Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 732 от 19.11.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 4418/2024
Вид
Решение № 732
Подписан
19.11.2024
В сила
19.11.2024
Състав
Снежина Колева, Петър В. Сантиров, Биляна Марин Вранчева

Цитирани разпоредби

  • чл.148 · Наказателен кодекс
  • чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
  • чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.284 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.317 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334, ал.1, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 732 гр. София, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Биляна М. Вранчева

Петър В.. Сантиров при участието на секретаря Виктория Тр. Христова като разгледа докладваното от Петър В.. Сантиров Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100604418 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI НПК, в хипотезата на чл.317, вр. чл. 289, ал.2 от НПК.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция, последната установи, че предвидената абсолютна давност за наказателно преследване е изтекла.

С присъда от 11.11.2020г. по НЧХД № 12093/2017г., СРС, НО, 122-ри състав е признал подсъдимата Б. К. М., за НЕВИНОВНА в това, през 2016г. в гр.София, в съучастие като извършител със съизвършителите И. М. Й., С. Л. В.-П., К. К.ов Р. и М.С.Т. (спрямо която наказателното производство е прекратено), публично, срещу длъжностно лице и по повод изпълнение на службата му, да е разгласила позорно обстоятелство за И. В. Б. на длъжност старша операционна сестра в ДОБ при УМБАПСМ „Пирогов“, от което да са настъпили тежки последици, поради което е оправдана в извършването на престъпление по чл.148, ал.2, пр.2, вр.ал.1, т.1, т.3 и т.4, вр.чл.147, ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2 от НК Съдът на основание чл.190, ал.1 от НПК е осъдил частния тъжител И. В. Б. да заплати на Б. К. М. направените от последната разноски за адвокатско възнаграждение на защитник в размер на 800 /осемстотин/ лева.

С присъдата съдът е признал подсъдимата И. М. Й. за НЕВИНОВНА в това, през 2016г. в гр.София, в съучастие като извършител със съизвършителите Б. К. М., С. Л. В.-П., К. К.ов Р. и М.С.Т. (спрямо която наказателното производство е прекратено), публично, 1 срещу длъжностно лице и по повод изпълнение на службата му, да е разгласила позорно обстоятелство за И. В. Б. на длъжност старша операционна сестра в ДОБ при УМБАЛСМ „Пирогов“, от което да са настъпили тежки последици, поради което е оправдана в извършването на престъпление по чл.148, ал.2, пр.2, вр.ал.1, т.1, т.3 и т.4, вр.чл.147, ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2 от НК

С присъдата съдът е принал подсъдимата С. Л. В. -П. за НЕВИНОВНА в това, през 2016г. в гр.София, в съучастие като извършител със съизвършителите Б. К. М., И. М. Й., К.

К.ов Р. и М.С.Т. (спрямо която наказателното производство е прекратено), публично, срещу длъжностно лице и по повод изпълнение на службата му, да е разгласила позорно обстоятелство за И. В. Б. на длъжност старша операционна сестра в ДОБ при УМБАЛСМ „Пирогов“, от което да са настъпили тежки последици, поради което е оправдана в извършването на престъпление по чл.148, ал.2, пр.2, вр.ал.1, т.1, т.3 и т.4, вр.чл.147, ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2 от НК

Съдът на основание чл. 190, ал.1 от НПК е осъдил частния тъжител И. В. Б. да заплати на С. Л. В. направените от последната разноски за адвокатско възнаграждение на защитник в размер на 3 500 /три хиляди и петстотин/ лева.

С присъдата съдът е признал подсъдимия К. Т. Р. за НЕВИНОВЕН в това, през 2016г. в гр.София, в съучастие като извършител със съизвършителите Б. К. М., И. М. Й., С. Л. В. и М.С.Т. (спрямо която наказателното производство е прекратено), публично, срещу длъжностно лице и по повод изпълнение на службата му, да е разгласил позорно обстоятелство за И. В. Б. на длъжност старша операционна сестра в ДОБ при УМБАЛСМ „Пирогов“, от което да са настъпили тежки последици, поради което е оправдан в извършването на престъпление по чл.148, ал.2, пр.2, вр.ал.1, т.1, т.3 и т.4, вр.чл.147, ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.

Срещу присъдата е постъпила жалба от частния тъжител И. В. Б. чрез повереника й адв. А. В. от САК, в която се релевират доводи за неправилност на присъдата, с която подсъдимите са признати за невиновни по повдигнатите им обвинения.

В разпоредително заседание на 19.09.2024г. въззивният съд по реда на чл.327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимите и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание повереника на ЧТ И. Б. – адв.А. В. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прави искане от съда да отмени първоинстанционната присъда, както и да бъдат отсъдени разноските по делото в тяхна полза.

Защитникът на подс. И. Й. – адв. П. прави искане от съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да се потвърди първоинстанционната присъда. Посочва че първият съд е извършил анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, от които се 2 установява, че не са налице елементите от състава на престъплението по чл.148 от НК както от обективна така и от субективна страна. Акцентира и по въпроса за давността, която е изтекла спрямо воденото наказателно производство, но излага, че по искане на подзащитната му моли съда да се произнесе по същество.

Подсъдимата И. Й. редовно уведомена се явява пред въззивната инстанция, желае съда да се произнесе по същество и в даденото й право на последна дума от съда моли да се потвърди първоинстанционната присъда.

