Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3101 от 08.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11087/2025
Вид
Решение № 3101
Подписан
08.05.2026
В сила
08.05.2026
Състав
Красимир Мазгалов, Цветелина Александрова Костова, Златка Чолева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3101 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20251100511087 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от длъжника „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000 срещу уведомление с изх. № 50801/02.09.2025 г. /с характер на постановление/ по изп. дело № 20258510402641 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 на КЧСИ, с което е отказано да бъдат намалени таксата по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, и е приета за събиране допълнителна такса в размер на 12 лв. с ДДС по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ. Твърди, че обжалваният акт на ЧСИ е незаконосъобразен.

Посочва, че съгласно забележката към т. 31 от ТТР към ЗЧСИ допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството, а в случая документ, обосноваващ приемането за събиране на посочената сума, не е представен. Обстоятелството, че взискателят е заплатил авансово тази сума по никакъв начин не може да обоснове правилността на начисляването й. Посочва, че обжалваното уведомление е връчено по електронен път на посочен от длъжника електронен адрес, поради което липса основание за начисляване на такса в размер на 10 лв. (12,00 лв. с ДДС) за „изпращане по пощата“.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното постановление.

Ответникът по жалбата – взискателят „Ейс Мастър“ ЕООД, ЕИК 205674670 не е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 2 ГПК.

ЧСИ М.П. е изложил на основание чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви, в които поддържа становището, че жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, възражението на взискателите, както и обясненията на частния съдебен изпълнител, и прецени материалите по изпълнителното дело, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20258510402641 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 на 1

КЧСИ е образувано по молба на взискателя „Ейс Мастър“ ЕООД и въз основа на изпълнителен лист № 5795/14.07.2025 г., издаден на основание решение № 11865/17.06.2024 г. и определение № 24763/05.06.2025 г., постановени по гр. д. № 50561/2022 г. по описа на СРС, 118 състав, с които „Софийска вода“ АД е осъдена да заплати на адв. Н.И.И. сумата от 30,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на П.П.Г. по гр. д. № 50561/2022 г. по описа на СРС, 118 състав, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл.

38, ал. 2 ЗА.

С договор за цесия от 11.08.2025 г., сключен между Н.И.И., в качеството на цедент, и „Ейс Мастър“ ЕООД, в качеството на цесионер, цедентът е прехвърлил на цесионера цялото вземане, което има към „Софийска вода“ АД, придобито на основание присъдена сума в негова полза по гр. д. № 50561/2022 г. по описа на СРС, ведно с платената държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

С постановление за разноски от 26.08.2025 г. са приети за събиране по изп. дело № 20258510402641 по описа на ЧСИ М.П. следните рaзноски – по т. 1 – образуване на изп. дело – 24,00 лв., по т. 3 – извършване на справка за длъжника и неговото имущество – 6,00 лв., по т. 5 – изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 ГПК – 24,00 лв., по т. 26 – изпълнение на парично вземане – 60,85 лв.; по т. 31 – допълнителни разноски, сума: 12,00 лв.; 5,00 лв. – ДТ за издаване на ИЛ; 2,10 лв. – банкова такса за извършения превод на ДТ за издаване на ИЛ и адвокатско възнаграждение по изп. дело – 200 лв.

На 27.08.2025 г. на длъжника „Софийска вода“ АД е връчена покана за доброволно изпълнение по изп. дело, ведно с постановлението за приетите за разноски.

С молба с вх. № 89898/29.08.2025 г. длъжникът „Софийска вода“ АД е възразил срещу приетата за събиране такса по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ, както и срещу размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

С уведомление с изх. № 50801/02.09.2025 г. ЧСИ М.П. е отказал да намали таксата по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 12,00 лв., както и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, и е приел за събиране допълнителна такса в размер на 12 лв. с ДДС по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ за изготвяне на уведомлението.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – по арг. от чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл.

