Решение № 552 от 29.04.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 552 гр. Пазарджик, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20235220101366 по описа за 2023 година

Депозирана е искова молба с правно основание чл.222,ал.3 от КТ от ищеца Т. Е. Ш., ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул. *******, чрез процесуалният представител адв. М., срещу „Крис“АД, ЕИК- 112078755, със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, ул.********, представлявано от Б. И. Й..

В подадената искова молба се твърди, че Т. Ш. е била служител по трудово правоотношение на длъжност „шивач“ с ответното дружество повече от 36 години и че трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.

326, ал.1 от КТ със Заповед № 25/28.10.2021 г., считано от 01.11.2021 г. Сочи се , че съгласно цитираната заповед и въпреки, че ищцата Т. Ш. е полагала труд в ответното дружество повече от 36г., а именно 36 години, 1 месец и 5 дни, при прекратяване на правоотношението й единствено й е изплатено обезщетение по чл.224, ал. 1 от КТ - 7 дни отпуск. Преди прекратяване на трудовото й правоотношение същата е била подведена да подпише молба за напускане по взаимно съгласие и именно на база молбата, същата е освободена. Като съвсем целенасочено в заповедта й за прекратяване на трудовия договор е записано, че се прекратява трудовото й правоотношение на основание чл.326, ал.1 от КТ, а не на правилното чл.327, ал.1, т.12 от КТпоради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

1

Твърди се, че към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение, за работодателя е бил известен фактът, че ищцата е придобила както възраст, така и осигурителен стаж по смисъла на чл.68, ал.1 от КСО. С Разпореждане на НОИ на ищцата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 12.11.2021г. Твърди се,че както към датата на издадената Заповед № 25/28.10.2021г., за прекратяване на трудовото правоотношение, така и към датата на завеждане на исковата молба ответникът не е изплатил дължимото съгласно чл.222, ал.3 от КТ обезщетение на Т. Е. Ш., което следва да бъде определено въз основа на шесткратния размер на брутното й трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението за месец октомври 2021г. или сумата в размер на 3900 лв. (650 лв. месечно) Съгласно разпоредбата на чл. 228. ал. 3 КТ обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не покъсно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е предвиден друг срок. Сочи се, че доколкото трудовото правоотношение е прекратено считано от 01.11.2021 г., срокът за изплащане на процесното обезщетение е изтекъл на 01.12.2021 г., поради което работодателят, считано от 02.12.2021г. е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва на основание чл.86 от ЗЗД в размер на 536.25 лева. Моли се настоящата искова молба, да се приеме като покана за плащане, ведно със законните последици от това. Сочи се, че съгласно трайно установената практика на касационната инстанция, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 720 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 191/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 235 от 03.07.2014 г. по гр. д. № 969/2014 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 270 от 24.03.2014 г, по гр. д. № 1296/2013 г. на ВКС, III г. о. обезщетението по чл. 3 222, ал. 3 КТ може да се изплаща само веднъж при придобиването на право на пенсия. Правото на пенсия трябва да бъде придобито към момента на прекратяването на трудовото правоотношение и се дължи еднократно при първоначалното прекратяване на трудовото правоотношение, независимо дали то е придобито поради наличието на определена възраст или без оглед на това. В настоящия случай към датата на прекратяване на процесното правоотношение ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като в случая това се установява и направените в трудовата книжка отбелязвания. Твърди се, че се установява от вписванията в трудовата книжка 2 на Т. Ш., че същата е работила в ответното дружество в продължение на 36 години, 1 месец и 5 дни без прекъсване, поради което размерът на следващото й се обезщетение съобразно цитираната норма на чл. 222, ал. 3 във връзка с чл. 228. ал. 1 КТ следва да бъде определено въз основа на шесткратния размер на брутното й трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди прекратяване на трудовият й договор.