Защитникът на подс. С. П. - адв. Ц. оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Прави искане да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Относно давността, изразява желание съда да се произнесе по същество.

Подсъдимата С. П. редовно уведомена се явява пред въззивната инстанция, желае съда да се произнесе по същество, и в даденото й право на последна дума от съда моли да се потвърди първоинстанционната присъда.

Подсъдимата Б. С. редовно уведомена се явява пред въззивната инстанция, желае съда да се произнесе по същество, и в даденото й право на последна дума от съда моли да се потвърди първоинстанционната присъда.

Подсъдимият К. Р. редовно уведомен се явява пред въззивната инстанция, желае съда да се произнесе по същество, и в даденото му право на последна дума от съда моли да се потвърди първоинстанционната присъда.

Съгласно разпоредбата, визирана в хипотезата на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК предвидената абсолютна давност за наказателно преследване се явява седем години и половина, който период към настоящият момент е изтекъл, но подсъдимите в съдебно заседание пред въззивната инстанция направиха искане производството да продължи и съда да се произнесе с краен съдебен акт, поради което и настоящият съдебен състав завърши производството по общият ред с присъда.

Софийски Градски Съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички достъпни и относими доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на св.Т.а, св.Б., св.Т., св.А., св.Т., св.Б., св.Г., св.Ш., св.С. и св.И.а; писмени такИ. - Заповед № 261/25.10.2016г. за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ от изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, четири броя писмени рапорти от подсъдимите до директора на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, длъжностни характеристики за длъжностите 3

„старша медицинска сестра“, „медицинска сестра — операционна и превързочна техника“ и „санитар“ в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, писмена декларация от персонала на Детски операционен блок на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ведно с придружително писмо към нея, уведомление от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ във връзка с влизането на Заповед № 261/25.10.2-16г. в законна сила, разпореждане № 295695/16.12.2017г. по гр.д. № 67857/2016г. по описа на CPC, II ГО, 69. състав, уведомление от м.с. М.С. във връзка с изгубен удължител за многократен електронож, протокол от 14.04.2016г. за закупуване на удължител за многократен електронож, фактура № 1100021386/14.04.2016г., атестационна карта на свид.

Б. К. М. - С., Заповед № 1483/05.10.2015 г. на изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов във връзка със спазването на финансовата дисциплина в здравното заведение, характеристични данни за подсъдимата В.-П., както и всички приобщените на основание чл.284 НПК писмени доказателства.

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

Въз основа на горните доказателства, които са били предмет на обследване и от районната инстанция, въззивният съд прие фактическа обстановка, която е идентична с приетата от контролиращия съд, и която е следната:

Към процесния период частната тъжителка И. В. Б. заемала длъжността „старша операционна сестра“ в Детския операционен блок при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Сред основните й задължения било да организира, контролира, координира и отговаря за качеството на здравните грижи на болните, хигиенното състояние на противоепидемичния режим в отделението и за следдипломното обучение на медицинските служители. На пряко нейно подчинение били работещите в звеното медицински сестри и санитари, сред които подсъдимите Б. К. М. - С., И. М. Й., С. Л. В.-П. и К. К.ов Р..

Още с поемането на ръководната си позиция, частната тъжителка станала повод за системното пораждане на конфликти, назряване на напрежение сред работния колектив и различни изблици на недоволство на неговите членове. Б. често си позволявала да обижда подчинените й, като критикувала работата им и по всевъзможни поводи им отправяла разнообразни нападки. Подобно поведение обаче манифестирала единствено спрямо една част от служителите, докато спрямо останалите се държала нормално и съответно на положението си. Всяка работна сутрин старшата медицинска сестра организирала оперативна беседа, на която разпределяла персонала в отделните операционни стаи, като същото се случвало на селективен принцип, при което обособена негова част се оказвали облагодетелствани от поставянето им в желаните от тях отделения. Частната тъжителка опитвала да прокара нови организационни методи за работа, несъответстващи на приложимите до този момент, което довело до недоволство от страна на подчинените й.

4

Така например Б. ги принуждавала да променят начина, по който нареждали операционните инструменти върху масите, като наложила и завишени изисквания за процеса по стерилизация на операционните инструменти. Наред с това предприела действия по обособяване на екипа от операционни медицински сестри от този на анестезиологичните медицински сестри, като прекратила взаимодействието между тях, разделила общите им оперативки и им наложила забрана да обменят консумативи и работни материали в случай на възникнала необходимост. Последното също не се понравило на служителите и рефлектирало в допълнително засилване на недоволството от особените ръководни прийоми на старшата медицинска сестра.

В организационен план Б. осъществявала ръководство над определянето на допълнителните материални стимули на всеки от йерархически подчинените й служители, като дейността изпълнявала наред с началника на ДОБ - свидетеля д-р Р. Т.. При негово отсъствие обаче, ЧТ самостоятелно начислявала ДМС на служителите, при което изготвяла атестационни карти и индивидуализирала размера на допълнителното възнаграждение въз основа на работните постижения и заслуги за съответния период. По този ред, през месец юни 2016г., ЧТ самосиндикално и без да дава обяснения пред своите служители, лишила всички от работещите в блока санитари от ДМС, както и известна част от медицинските сестри, сред които и подсъдимата С..