Решение № 192 от 28.04.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Шекерджиев

Членове:

Деница Вълкова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Б. Г. Д. като разгледа докладваното от Красимир Шекерджиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200864 по описа за 2024 година

Производството пред ВКС е било образувано въз основа на касационна жалба на подсъдимия Ш. Ш. Р., чрез неговия защитник, срещу решение №97, постановено на 02.08.2024 г. по ВНОХД №105/2024 г. по описа на Апелативен съд- гр.Варна, с което е била потвърдена присъда №12 от 18.09.2023 г., постановена по НОХД №112/2021 г. по описа на Окръжен съд- гр. Добрич, с която подсъдимият е бил признат за виновен в това, че на 12.09.2019 г., в землището на с. Котленци, общ. Добричка, обл. Добрич, в съучастие като съизвършител с Р. А. К., отнел чужди движими вещи: мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „S6“ ведно със СИМ- карта на немски мобилен оператор на стойност 210 лева; златен ланец, плетка въже с плочка и пет броя гривни, твърди ажурни с общо тегло 141,304 гр. на обща стойност 12 999,96 лева; парична сума в размер на 90 лв., всичко на обща стойност 13 299,96 лв. от владението на Д. Г. Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът на движимите вещи е придружен с убийството на Д., поради което и на основание чл.199, ал.2, т.2 във вр. с чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.54 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осемнадесет години, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б.”а” от ЗИНЗС е следвало да изтърпи при първоначален „строг” режим.

С присъдата на подсъдимия К. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осемнадесет години, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б.”а” от ЗИНЗС е следвало да изтърпи при първоначален „строг” режим.

С въззивното решение присъдата е потвърдена и в тази й част.

В касационната жалба се сочат всички касационни основания.

1

Във връзка с касационното основание чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК жалбоподателят оспорва направените фактически изводи на предходните съдебни инстанции, като твърди, че анализът на доказателствените материали е едностранчив и тенденциозен, а определени доказателства, свързани с неговите действия и извършени по време на инкриминираното деяние, са неправилно интерпретирани. Поддържа, че неоправдано са кредитирани обясненията на подсъдимия К., без те да бъдат обсъдени заедно с останалата доказателствена съвкупност, и без да бъдат коментирани множеството вътрешни противоречия в тях. Оспорва изводите на предходните съдебни състави за това, че двамата подсъдими са се били уговорили да извършат престъплението, както и един от възприетите мотиви за извършването му- свързан с отнемане на вещи на пострадалия Д.. Моли да бъде отчетено, че подсъдимият е материално осигурен, към инкриминираната дата е имал значителни средства (предвид продадения малко преди това автомобил), както и това, че той не е имал зависимост към хазарт.

В касационната жалба се оспорват изводите на предходните съдилища за това, че двамата подсъдими са взели решението да извършат престъплението заедно, като се моли да бъде отчетено, че инкриминираното деяние е осъществено само от подсъдимия К., който предварително е изразил намерение да убие пострадалия (да го занули) и да отнеме златните му накити. В подкрепа на тази теза се сочи това, че именно той е имал сексуални отношения с Д. и именно те са предпоставили съществуващия личен мотив за извършване на престъплението.

По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК подсъдимият Р. твърди, че не само липсва негово участие в умъртвяването на Д., но не съществуват и каквито и да е доказателства за наличието на общност на умисъла между него и подсъдимия К.. Поддържа, че от събрания доказателствен материал единствено може да се направи извод, че той евентуално е осъществил състава на престъплението по чл. 294, ал. 1 НК.

При условията на алтернативност предлага правната квалификация на осъщественото престъпление да бъде изменена, като се приеме, че той е участвал единствено като помагач при извършването на грабежа, защото не е извършил действия, свързани с отнемането на инкриминираните вещи или умъртвяването на Д..

По отношение на оплакването за явна несправедливост на наказанието твърди, че неправилно му е отказано приложението на чл. 55 от НК, тъй като не е отчетено това, че той е изпитвал угризения и е съдействал в хода на досъдебното производство за разкриване на престъплението.

Оспорва и това, че въззивният съд е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства факти, които са част от състава на престъплението и не е преценил като смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото му съдебно минало, безупречното му процесуално поведение и пълното спазване на всички правила за периода на задържането му.

На тези основания моли атакуваната въззивна присъда да бъде изменена и да бъде приложен закон за по- леко наказуемо престъпление. При условията на алтернативност прави искане за намаляване на наказанието.

В хода на касационното производство защитникът на подсъдимия Р. поддържа касационната жалба, като отново възпроизвежда оплакванията, отразени в нея. Твърди, че решението на въззивната инстанция се основава единствено на обясненията на подсъдимия К., като пледира, че те не са били подложени на прецизен анализ, като въззивният съд не е посочил аргументи защо кредитира тях, а не обясненията на жалбоподателя. Моли да бъде отчетено това, че единствено К. е имал мотив да умъртви пострадалия Д. (предвид съществуващите лични и интимни отношения между тях), като моли да бъде преценена като неподкрепена с никакви доказателства тезата, че двамата подсъдими са се споразумели предварително да извършат престъплението. Оспорва и изводите на въззивния съд, че е 2 било невъзможно осъществяването на престъплението от един извършител.

На тези основания предлага касационната жалба да бъде уважена.

