Решение № 6325 от 09.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6325 гр. София, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20241110151146 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 4 217,12 лв., представляваща непогасено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „*** за причинени вреди на т. а. „****“ с рег. № ****, вследствие на ПТП от 06.02.2021 г., настъпило в ****, в т. ч. и сторени ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.06.2024 г. до окончателното плащане, както и 1 420,02 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.07.2017 г. до 19.06.2024 г., за които суми по ч. гр. дело № 37667/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.07.2024 г.

Ищецът *** твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „*** – на 06.02.2021 г., около 01:30 часа, в ****, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него т. а. „****“ с рег. № ****. Поддържа, че ответникът **** е застраховател по валидна задължителна застраховка „*** на другия участвал в ПТП-то т. а. „****“ с рег. № ****. Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил. Заявява, че за настъпване на процесното ПТП е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 06.02.2021 г., като във връзка с него е образувана щета № 0015-1262-21-000001, извършен е оглед и е съставен опис на вредите. Сочи, че стойността на ремонта възлиза на 4 202,72 лв., в който размер, в качеството си на застраховател по застраховка „***, е изплатил застрахователно обезщетение в полза на собственика на увредения автомобил, като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., при което общият размер на вредата възлиза на 4 217,72 лв., която сума ответникът е отказал да му заплати. Претендира и мораторна лихва в размер на 1 420,02 лв., начислена за периода от 21.07.2017 г. до 19.06.2024 г. Претендира и разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „*** по отношение на т. а. „****“ с рег. № ****, но оспорва описания механизъм на настъпване на процесното ПТП, тъй като не отговаря на действителната фактическа обстановка, а освен това настъпилите вреди не му съответстват. Навежда довод за допуснато нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗДвП от страна водача на л. а.

„****“ с рег. № ****, тъй като е бил паркиран на място, на което е бил пречка за движението, ограничавайки възможността за влизане и/или излизане на превозните средства, създавайки по този начин пречки на водача на л. а. „****“ с рег. № ****. Счита, че предявеният иск е в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди.

Оспорва и иска за мораторна лихва. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „***, застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „*** до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното главно вземане е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки: 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „***.

С определение от 20.11.2024 г. съдът е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 06.02.2021 г., около 01:30 часа, в ****, между т. а. „****“ с рег. № ****, застрахован при ищеца по застраховка „*** и т. а. „****“ с рег. № ****, застрахован при ответника по застраховка „***, е реализирано ПТП, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 4 202,72 лв. в полза на собственика на увредения автомобил, като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв.

В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото – двустранен констативен протокол за ПТП от 06.02.2021 г., уведомление за щета до *** от 08.02.2021 г., разпитаните по делегация съответно пред РС – Пловдив и РС – Бяла Слатина свидетели Д.

М. И. и Б. М. Б., както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът приема за установено, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: на 06.02.2021 г., около 01:30 часа, в ****, водачът на влекач „****“ с рег. № **** с прикачено към него полуремарке с рег. № *** по време на извършване на маневра за излизане от паркинг (частен терен/черен път) реализира ПТП с паркирания/спрелия от дясната му страна т. а. „****“ с рег. № ****, вследствие на което му нанася материални вреди. Двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо 2 основание в процеса. Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите доказателства по делото – уведомлението за щета при ищеца *** от 06.02.2021 г., показанията на свидетеля Д. И., който непосредствено е възприел фактите, за които разказва, доколкото е бил водач на един от участвалите в ПТП-то автомобили, както и заключението по съдебно-автотехническата експертиза. В показанията си свидетелят И. заявява, че по време на извършване на товаро-разтоварни дейности повереният му служебен автомобил, паркиран на паркинг на склад, е бил ударен от друг камион, потвърждавайки описания в предявения му протокол за ПТП механизъм на настъпване на съприкосновението между двата автомобила, ведно с отразената в него схема, отразяваща разположението на автомобилите. Изрично свидетелят заявява, че по време на удара не е бил в камиона, както и, че на мястото, на което е бил паркиран, не е имало знаци, указващи забрана за паркиране и/или спиране, тъй като се касае за рампа за разтоварване на стоки. Съдът намира, че така обсъдените свидетелски показания установяват поведението на водача на т. а. „****“ с рег.