Оформен е петитум с който се моли съдът да постанови решение, с което да осъди по исковете с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86. ал. 1 ЗЗД да осъди „КРИС“ АД, ЕИК:112078755 да заплати на ищцата Т. Е. Ш. сумата в размер на 3900лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, след като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на шест месечни брутни трудови възнаграждения, ведно с мораторна лихва на основание чл.86 от ЗЗД размер на 536.25 лева, считано от 02.12.2021г. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.Сочат се доказателства. Прави се доказателствено искане за назначаване на съдебна експертиза.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който чрез процесуалния си представител заявява, че оспорва предявените искове. Счита се, че тези искове са неоснователни . Не се оспорва, че страните са били в трудово правоотношение, възникнало въз основа на подписан помежду им трудов договор от 26.09.1985 г., прекратен със Заповед № 25/28.10.2021г. на изпълнителния директор на „Крис” АД (приложена към исковата молба) на основание чл.326, ал.1 от КТ - с писмено предизвестие от работника, както и че размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от ищцата за последния пълен месец преди прекратяването на трудовия договор, е 650 лева. Твърди се, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение - 01.11.2021 г. - ищцата е имала трудов стаж 36 години, 1 месец и 5 дни, както е вписано в трудовата й книжка, както и че не отговаря на истината твърдението в исковата молба, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е била придобила право на пенсия за прослужено време и старост. Според ответника ищцата не е придобила право на пенсия преди или към момента на прекратяването на трудовото правоотношение, а след това - на 12.11.2021 г., когато е навършила 3 изискваната от закона възраст от *****сеца (по арг. от чл.68, ал.1, т. I от КСО). Сочи, че щом ищцата не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст до момента на прекратяване на трудовото правоотношение, тя няма право на претендираното обезщетение по чл.222, ал.3 от Кодекса на труда. Твърди се, че от гореказаното, неоснователна е и претенцията за мораторна лихва, считано от 02.12.2021 г. до датата на предявяване на 5 исковата молба, тъй като бившият работодател на ищцата не е бил уведомяван досега и научава за главния иск, касаещ обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, за първи път в момента на получаване на книжата по настоящото дело, т.е. на 24.04.2023г.

Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове и да осъди ищцата да заплати на ответника направените разноски по делото. Не се възразява да се приемат представените към исковата молба писмени доказателства, като е заявено, че се оспорва съдържанието на Разпореждане № ********** на ТП на НОИ-Пазарджик, в частност вписаната в него констатация, че към 12.11.2021г. ищцата била притежавала 40 години 04 месеца и 23 дни осигурителен стаж. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.Претендират се разноските по делото. Сочат се доказателства.

Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и се установява и от представените по делото писмени доказателства, че страните са били в трудовоправни отношения по силата на трудов договор, сключен на 26.09. 1985г. съгласно който, ищцата е заемала в ответното дружество „Крис“АД длъжността „шивачка“,„машинен оператор , шиене".

Трудовото правоотношение между страните е било прекратено със Заповед №25/28.10.2021г. на основание чл. 326, ал.1 от КТ, считано от 01.11.2021година. Трудовото правоотношение е било прекратено между страните поради подадено от ищцата Ш. заявление от 01.10.2021г. , с което уведомява работодателя , че след изтичане на тридесетдневното предизвестие прекратява трудовото правоотношение. Към момента на прекратяването, ищцата е натрупала трудов стаж в ответното дружество 36 4 години, 1 месец и пет дни, вписан в трудовата й книжка.

С Разпореждане №********** от 09.05.2022г., издадено от ТП на НОИ- гр. Пазарджик, на ищцата е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО, като условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст са били налични към дата 12.11.2021година.

Към тази дата ищцата е била на възраст ***** Брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца, предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение /месец октомври 2021г./ е 650.00. Тези обстоятелства не се оспорват от страните.

По делото е било изискано и приложено копие на цялото пенсионно досие за отпускане на лична пенсия на ищцата.

От заключението на вещото лице по допусната съдебно-икономическа експертиза, прието като доказателство по делото като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява,че осигурителният стаж на ищеца към датата на прекратяване на трудовия договор – 01.11.2021г., е ****** и че към тази дата не отговаря на изискванията на КСО за придобиване право на пенсия са осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО, както и че датата, на която са изпълнени и двете предпоставки за възникване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – навършена възраст 61 години и 8 месеца, и осигурителен стаж с продължителност 36 години, е 12.11.2021 година.

Видно от заключението на вещото лице, през 2021г. за придобиване на право на пенсия на основание чл.68,ал.1,т.2 от КСО се изискват навършена възраст от 61 години и 8 месеца за жените и осигурителен стаж с продължителност 36 години. Установява се ,че към 01.11.2021г. ищцата е била на навършени **********

При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.222,ал.3 от КТ от ищеца Т.

Е. Ш., ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул. *******, срещу „Крис“АД, ЕИК- 112078755, със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, ул.********, представлявано от изп.директор Б. И. Й., като се претендира заплащане на сума в размер на 3900 лева, представляваща обезщетение за прекратяване на трудово правоотношение след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на 6 месечни брутни трудови 5 възнаграждения, и на осн.чл.86 от ЗЗД мораторна лихва в размер на 536.25 лева, считано от 02.12.2021г. до 12.04.2023г. и законна лихва до изплащане на вземането.

Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

Чл.222,ал.3 от КТ се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.

Разпечатката съдържа 26 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6cb02ca4-8ac0-44bc-be78-64b2954bd05a