Решение № 539 от 08.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 539 гр. София, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря Елена Д. Чаушева в присъствието на прокурора В. Ал. Д. като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100604211 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от07.04.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 5093/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 23-ти състав, подсъдимият Й. Х.Х. е признат за виновен в това, че на 22.11.2019 г. около 07:30 часа в гр. София, в лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“, рег. № *******, спрян на пътното платно на ул. „Лепенец“, се заканил с убийство на Й.М. Х.а, като извадил нож, опрял го в гърлото на Х.а и казал: „Ще те убия и ще те излежа“, като това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му и деянието е извършено в условията на домашно насилие, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Й.Х. е осъден да заплати направените по делото разноски –561,60 лева по сметка на СДВР и 80,00 лева по сметка на СРС.

Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили въззивна жалба и допълнение към нея от подс. Й.Х. чрез защитника му, с които се искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Поддържа се, че при преценка достоверността на показанията, първоинстанционният съд е игнорирал влошените отношения между страните, което се твърди, че е мотив да се депозират показания във вреда на подсъдимия както от св. Х.а, така и нейните близки – дъщеря и зет. Излагат се твърдения, че първият съд е основал присъдата си единствено на показанията на пострадалата, а останалите свидетели само са възприели посоченото от нея, а не са очевидци на процесните събития. Посочва се, че поведението на пострадалата не сочи нито на осъществена, нито на възприета закана, още повече такава породила страх и чието реализиране е обективно възможно, поради което се прави извод за 1 липса на съставомерно поведение.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, както и събирането на други доказателства.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд частният обвинител Й. Х.а редовно призована, не се явява. За нея се явява повереникът й.

В хода на съдебните прениязащитникът на подс. Й.Х. прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който подзащитният му да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Алтернативно се иска намаляване на наложеното наказание.

Защитата излага съображения, че първоинстанционният съд е постановил присъдата си само въз основа на косвени доказателства, при липса на преки такива.

Представителят на Софийска градска прокуратура счита първоинстанционната присъда за правилна, поради което прави искане за нейното потвърждаване. Посочва, че приетата за установена от СРС фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства и определеното наказание на подсъдимия е справедливо, като е съобразена обществената опасност на деянието и на дееца.

Повереникът на частния обвинител поддържа казаното от прокурора към СГП.

В своя защита подс. Й.Х.казва, че е невинен, а в последната си дума моли да бъде оправдан.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Подсъдимият Й. Х. Х. ероден на 06.08.1975г. в гр. София, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, със средно специално образование, трудово ангажиран.

С акт № 77/02.11.1996 г. подс. Й.Х. и св. Й. Х.а сключили брак. С решение № III117-119 от 20.05.2013 г., постановено по гр.д. № 5935/2013 г. по описа на СРС, 117-ти състав този брак бил прекратен, като било постановено след развода семейното жилище – къща, находяща се в гр. София, ул. ******* ****** да се ползва от св. Й. Х.а и родените от брака им деца – М.С. и Х.Г.. Подс. Х. се изнесъл от къщата, но въпреки това продължавал да посещава имота периодично и в периода до 15.09.2019 г. неколкократно подновявал интимните си отношения със св. Й. Х.а. Подсъдимият системно употребявал алкохол, при което проявявал ревност и агресия спрямо св. Й. Х.а, което влошило отношенията им и довело отново до раздяла между тях.

През м. септември 2019 г. подс. Й.Х. и св. Й. Х.а отново заживели заедно в посочената къща. Св. Х.а била извън града във връзка със служебен ангажимент, което провокирало разногласия между тях отново следствие на употребата на алкохол от страна на подсъдимия и проявя на крайна ревност, поради което на 15.09.2019 г. св. Х.а решила да прекрати отношенията им и двамата се разделили окончателно. В следващите дни подс. Х. продължавал да посещава къщата, за да оставя и взима свои дрехи, след което си тръгвал.

Св. Х.а не била съгласна това да продължава, поради което събрала всичките му вещи, занесла му ги и сменила патрона на вратата.

През м. октомври 2019 г. подс. Х. и св. Х.а провели няколко телефонни разговора, в които отправял заплахи спрямо нея, че ще я вкара два метра под земята, ще я убие и че „ангел хранител няма да я спаси“. Заявил й също: „поглеждайки в огледалото, ще ме виждаш“. Действително св. Х.а постоянно го виждала в близост до дома й и до работното й 2 място, с оглед на което подала сигнал срещу него в 05 РУ – СДВР, като по случая била образувана полицейска преписка вх. № 229000-18594/21.10.2019 г.

На 22.11.2019 г. около 07:30 часа св. Й. Х.а отивала на работа с личния си лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“, рег. № *******. В близост до дома й, на ул.

