Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 248 от 08.08.2024, Районен съд - Червен бряг

Съд
Районен съд - Червен бряг
Дело
Гражданско дело 482/2024
Вид
Решение № 248
Подписан
08.08.2024
В сила
02.09.2024
Състав
Йохан Мирославов Дженов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. гр. Червен бряг, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20244440100482 по описа за 2024 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.422 вр. с чл.415 от ГПК В РС – Червен бряг в срока по чл.415, ал.1 от ГПК взискателя по ч.гр.д.№ 285/2024 г. по описа на с.с. – П. И. Георгиев, с ЕГН ********** живущ в гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул.

„......” № 8, вх.В, ап.48 е депозирал искова молба за установяване на претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение по горепосоченото частно гражданско дело срещу Т. Н. И., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „........“ № 1 за сумата 2 800,00 (двe хиляди и осемстотин) лева, представляваща главница за предадена в заем сума, със задължение за връщане на 05.09.2023 г., ведно със законна лихва за период от 08.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 196,35 лева (сто деветдесет и шест лева и 35 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 05.09.2023 г., както и държавна такса в размер на 60,00 (шестдесет) лева. На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника. Съобщението е получено лично от ответника на 19.01.2022 г. В законоустановения срок не е постъпил отговор от него.

ИЩЕЦА редовно призован не се явява лично и не се представлява.

ОТВЕТНИКА редовно призован се явява лично. Признава иска, отчасти като основателен и доказан. Признава, че на два пъти е получил претендираната сума, като твърди, че е при първия заем е върнал сумата, като не прилага разписка или каквито и да е други доказателства допустими по ГПК за това.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

1

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан. От приложеното като доказателство по делото Ч.гр.д. № 285/2024 г. по описа на ЧРС се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Искът се води между надлежни страни при наличие на правен интерес от воденето му.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и същият се счита за сключен едва когато въз основа на съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат предадени на заемателя.

Договорът за заем е неформален договор и може да бъде валидно сключен без да има писмено обективиране на волята на страните. За действителността му е достатъчно да се предостави определена вещ или сума пари (както се претендира в случая) срещу поемане на задължение на насрещната страна по договора да върне същата по количество. От твърдяното в исковата молба и неоспорено от ответника в хода на делото е че същият дължи горепосочената сума и уговорили срок за връщането й – 05.09.2023 г. След като се установи, че между страните е съществувало твърдяното облигационно правоотношение, то за ответника е възникнало задължението да върне заетата сума на твърдяното правно основание. Ответника не представи доказателства – допустими по ГПК, които да установяват някакво плащане по договора, предвид на което иска следва да бъде уважен в претендирания размер.

Сумата се дължи, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.04.2024 г. до окончателно изплащане на сумата.

По разноските: Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК, с който се претендират сторените в настоящето производство разноски за държавна такса в размер на 60,00 лева (шестдесет лева), както и тези направени в заповедното производство разноски в размер на 60,00 лева (шестдесет лева) държавна такса. Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на Тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските, отпада. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените в заповедното производство разноски. Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл.

415 ГПК, съдът

РЕШИ:

2

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Т. Н. И., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „........“ № 1, че вземането на П. И. Георгиев, с ЕГН ********** живущ в гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „......” № 8, вх.В, ап.48 за сума в размер на 2 800,00 лева (двe хиляди и осемстотин лева), представляваща главница за предадена в заем сума, със задължение за връщане на 05.09.2023г., ведно със законна лихва за период от 08.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 196,35 лева (сто деветдесет и шест лева и 35 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 05.09.2023 г. до 08.03.2024 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда/, както и държавна такса в размер на 60,00 лева (шестдесет лева), за които е издадена Заповед № 170/12.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Чгр.д. № 285 по описана с.с. за 2024 г. СЪЩЕСТВУВА.

ОСЪЖДА Т. Н. И., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „........“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на П. И. Георгиев, с ЕГН ********** живущ в гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул.

„......” № 8, вх.В, ап.48 направените в настоящото производство съдебни разноски в размер на 60,00 лева (шестдесет лева) и сторените в заповедното производство разноски в размер на 60,00 лева (шестдесет лева).

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

3