Решение № 245 от 01.07.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Велико Търново, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря ЮЛИЯ Ф. КАРАИВАНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20264110200239 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят Н. С. Н. е обжалвал НП № 26-1275-000009/02.02.2026 г . на началник група в сектор „ПП“ в ОДМВР – ***, с което за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 15.34 евро; за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.

2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 15.34 евро.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата си и моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Съдът констатира и че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. АУАН, серия GA № 4945144/02.01.2026 г. и НП № 26-1275-000009/02.02.2026 г. на началник група в сектор „ПП“ в ОДМВР – *** са съставени от компетентни органи. Спазени са сроковете, формата и редът за издаването им. АУАН и НП съдържат всички реквизити съответно в чл. 42, ал.

1, т.1-10 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН.

1

Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 02.01.2026 г. г., около *** часа, в гр.***, жалбоподателят Н. С. Н. управлявал лек автомобил „***“ с рег. № *** по ул.“ ***“ в посока ул. „***“. Жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейските органи. Жалбоподателят не носил и не могъл да представи поисканите му от полицейския орган СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС. Била му извършена и последваща проверка за употребата на алкохол. Видно от справката за нарушител жалбоподателят бил наказван с шестнадесет влезли в сила наказателни постановления и фишове за различни по вид и степен на обществена опасност нарушения по ЗДвП, пет от които нарушения с правна квалификация по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от писмените доказателства – справка за нарушител, както и от гласните такива – обективните, безпристрастни, последователни и взаимно допълващи се показания на свидетелите К. Г. Т. и Б. Н. Б. – полицейски служители.

По този начин от обективна и субективна страна с неизпълнение на задължението си за носене на СУМПС жалбоподателят в качеството му на водач на МПС е обективирал съставомерно поведение и субективно отношение към него, визирано в нормата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и налагащо реализация на санкцията на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП – глоба в твърд размер от 15.34 евро.

С неизпълнение на задължението си за носене на свидетелството за регистрация на МПС, жалбоподателят в качеството му на водач на МПС е осъществил от обективна и субективна състава на нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, подводимо под санкцията на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – глоба в твърд размер от 15.34 евро.

Наказващият орган правилно е приложил материалния закон, налагайки законовоустановените наказания глоба в твърд размер за всяко едно от двете нарушения.

Несподелими от настоящата съдебна инстанция са твърденията на защитата на жалбоподателя за неправилно установена фактическа обстановка, за неправилно приложение на материалния закон, за допуснато нарушение по чл. 18 от ