Решение № 435 от 29.06.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова при участието на секретаря Росица Ал. Иванова като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20258002104200 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Разглежда се касационна жалба на Л. Я. П. ,подадена чрез адв. С.

П. от АК Б. срещу решение №409 от 29.05.2025г по в. гр.дело № 691/2025г. на Бургаски окръжен съд в частта ,с която е ревизирано решение №315 от 12.02.2025г по гр.д №2169/2024г на Бургаски районен съд по иска на касатора Л. Я. П. с правно основание чл.200, ал.1 КТ за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука. След частична отмяна на първоинстанционното решение,с което предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди е бил уважен изцяло в предявения размер, същият е отхвърлен за разликата над присъдените 7000 лв, поради намаляване размера на определеното обезщетение от 15 000 лева на 10 000лв , намалено и поради приета от въззивния съд проява на груба небрежност от пострадалата,приносът на която е определен на тридесет процента,с прилагане на чл.201,ал.2 КТ по възражение на ответника Държавна опера – [населено място] Съответно с така приетата главница ,в една част е отхвърлен и акцесорният иск за мораторна лихва върху обезщетението за периода 09.04.2021г - 03.04.2024г

Касаторката обжалва решението в тази част ,като е изтъква оплаквания за незаконосъобразност и основания по чл. 281, т.3 ГПК в оспорване на 1 решаващото съображение на възивния съд по прилагането на чл. 52 ЗЗД и чл.201 , ал.1 КТ . Сочат се необосновани изводи за понесените вреди и за значението на възрастта на пострадалата при възстановителния процес след травмата и лечението, необсъждане на всички обстоятелства от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по размер и неправилно възприемане поведението на пострадалата като проява на груба небрежност. Предварителната загрявка ,или екзерсисът няма пряко и непосредствено значение за настъпване на вредата, както е приел въззивния съд, освен това не са били осигурени безопасни и здравословни условия на труд ,което изискване към работодателя не е взето предвид .Претендират се разноски.

Постъпил е отговор по касационната жалба от Държавна опера – Б.

,постъпила и писмена защита по същество от пълномощника адв М. И.

Ответникът счита въззивното решение за правилно и законосъобразно, а касационната жалба за неоснователна. Обезщетението е определено според доказателствата, ангажирани от ищцата и определеният размер от 10 000 лева не е занижен и несправедлив .Не е доказана тежка форма на болки и страдания ,не е неправилен изводът ,че възрастта на ищцата предполага по- бързо възстановяване.

С определение №721 от 16.02.2026г по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение единствено в частта ,с която е отхвърлен иска за обезщетение на неимуществените вреди с лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД по свързано поставени в изложението въпроси за прилагане на критерия на чл. 52 ЗЗД при обезщетяване на неимуществени вреди ,в частност от травматични увреждания при трудова злополука. Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е отхвърлянето на иска за разликата над присъдените 7000 лева, до пълния предявен размер със съответните претендирани лихви до завеждане на исковата молба , както и в частта за разноските извън тези, присъдени ,на основание чл. 38, ал.2 ЗА и чл. 78, ал.6 ГПК .За тях, както и в останалата част , въззивното решение е влязло в сила съгласно определение №721 от 16.02.2026г на Трето г.о на ВКС .

По въпроса , обусловил допускане на касационно обжалване следва да се изтъкне установеното в трайната практика на Върховен касационен съд разбиране, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства,не само с тези с отражение върху здравето и психиката , но създаващи и социален и битов дискомфорт за определен период от време, които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди.Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди,включва винаги конкретни факти,относими към стойността,която 2 засегнатите блага са имали за своя притежател,именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие,а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики.Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът и тежестта на увреждането, обстоятелствата при които е получено, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания. Отчитат се нарушена двигателната активност, но и накърнена социална активност,отражението върху работоспособността, включително като се отчита сферата на професионална изява и нейното засягане,както и неудобствата в битов план. Отчита се проведеното лечение и в каква степен пострадалият се е възстановил,съчетано се прилагат критериите „продължителност на болките и страданията” и „последици от получените увреждания”предвид степента на възстановяване,медицинските прогнози за здравословното състояние и възрастта (вж.-ППВС № 4/1968 г., решение № 151/12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г., II т.о., решение № 88/17.06.2014 г. по т.д. № 2979/2013 г., II т.о. , решение № 130/ 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г., II т.о., решение № 354/23.01.2019 г. по т.д. № 840/2018 г., II т.о. и др.),което изброяване обема примерно и не изключва необходимостта да се отчитат конкретни обстоятелства и степен на увреждане предвид стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.

