Решение № 6627 от 12.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6627 гр. С., 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20231110150260 по описа за 2023 година

„Т С.“ ЕАД е предявило срещу Н. Т. К., Г. Б. З., А. Г. З. и С. Г. З. кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове по реда на чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: за сумата от 2939,76 лв., представляваща цена за потребена топлинна енергия през периода от м.05.2019г. до м.07.2021г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С., ул. „Владайска“№57 , ет.4 , аб. № ****, инсталация № 4000064966, ИД № 179137 , ведно със законната лихва за периода от 11.09.2023г. - датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й заплащане; сумата от 507,25 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 29.12.2022 г., сума в размер на 33,42 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода м.12.2019 г.-м.04.2021г, ведно със законната лихва за периода от 11.09.2023г. - датата на подаване на исковата молба , до окончателното й заплащане, както и 7,82 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.01.2020 г. до 29.12.2022 г.

Сумите се претендират разделно от ответниците в качеството им на наследници на лицето Т. Т. З., както следва – в размер на 3/6 от търсените суми – от ответницата Н. Т. К., и в размер на по 1/6 - от всеки един от 1 останалите ответници – Г. З., А. З. и С. З..

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало между него и ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главниците. Претендира разноски. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от всеки един от ответниците чрез процесуални представители. С отговорите се оспорват изцяло както главните искове, така и акцесорните.Релевирани са възражения за погасяване на вземанията по давност. Иска се отхвърляне на исковете. Всеки един от ответниците претендира разноски по производството.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или 2 природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.

153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От приложения по делото нот. акт № 195, том XVII, дело № 2578/02г.

/л. 9-10 от делото/, се установява, че върху дворно място от квартал 296, м.

„Еврейски гробища“, находящо се на ул. „** е построена жилищна сграда, като ап., находящ се във вх. А, на третия надпартерен етаж, вдясно е собственост на Тодор Иванов Вълков. От удостоверение за идентичност /л. 20 от делото/ се установява, че този имот е идентичен с процесния имот, находящ се в гр. С., ул. „Владайска“, вх. 1 Видно от удостоверение за наследници /л. 57/ последният е оставил за наследници Н. Т. К. /внучка-дете на неговата дъщеря Валя Т. К./ и Т. Т. З. /дъщеря/ или всяка от тях притежава по ½ част. На 20.07.2021г. процесният имот е прехвърлен от продавачите Т.

Т. З. и Н. Т. К. на трето лице, което потвърждава, че собствеността върху имота принадлежи на горепосочените две лица. Т. Т. З. е починала на 29.01.2022г., като е оставила за наследници Г. Б. З., А. Г. З. и С. Г. З. или всеки от тях е носител на общ ½ част или по 1/6.

Както бе посочено по-горе, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). ОУ са влезли в сила, доколкото са публикувани (чл. 150, ал.2 от ЗЕ) и по делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни за упражнено право на възражение срещу Общите условия.

3

От събраните писмени доказателства /л. 21-25/ се установява, че процесният имот се намира в сграда, която е присъединена към топлофикационната мрежа, а и това не се оспорва от страните.

При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в горецитираното ТР, ответниците като собственик на процесния имот се явяват клиенти /потребители/ на топлинна енергия за процесния имот и като такива се намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество и дължат заплащане на цената на доставените услуги.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач.

По делото са представени 2 бр. съдебни удостоверения, издадени от РССевлиево в уверение на това, че спрямо С. Г. З. под № 54/19.05.2022г. и спрямо Г. Б. З. под № 53/19.05.2022г. в специалната книга на съда е вписан отказ от наследството на Т. Т. З.. С вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство /доколкото в случая не се твърди и няма данни същото да е било прието преди това/ настъпват правните последици, изразяващи се в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство, наследникът – в случая ответниците С. З. и Г. З. се лишават от включените в наследството права и не приемат включените в него задължения. Така те не само престават да бъдат наследници, но се счита, че не са били такива, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството /в този смисъл т. 1 ТР № 148/86 г. на ОСГК на ВС/.

При това положение се налага извод, че в случая не се установява наличието 4 на основание за ангажиране отговорността на ответниците Г. З. и С. З., поради което предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

По отношение на А. З. не е налице отказ от наследството на Т. З. към момента, доколкото същият поражда действие от вписването му.

По делото не се спори предоставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, като това обстоятелство е обявено за безспорно в доклада на съда. Предвид изложеното, съдът приема, че по делото е доказана продажбата (доставката) от страна на ищцовото дружество на топлинна енергия до имота на ответниците на стойност 2939,76 лв. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена с оглед наведеното възражение за изтекла погасителна давност в отговора на исковата молба.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването исковата молба. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 11.09.2023 г., са погасени по давност. По отношение на процесния период са приложими ОУ на „Т С.“ ЕАД от 2016 г., като съгласно чл. 32, ал. 1 от тях е клиентът длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Следователно, задълженията за периода от м.05.2019 г. до м.06.2020 г. включително, са погасени по давност – за последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо на 16.08.2020 г. (датата, на която задължението за изтеклия на предходния ден отчетен период е възникнало), като тригодишната погасителната давност за него е изтекла преди подаване на заявлението-11.09.2023г.). Непогасената по давност главница за периода от м.07.2020 г. до м.07.2021 г. възлиза на 1886,77 5 лв., изчислена на основание чл. 162 ГПК. От тази сума ответникът Н. Т. К. отговоря за 1/2 част или за сумата от 943,39 лв. До тази сума искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен спрямо нея размер от 1469,88 лв. и за периода от м.05.2019 г. до м.06.2020 г. вкл. – отхвърлен. По отношение на А. З. искът е основателен за нейната 1/6 част или за сумата от 314,45 лв., като над тази сума до пълния предявен размер от 489,96 лв.отхвърлен.

Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ от 2014 г., чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т С.“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Извършването на услугата се установява от приложените по делото протокол от ОС на ЕС за сключване на договор с разпределителното дружество, договор на ЕС с последното, договор между ищцовото дружество и „Н ЕАД за извършване на услугата дялово разпределение. Исковата претенция за цената на услуга дялово разпределение е от м.12.2019г. до м.04.2021г., т.е. обхваща период (м.12.2019г.-м.06.2020г.), който попада в погасителната давност или непогасената по давност главница се равнява на сумата от 20.18 лв., изчислена на основание чл. 162 ГПК. От тази сума ответникът Н. Т. К. отговоря за 1/2 част или за сумата от 10,09 лв.