79 от ГПК, съгласно която разноските от изпълнението са за сметка на длъжника. В сочената разпоредба са посочени изключенията от това общо правило: когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда,когато касая изпълнителни способи, които не са приложени. Настоящата хипотеза не попада в нито едно от посочените изключения. Фактът на реално изготвяне на съобщенията до страните, 2 посочени в обжалваното разпореждане на ЧСИ е обективно установен от наличните в изпълнителното производство материали респ. по-горе в настоящото съдебно решение.

По жалбата срещу таксата по чл. 31 от ТТР към ЗЧСИ:

Съгласно разпоредбата на чл. 31 ТТРЗЧСИ допълнителни разноски са разходите за: получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; банкови такси и комисиони; осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; вещи лица; пазачи; преводачи и тълковници; премахване, унищожаване и запечатване на вещи; придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора - по 0,50 лв. на километър, но не повече от 30 лв. за едно действие, независимо дали то е изпълнено с едно или повече посещения; заплащане на пощенски и/или куриерски услуги.

Според забележката към т. 31 от ТТР към ЗЧСИ допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството.

В случая, таксата в размер на 12,00 лв. за допълнителни разноски по т. 31 ТТР към ЗЧСИ е незаконосъобразно начислена от ЧСИ. Това е така, тъй като ЧСИ не е посочил в постановлението си конкретните разходи, за които е начислена тази такса.

Освен това по изпълнителното дело не е представен и документ, издаден по Закона за счетоводството, обосноваващ приемането за събиране на посочената сума.

Обстоятелството, че взискателят е заплатил посочената сума авансово, както е посочил ЧСИ в обжалваното постановление, по никакъв начин не може да обоснове правилността на начисляването й.

Ето защо, уведомление с изх. № 50801/02.09.2025 г. /с характер на постановление/ в частта, в която ЧСИ е отказал да намали разноските по т. 31 ТТР към ЗЧСИ в размер на 12,00 лв. с ДДС, следва да бъде отменено.

По жалбата срещу таксата по чл. 4 от ТТР към ЗЧСИ:

Съобразно чл. 4 от ТТР към ЗЧСИ за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса в размер на 10 лв. Съобразно текста на постановлението за разноски процесната такса с включен ДДС / общо 12 лв./ съставлява именно таксата по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ по повод изпратен препис от горното постановление. Това се установява и от текста на писмото на ЧСИ, изпратено на жалбоподателя на електронна поща. Настоящият съдебен състав намира, че изразът „по пощата“ касае изпращане на книжа чрез пощенски оператор по ЗПУ респ. такива изпратени на електронен адрес /електронна поща/ с оглед нормите на чл. 38 ал.2 от ГПК, чл. 38а от ГПК, чл. 44 ал.3 от ГПК, доколкото и двата начина са допустими такива за валидното уведомяване на страната. Самата такса се събира от ЧСИ за извършени от него действия по повод движение на изпълнителното дело, а не съставлява такса за куриерски или пощенски услуги, за да се възприеме тезата на жалбоподателя. Аргумент в тази насока е и т. 31к от ТТР към ЗЧСИ, където куриерските или пощенските услуги са включени като допълнителни разноски, за сметка на длъжника.

Разпоредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ посочва, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Разпоредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ ясно сочи, че пропорционалната 3 такса се събира върху събраната сума. Под „парично вземане“ по смисъла на посочената норма се разбира вземането, което е предмет на изпълнителния лист и адвокатското възнаграждение, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, поради което и доводите на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. В случая, размерът на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане е начислен от ЧСИ правилно съобразно б. „б“ от т. 26 от ТТРЗЧСИ, поради което жалбата в тази й част следва да се остави без уважение като неоснователна.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ уведомление с изх. № 50801/02.09.2025 г. /с характер на постановление/ по изп. дело № 20258510402641 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 на КЧСИ и с район на действие – СГС, в частта за приетата за събиране такса по чл. 31 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от „Софийска вода“ АД, ЕИК: 130175000, срещу уведомление с изх. № 50807/02.09.2025 г. /с характер на постановление/ по изп. дело № 20258510402643 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 на КЧСИ и с район на действие – СГС, в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО окончателно и не подлежи на обжалване – арг. чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4