№ **** именно по начина, отразен в схемата към двустранния протокол за ПТП от 06.02.2021 г. и уведомлението за щета от 08.02.2021 г., в което свидетелят И. е описал идентичен механизъм на настъпване на процесното ПТП, а именно: че паркираният от него товарен автомобил е бил ударен от друг товарен автомобил в предната лява част на кабината му. Нещо повече, при така установения механизъм е изготвено и заключението по съдебноавтотехническата експертиза, според което щетите по т. а. „****“ с рег. № **** безспорно се намират в причинна връзка с настъпилото на 06.02.2020 г. произшествие в ****. Следва да се отбележи, че отчасти механизма му се потвърждава и от показанията на свидетеля Б. Б., който по време на разпита си също е заявил, че при предприемане на маневра с цел излизане от рампа и завой надясно е чул шум, при което е констатирал съприкосновение между управлявания от него автомобил и паркирания друг такъв на съседната рампа за разтоварване, разположена на около 4-5 метра странично. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, в която се посочва, че другият товарен автомобил се е откачил от ремаркето си и е потеглил сам по рампата, твърдейки, че водачът му е забравил да използа ръчната спирачка или, че междувременно го е изтеглил напред, тъй като в тази част се касае за негови предположения, които не се потвърждават от други доказателства по делото. Точно обратното, изрично свидетелят Б. заявява, че другият водач е бил извън камиона, поради което не става ясно как с поведението си той би могъл да въздейства върху движението на кабината, още повече, че в показанията си свидетелят И. отрича кабината на управлявания от него камион да е потеглила отделно от ремаркето, което е било закачено към него, потвърждавайки с категоричност, че по време на съприкосновението между двете превозни средства се е намирал извън нея. Нещо повече, прави впечатление, че в съставения двустранен констативен протокол за ПТП от 06.02.2020 г., който свидетелят Б. не отрича да е подписал, липсва отбелязване, че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на застрахования при ищеца автомобил, както се твърди от него в показанията му, като житейски логично би било свидетелят Б. да е отразил този факт в случай, че е имал такъв вид претенция, или най-малкото да я изобрази в схемата към него, описвайки твърдяното отделяне на кабината от ремаркето. В случая, застрахованият при ответника водач единствено посочва, че е чул шум, без да е възприел поведението на застрахования при ищеца такъв по описания от него начин. По делото не са събрани други доказателства, чрез които да бъдат потвърдени тези предположения на свидетеля Б., поради което съдът намира, че показанията му не могат да се възприемат като доказателствен източник, единствено въз основа на който да се направи извод, че процесното ПТП действително е настъпило по посочения от този свидетел начин, още повече, че направата на такъв извод би бил в противоречие с останалите доказателства по делото. Както се посочи по-горе, свидетелят И. изрично е отрекъл по време на удара да се е намирал в кабината на поверения му автомобил, а наред с това не се установява и твърдяното отделяне на конструкцията на другия товарен 3 автомобил, за да се приеме, че в тази част предположенията на свидетеля Б. действително са се осъществили. Следва да се отбележи, че такъв извод не следва и от заключението по съдебно-автотехническата експертиза, което е възприело именно описания от свидетеля И. механизъм на настъпване на процесното ПТП, приемайки, че техническата причина за него се дължи на поведението на водача на влекач „****“ с рег. № **** с прикачено към него полуремарке с рег. № ***, който при извършване на маневра за излизане от паркинг не е оставил достатъчно странично разстояние до паркирания/спрелия от дясната му страна друг товарен автомобил. В случая, не се установява с поведенито си водачът на застрахования при ищеца автомобил да е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, допускайки твърдяното нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗДвП, тъй като не се доказва увреденият автомобил да е бил паркиран на забранено за целта място или на място, където създава опасност за останалите участници в движението. В случая, безспорно става ясно, че и двата товарни автомобила са били паркирани успоредно и всеки един от тях е бил на отделна рампа за товаро-разтоварна дейност, без да е установено на посочените места да е имало забранителни знаци за това. Отделно от посоченото, не се доказва съприкосновението между двете превозни средства да се дължи на факта, че увреденият автомобил е бил паркиран на вход или на място, на което ограничава видимостта на другите водачи, още повече, че според съдебно-автотехническата експертиза за водача Б. то е било предотвратимо в случай, че беше оставил достатъчно странично разстояние до паркирания/спрелия от дясната му страна друг автомобил, доколкото той е възприел неговото местоположение още преди започване на маневрата.