„Лепенец“, пред автомобила внезапно излязъл подс. Й.Х., вследствие на което св. Х.а преустановила движението на превозното средство. Подс. Х. се качил в колата, седнал на предната дясна седалка, като лъхал на алкохол. Казал на св. Х.а, че иска да отиде вечерта в 18:00 часа при него в с. Бухово, извадил кухненски нож от вътрешния джоб на дрехата си, опрял го в гърлото на Х.а и й казал: „Ще те убия и ще те излежа“. Св. Х.а изпитал силно притеснение и страх за живота си, но успяла да прокара пръста си между ножа и гърлото си, за да не я нарани и му обещала да отиде вечерта. Подсъдимият й заявил, че може да я наръга и никой няма да разбере и я накарал да запази случилото се в тайна и да не споделя с дъщерите им. След това излязъл от автомобила, а пострадала отишла на работа. След като пристигнала, тя се обадила на дъщеря си Х.Г. и й споделила за случилото се, като взели решение вечерта всички да се изнесат от къщата. След това се обадила и на другата си дъщеря – св. М. Х.а, споделила и на нея за инцидента и организирали напускането на семейния имот. Същия ден св. Й. Х.а оставила лекия си автомобил пред работно си място, като неин колега я закарал до вкъщи, тъй като не искала подсъдимият да разбере, че си тръгва от работа. След това пострадалата и дъщерите й се изнесли от къщата за период от около един месец. След като разбрал какво се случило, св. И.Г. – съпруг на Х.Г., закупил на св. Й. Х.а лютив спрей за самозащита.

На 24.11.2019 г. св. Й. Х.а уговорила среща с подс. Й.Х. в пицария в гр. София, тъй като искала да разговаря с него да ги остави на мира и да се приберат у дома. Докато паркирала автомобила си обаче подсъдимият изникнал неочаквано, качил се в превозното средство и проявил физическа и вербална агресия спрямо нея. Св. Х.а го напръскала с лютивия спрей, влязла в пицарията и извикала полиция.

Във връзка със случилото се на 22.11.2019 г. и 24.11.2019 г. пострадалата Х.а подала молба до СРС по реда на Закона за защита от домашно насилие, вследствие на което й била издаденазаповед за незабавна защита № 288601 от 28.11.2019 г., постановена по гр.д. № 68465/2019 г. по описа на СРС, III-то ГО, 37-ми състав срещу подсъдимия. С решение № 20248654 от 10.11.2020 г., постановено по гр.д. № 68465/2019 г. по описа на СРС, III-то ГО, 158-ми състав била издадена заповед за защита на основание чл.15, ал. 2 от ЗЗДН.

Св. Й. Х. е психично здрава, психичното й състояние не се явява пречка за нейното участие при всички фази на наказателното производство и при нея е налице психическа годност за даване на свидетелски показания. Възприетите от нея закани от страна на подс.

Й.Х., са предизвикали в нея преживяване на уплаха и реален страх за живота й и телесната й неприкосновеност.

Подс. Й.Х. е психично здрав и психичното му състояние не е пречка за участието му във всички фази на наказателното производство. При него е налице психична годност за даване на обяснения, в случай че желае. По време на разглежданите събития подс. Х. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

При подсъдимия е налице формиран синдром на зависимост към психоактивни вещества – касае се за алкохолна консумация по рекреативен модел в рамките на вредна употреба с реални рискове от развитието на болестна зависимост, като не са налице съответните за синдрома на зависимост физиологични, когнитивни и поведенческите промени. Липсват данни по време на инкриминираното деяние подсъдимия да е бил в краткотрайно или продължително качествено разстройство на ясното съзнание.

За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния обективно съществуващ и относим към предмета на делото доказателствен материал:гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите Й.М. Х.а (л. 108-110 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – л. 34-37и л. 40-42от ДП в посочените части), М. Й.а Х.а (л. 110-111 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, 3 вр. ал. 1, т. 1 от НПК – л. 38-40 от НПК в посочените части) иИ.И.Г. (л. 111-112 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 24-25 от НПК в цялост),писмени доказателства и доказателствени средства:справка за съдимост на подс.

Й.Х. (л. 18 от съд. д., л. 97, 100 и 101 от ДП), копие на решение № III-117-119 от 20.05.2013 г., постановено по гр.д. № 5935/2013 г. по описа на СРС, 117-ти състав (л. 47-48 от съд. д.), копие на заповед за незабавна защита № 288601 от 28.11.2019 г., постановена по гр.д. № 68465/2019 г. по описа на СРС, III-то ГО, 37-ми състав (л. 53 от съд. д., л. 51 от ДП), копие на решение № 20248654 от 10.11.2020 г., постановено по гр.д. № 68465/2019 г. по описа на СРС, III-то ГО, 158-ми състав (л. 101-102 от съд. д.), полицейска преписка № 22900018594/21.10.2019 г.и способи на доказване:комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на св. Й. Х.а (л. 53-59 от ДП) и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подс. Й.Х. (л. 65-67 от ДП).

От съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства, се установява по безсъмнен начин авторството, времето и мястото на инкриминираното с обвинителния акт деяние. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия, настоящата съдебна инстанция счита, че са събрани необходимите от гледна точка разпоредбата на чл. 102 от НПК доказателства, описани и в мотивите на първоинстанционната присъда. Възприетите от първата инстанция фактически положения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е кредитирал други.