По делото е установено, че от 2003 г. до м. ноември 2021г., когато трудовият й договор е бил прекратен, ищцата Л. П. е назначена на длъжност артист -балетист в “Държавна опера- [населено място]” ,като на 08.04.2021 г.по време на репетиция на балетна трупа в репетиционна зала на операта е претърпяла трудова злополука, вследствие на която е получила травматично увреждане - торзионна травма на колянната става на десен долен крайник, по повод което е проведено оперативно лечение с автопластика. Касае се за разкъсване / руптура/ на кръстна връзка ,което е болезнено и неминуемо налага оперативно лечение. Според заключението на приета по дело СМЕ на вещо лице ортопед,оперативната интервенция се изразява в заместване на увредената кръстосана връзка със сухожилия, взети от пациента, това е стандартният начин за лечение на такъв тип увреди. Представена е медицинска документация за болничен престой при извършената операция и възстановителните процедури -Епикриза №***, на МБАЛ „Света София“, касаеща болничен престой от 24.05.2021 г. до 30.05.2021 г. и Епикриза №***, на МБАЛ„Света София“, касаеща болничен престой от 31.05.2021 г. до 07.06.2021г. Възстановителният период при този тип увреди е за около шест месеца. Данните от прегледа на ищцата към момента на заключението навеждат за извод за протекъл в тези дефинитивни рамки възстановителен процес, двете коленни стави са еднакво стабилни ,посочени са обаче констатирани разлики в обиколката на двата крайника. Във връзка с 3 изпитани болки и страдания ищцата е ангажирала гласни доказателствасвидетелските показания на св.П.. Работодателят е направил възражение за намаляване на обезщетението на основание чл. 201, ал.2 КТ поради допусната от ищцата груба небрежност, изразяваща в нейно неприсъствие на задължителната разгрявка преди репетиция , т. нар клас-екзерсис, което й е вменено като задължение с длъжностната характеристика. В тази насока е ангажирал и гласни доказателства .

При изясните обстоятелства относно характера и естеството на претърпяната травма, проведеното лечение и възстановителен процес,касационната жалба е основателна. Определеното от въззивния съд обезщетение от 10 000 лева е занижено. Не е отчетена тежестта на увреждането. Руптурата на кръстни връзки в коленната става е тежка, при това болезнена травма, налагаща /и в случая наложила/ оперативна интервенция под упойка за триадно възстановяване на коляното,болничен режим от 24 до 30 май 2021г, обездвижване, лечение в отделение за физикални и рехабилитационни процедури до 07.06.2021г по КП, с прием в специализирано отделение на „Света София“ като медицинските процедури при раздвижването също са болезнени. При възраст 38 години, обективно не е налице основание да се предполага нито по-лека поносимост, нито прогнозно по-бързо възстановяване на двигателната активност при конкретния вид увреждане от обоснованите по заключението 6 месеца, каквито съображения е изтъкнал въззивният съд за да намали обезщетението.Вещото лице ортопед по приетото заключение на СМЕ е посочил,че възстановяването на предна кръстна връзка на колянна става след реконстукция е продължителен процес, но след 6 месеца при ищцата дефинитивно следва да се счита за възможно да продължи работата си на балерина,толкова време трае оздравителният процес при травма като лекуваната при спортисти с аналогични натоварвания на мускулите и ставите.

По-млада възраст на пострадалия,при това винаги с оглед характера на увреждането , подлежи на отчитане когато възстановителният процес не е приключил и е необходимо да се съобрази медицинската прогноза за възстановяване.В случая възстановителният процес при ищцата е приключил, следва да бъде отчетена продължителността му. Операцията представлява присаждане на същата по вид тъкан,взета от пациента. В момента на прегледа /м 12 .2024г/ коленните стави при ищцата са еднакво стабилни, което свидетелства за приключил оздравителен процес и възстановяване, но обиколката на дясното бедро е около 1см по- малка от тази на лявоколянната става. Ако нямаше връзка с травмата в колянната става или с нейното оперативно лечение, вещото лице не би отразил това обстоятелство,което също следва да се отчете като последица от травмата ,лечението, или зарастването на оперираната тъкан. Без да значимо като 4 физиологична особеност в други случаи,то е неблагоприятна последица за ищцата предвид професията й на балерина. Съпътстващите затруднения при ищцата в битов план,по стечение на обстоятелствата също са се оказали значителни ,при малолетно дете за което се грижи без подкрепа,тъй като съпругът й по това време е пребивавал в чужбина и други близки не са били в състояние да помагат пълноценно/св.Св П./. Ищцата водещо е изтъкнала стреса и притесненията как ще се грижи за малкото си дете, а на второ място тези за кариерата си като балерина ,но и те не следва да се оценяват като неоснователни или незначителни. Засилено е било притеснението на ищцата от последиците, предвид характера на травмата, изпитваните силни болки и опасението от протичането на възстановителния процес. Обезщетението в намаления от въззивната инстанция размер не отчита икономическата обстановка в страната към момента на увреждането. Обезщетение в така възприетия размер при сходни случаи на трудова злополука с балерина в държавен оперен театър (реш по гр.д №462/2005г на пето г.о на ВКС) би отговаряло на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД преди 20 години,докато към момента на настъпване трудовата злополука през м. април 2021г обективни показатели /като минимална работна заплата за страната/ , сочат на различни икономически условия.Като се отчете обаче благоприятно протеклият възстановителен процес и липсата на трайни увреждания, справедливо и достатъчно е обезщетение в размер на 15 000 лева ,както е заявено от ищцата с исковата молба. Лихва се дължи от датата на увреждането, като до завеждане на иска същата е заявена за присъждане съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД и след като така е поискана,следва да се присъди върху главницата по настоящето решение,т.е върху разликата до в пълния предявен размер на иска от 8 000 лева за периода от датата на увреждането 08.04.2021г до предявяване на иска на 04.04.2024г

Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно прилагане на чл.201,ал.2 КТ от въззивния съд . При трудова злополука включително , връзката между поведение на пострадалия и произтеклата за него вреда подлежи на установяване като връзка между факти и в зависимост от механизма на увреждането се преценява и необходимостта от специални знания. Не всяка връзка между фактите налага да се ползват специални знания с назначаване на експертиза,това е наложително при необходими в областта на физиологията или медицината знания за изясняване механизма и причините при настъпило травматично увреждане.