Представителят на държавното обвинение моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а въззивният съдебен акт да бъде потвърден. Поддържа, че решаващият съд е посочил конкретни факти, на базата на които е изградил заключенията си за достоверността на обясненията на подсъдимите и фактическите му изводи не са на база вероятности, а се основават на верен и подробен анализ на обясненията на двамата подсъдими и останалите събрани в хода на производството доказателства. Твърди, че въззивният съд законосъобразно е преценил, че следва в по- голяма степен да кредитира обясненията на подсъдимия К. (в частите, в които те противоречат на тези на Р.) както и това, че е категорично доказано участието на подсъдимия Р. в извършването на престъплението.

Пледира, че правилно не са били приети за достоверни обясненията на последния, че е бил единствено шофьор на автомобила, в който са се намирали тримата и това, че са отишли на мястото, където е било извършено престъплението само, за да са на чист въздух. Поддържа, че обясненията му в тази му част се опровергават от последващите действия на двамата подсъдими, които вярно са били преценени като установяващи съвместното им участие в извършване на престъплението.

Предлага наложеното на подсъдимия Р. наказание да бъде преценено като справедливо, като поддържа, че при индивидуализацията му са ценени всички смекчаващи вината обстоятелства и вярно е отчетена обществената опасност на извършеното деяние и тази на личността на подсъдимите.

Защитникът на подсъдимия К. е категоричен, че доказателствата установяват участието и на двамата подсъдими в извършване на престъплението. Пледира, че поведението им не следва да бъде разграничавано с оглед на техния принос, но процесуалното им поведение в хода на производството следва да бъде отчетено. На тези основания моли на подсъдимия К. да бъде наложеното по- леко наказание от това на Р..

Предлага въззивното решение да бъде изменено в тази посока.

Подсъдимият Р. поддържа становището на защитника си и моли за справедливост.

Подсъдимият К. поддържа становището на защитника си и моли за намаляване на наказанието.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения:

По възражението за необоснованост на въззивното решение съдът трябва да посочи, че касационната инстанция (извън хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на настоящото производство съдът няма правомощие да установява нови факти или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. При оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източници са ценени вярно и възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени.

В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в производството доказателствени източници въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности, и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти. Съдът е направил задълбочен, подробен и верен анализ на събраните доказателствени източници, като детайлно е анализирал събраните гласни 3 доказателствени средства, приобщените писмени и веществени доказателства и приетите по делото експертизи.

Правилно въззивният съд е приел за установено това, че двамата подсъдими преди инкриминираната дата са се познавали от дълъг период от време и са поддържали приятелски отношения. Вярно съдът е преценил, че подсъдимият Р. (който живеел постоянно заедно със семейството си във Великобритания) пристигнал в страната по необходимост, за да продаде свой автомобил. По този повод той се е свързал с подсъдимия К. и двамата са осъществили множество срещи преди датата на извършване на престъплението. Правилно съдът е ценил обясненията на двамата подсъдими, подкрепени с други гласни доказателствапоказанията на свидетелите Н. и К., за това, че преди деянието подсъдимите са имали контакт с пострадалия Д. и той няколкократно е пътувал с автомобила на подсъдимия Р. както в гр. Добрич, така и извън него при посещения на негови роднини. Вярно е установено и това, че между пострадалия и подсъдимия К. е имало интимен контакт, като първият е обещавал на К. да го вземе със себе си в Германия, където да бъдат интимни приятели. Законосъобразно съдът е приел, че на инкриминираната дата двамата подсъдими са били заедно- първоначално преди инцидента в дома на подсъдимия Р., а и след това са се завърнали отново там, а след това и в различни заведения. Правилно е установил, че двамата са осъществили контакт с пострадалия посредством мобилна комуникация, взели са го от бензиностанция в близост до гр. Добрич и впоследствие с автомобил, управляван от подсъдимия Р., са пристигнали до място, намиращо се в землището на село Котленци, където е осъществено и престъплението- предмет на производството.

Тези обстоятелства са безспорно установени, подкрепят се от всички относими към тях доказателствени източници (в това число и обясненията на двамата подсъдими) и не се оспорват от страните по делото.

Законосъобразно въззивният съд е анализирал доказателствените материали и по отношение на поведението на двамата подсъдими след извършване на инкриминираното деяние. Вярно съдът е приел, че вещи на пострадалия Д., сред които мобилен телефон, инкриминираните златни накити и парични средства, са били в тях, както и че заедно те са се върнали в жилището на подсъдимия Р., там са се измили, преоблекли са се и впоследствие са изхвърлили дрехите си в кош за смет в близост до дома на подсъдимия Р.. Вярно съдът е установил и това, че двамата подсъдими, в нощта след инкриминираната дата, заедно са посетили игрална зала в хотел Добруджа- гр. Добрич, а на следващия ден на различни места и за различни парични суми са продали златните накити на пострадалия Д. и са си разделили получените средства. Тези обстоятелства са установени не само от обясненията на двамата подсъдими (които не си противоречат съществено в тази си част), но и от показанията на свидетелите М., А., С. (която твърди, че е получила парични средства от К.), както и от приетите по делото съдебнотехнически експертизи, установяващи движението на двамата подсъдими в периода следващ инкриминираната дата.

Разпечатката съдържа 38 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6cb1007b-218c-4600-974d-6084bf5f7caf