Решение № 3733 от 03.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3733 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251100506764 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 3022 от 24.02.2025 г., постановено по гр. дело № 20231110133607 по описа за 2023 година на СРС, 175-ти състав са отхвърлени предявените от „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД, с ЕИК: 206613478, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

****, срещу Ц. С. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Ц. С. М. дължи на „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД сумата от 1730,27 лева, представляваща 8 броя незаплатени вноски по главницата по Договор за кредит № М0000006452/16.08.2021г. за периода от 20.12.2021г. до 20.07.2022г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК- 11.01.2023г., до окончателно изплащане; сумата 4891,31 лева, представляваща 8 броя незаплатени вноски зо възнаградителна лихва за периода от 20.12.2021г. до 20.07.2022г. и сумата 201,35 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 20.12.2021г. до 04.08.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.01.2023г. по ч.гр.д. № 1670/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав.

Със същото е осъден Ц. С. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД, с ЕИК: 206613478, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК сумата от 2412,74 лева, представляваща неплатени вноски по главницата по Договор за кредит № М0000006452/16.08.2021г. за периода от 20.09.2022г. до 20.05.2023г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 16.06.2023г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за разликата над 2412,74 лева до пълния претендиран размер от 2909,95 лева и за периода от 20.08.2022г. до 19.09.2022г., както и предявения осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата от 5499,45 лева, представляваща 10 броя незаплатени вноски за възнаградителна лихва за периода от 1

20.08.2022г. до 20.05.2023г.

С решението е осъден Ц. С. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД, с ЕИК: 206613478, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 657,01 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, с която са отвхърлени предявените от „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД установителни и осъдителни искове за вземания за главница и за договорна лихва по договор за потребителски кредит с № М0000006452/16.08.2021 г., както следва:

Установителен иск за сумата в размер на 1730,27 лева, представляваща 8 броя незаплатени вноски по главницата по договора за периода от 20.12.2021г. до 20.07.2022г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК11.01.2023г., до окончателно изплащане;

Установителен иск за сумата в размер на 4891,31 лева, представляваща 8 броя незаплатени вноски по възнаградителна лихва за периода от 20.12.2021 г. до 20.07.2022 г.

Установителен иск за сумата в размер на 201,35 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 20.12.2021 г. до 04.08.2022 г.

Осъдителен иск за разликата над уважения размер от 2412,74 лв. и до пълния размер на претенцията от 2909,95 лева, представляваща неплатени вноски по главницата по договора за периода от 20.09.2022 г. до 20.05.2023 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба — 16.06.2023г. до изплащане на вземането, Осъдителен иск за сумата в размер на 5499,45 лева, представляваща 10 броя незаплатени вноски за възнаградителна лихва за периода от 20.08.2022 г. до 20.05.2023 г. считат така постановеното решение за неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на материалния закон. Искането към съда е да отмени като неправилно решението в обжалваната част, като вместо него бъде постановен съдебен акт, с който да бъдат уважени в цялост предявните от ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД установителни и осъдителни искове.

Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба. В откритото съдебно заседание, проведено на 15.05.20236 г., на страната на въззиваемия се явява адв. Н., особен представител на страната, който оспорва изложените във въззивната жалба аргументи. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 Наредба № 4 за минималните адвокатски възнаграждения.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. По правилността на решението в обжалваната му част намира следното:

По предявените искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК /установителни и осъдителни/, в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието на сключен

Договор за кредит

№

М0000006452/16.08.2021г., по силата на който да е предоставил кредит в размер на 20 000 лв.; че за ответника е възникнало задължението да върне кредита; че част от съдържанието 2 на договора е клауза, предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва, размера на същата.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на дълга.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Безспорно установено по делото и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че между страните е бил сключен Договор за кредит № М0000006452/16.08.2021г. Освен безспорния му характер, това обстоятелство се установява и от представения договор за кредит ведно с искане за отпускането му и стандартен европейски формуляр.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав възприема фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд.

Настоящият съдебен състав счита, че сключеният между страните договор е за кредит, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК, като наред с нея законът урежда и специфични изисквания към вида и размера на шрифта на който е написан - всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Съгласно императивната норма на чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит, сключен в нарушение на тези изисквания, е нищожен.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В конкретния случай, договорът за заем е със срок от 48 месеца /четири години/, с главница от 20 000 лв. и уговорена възнаградителна лихва от 40 %, като дължимата при този лихвен процент възнаградителна лихва възлиза на 20 475,71 лева, а общата сума по кредита е в размер на 40 475,71 лева. Размерът на уговорената между страните по кредитния договор възнаградителна лихва е свръхпрекомерен, като не е установено по делото да е икономически обоснован. Договорената възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва /към датата на сключване на процесния договор- общо 30 %/ и за период от само четири години нейният размер надхвърля този на главницата по потребителския кредит. Тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и води до значително неравновесие между правата и задълженията на насрещните страни по правоотношението и то във вреда на кредитополучателя, като е породила задължение в обем, нарушаващ принципа за недопускане на неоснователно обогатяване и като краен резултат водещ до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, поради което и валидно задължение за плащането на такава по процесния договор за кредит не е възникнало.

3

Както правилно е посочил първоинстанционният съд, възнаградителната лихва е недължима, поради което неправилно ищецът е прихванал извършеното от ответника плащане с нейния размер. Общият размер на платената от ответника възнаградителна лихва съгласно заключението е 2199,43 лева. След отнасяне на тази сума в погашение на главницата, с нея се погасява изцяло сумата от 1730,27 лева, представляваща главница по вноските с падежи от 20.12.2021г. до 20.07.2022г. /предмет на установителния иск/ и е останала надплатена сума от 469,16 лева. Тъй като плащането е извършено преди падежа на посочените вноски, недължима е била и платената от ответника мораторна лихва върху вноските с падеж 20.12.2021г. до 20.01.2022г. в размер на 28,05 лева, следователно общият надплатен остатък е 497,21 лева. С този остатък е погасена изцяло вноската по главницата с падеж 20.08.2022г. в размер на 249,69 лева и е погасена частично вноската по главницата с падеж 20.09.2022г. до размера от 247,25 лева. Следователно неплатена е останала сумата от 11,05 лева - част от вноската по главницата с падеж 20.09.2022г., както и следващите вноски по главницата за периода от 20.10.2022г. до 20.05.2023г. в размер на 2401,69 лева, или общо 2412,74 лева за периода от 20.09.2022г. до 20.05.2023г.

Предвид гореизложеното, правилно СРС посочва, че предявеният установителен иск за сумата от 1730,27 лева - главница, представляваща 8 броя незаплатени вноски главница по Договор за кредит № М0000006452/16.08.2021г. за периода от 20.12.2021г. до 20.07.2022г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК11.01.2023г., до окончателно изплащане, следва да бъде отхвърлен изцяло, тъй като сумите се явяват заплатени след правилно отнасяне на извършеното от ответника плащане.