Решение № 45 от 12.08.2025, Районен съд - Левски
- Съд
- Районен съд - Левски
- Дело
- Административно наказателно дело 139/2025
- Вид
- Решение № 45
- Подписан
- 12.08.2025
- В сила
- 30.09.2025
- Състав
- Стойка Георгиева Манолова Стойкова
Цитирани разпоредби
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.638, ал.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 45 гр. ЛЕВСКИ, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря СОНЯ Й. ПАТАЗОВА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Административно наказателно дело № 20254410200139 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от И. Х. С., ЕГН**********, с постоянен адрес: **** против наказателно постановление №25-0241000027/05.03.2025г., издадено от Началник РУ към ОДМВР – Плевен, РУБелене.
Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление, с което му е наложена на основание чл.638, ал.3 от КЗ глоба в размер на 400лв. за незаконосъобразно. Твърди, че повдигнатото с акта обвинение страда от съществени пороци, поради явни противоречия в описаната фактическа обстановка, липса на обективни признаци от състава на нарушението и непосочване на законовата разпоредба, която е нарушена. Посочва, че в съставения АУАН актосъставителят е описал фактическата обстановка различна от действителната – посоченият от актосъставителя рег. номер на автомобила не бил действителният такъв. Същото се отнасяло и за ЕГН на собственика на автомобила. Посочена била само разпоредбата, без да се конкретизира по кой закон е тя, не било достатъчно да се изпълни императивното изискване на чл.42, ал.1, т.5 ЗАНН, както и да му осигури правото да разбере какво нарушение е извършил, съответно каква е отговорността му.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното наказателно постановление.
За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява 1 представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Административнонаказателното производство е започнало със съставен на 02.01.2025г. АУАН против жалбоподателят за това, че на същата дата, в 16:14 часа в ****, като водач управлява лек автомобил ****, с рег. номер **** собственост на И.А., ЕГН**********, извършва следното нарушение: управлява посоченото МПС, без сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.
Посочена като нарушена е разпоредбата на чл.638, ал.3.
Въз основа на така съставения АУАН административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.638, ал.3, от КЗ е наложил административно наказание глоба в размер на 400 лв. за извършено нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
В обясненията си по време на съдебното следствие жалбоподателят сочи, че личният му автомобил е бил повреден, поради което се наложило да ползва друг автомобил – този на дъщеря му. Заявява, че не е знаел, че за автомобила няма сключена застраховка „Гражданска отговорност” и че още същия ден я заплатил.
В съдебно заседание е разпитан актосъставителят - Д. Б..
В показанията си той разяснява, че е бил повикан за съдействие от служители на жандармерията, които били на СПО в община Белене и спрели за проверка описания в АУАН автомобил. При извършената проверка се установило, че случаят касае липса на сключена застраховка ГО и е бил собственост на друго лице. За нарушението е съставен АУАН. Изяснява, че в обстоятелствената част на АУАН е допусната техническа грешка в изписването на ЕГН на собственика на автомобила и в рег. табела на същия.
Свидетелят К. К. посочва в показанията си, че на въпросната дата с неговия колега били извикани да окажат съдействие на служители на жандармерията. Извършена била справка, при която било установено, че автомобилът е без сключена застраховка „гражданска отговорност“. За установеното нарушение Д. Б. съставил АУАН, с който жалбоподателят бил запознат на място.
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин от обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите и приложените писмени доказателства: заверени копия от АУАН GA, №1389165, НП№25-0241-000027/05.03.2025г., издадено от Началник РУ към ОДМВР – Плевен, РУ-Белене.
Жалбоподателят е санкциониран за това, че като лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска 2 отговорност“. За това деяние, съставляващо административно нарушение на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв.
Наведено е възражение, че е налице съществено процесуално нарушение, че съставеният АУАН страда от пороци, които са достатъчно съществени и нарушават правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.
Съдът приема, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Самият жалбоподател посочва в жалбата, че в НП са изправени допуснатите пропуски и грешки.
Съдът приема, че допуснатото нарушение в АУАН с изписване на ЕГН на собственика на автомобила и рег. номер на автомобила не е съществено процесуално нарушение, тъй като личността на нарушителя е достатъчно добре индивидуализирана, няма никакви съмнения относно извършителя и по никакъв начин не се препятства правото на защита.
Разпоредбата на чл.53 ЗАНН предвижда, че наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл.28 или не е сключено споразумение с нарушителя.
Съгласно ал.2 наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Приложените по делото доказателства сочат, че на инкриминираната дата и място жалбоподателят е управлявал чуждо МПС без сключена задължителна застраховка гражданска отговорност за автомобилистите.
Жалбоподателят отговаря на изискването да е лице по чл.638, ал.3 КЗ, тъй като не притежава, но управлява моторно превозно средство, регистрирано на територията на Р България, което не е спряно от движение и по повод използването му е налице отрицателният факт – липсата на сключена застраховка ГО.
Нормата на чл.638, ал.3 КЗ съдържа едновременно правилото за поведение и административнонаказателната санкция за нарушаването му.
При преценка относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН обаче съдът намира, че наказващият орган неправилно е приел, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Съображения и мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН наказващият орган не е изложил в НП. Съдът приема, че макар и формално деянието на жалбоподателя да покрива признаците на нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ, нарушението отговаря на критериите за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН във вр. с чл.93, т.9 от НК.
Съгласно чл.28 от ЗАНН административният орган може да не наложи административно наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно 3 нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл.93, т.9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата за налагане на административни наказания по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелства, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита.
Според посочената дефиниция, „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Следователно, за преценка дали конкретното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на закона, следва да се обсъдят всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, наличието на вредни последици, кръгът на засегнатите интереси, значимостта на увредените обществени отношения и степента на обществената опасност на нарушението.
При преценката си в настоящия случай съдът съобрази събраните доказателства и възприетата фактическа обстановка.
Изследвайки фактите, установени в хода на съдебното производство, съдът счита, че процесното нарушение има всички белези на маловажност.
Видно от приложената застрахователна полица, сключена е такава с начална дата на покритие 17:42 часа на 02.01.2025г. и край: 23:59 ч. на 01.01.2026г. По делото е приложена полица № **** за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена на 02.01.2025г. По делото бе установено, че непосредствено след извършената проверка на 02.01.2025г. в 16:14 часа, в 17:42 часа за автомобила е сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Не се установяват причинени щети на хора или имущество или да е създаден риск за движението.
При тези индивидуализиращи деянието и дееца обстоятелства, сочещи на невисока степен на обществена опасност на деянието и на дееца и отличаващи този случай като маловажен в сравнение с други обичайни нарушения по чл.638, ал.3 от КЗ, съдът счита че разгледаното нарушение може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН и да не се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя.
В конкретния случай защитените с нормата на чл.638, ал.3 КЗ обществени отношения не са увредени в такава степен, оправдаваща налагане на административно наказание, като съдът приема, че отправянето на предупреждение по реда на ЗАНН в случая се явява достатъчно за постигане на преследваните цели. От нарушението не са настъпили никакви вредни последици и нарушението е извършено за първи път.
По тези съображения наказателното постановление трябва да бъде отменено, като жалбоподателят бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебното решение, за това 4 друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно №250241-000027/05.03.2025г., издадено от Началник РУ към ОДМВР – Плевен, РУ-Белене, с което на И. Х. С., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ****, на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на четиристотин лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН И. Х. С., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ****, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 5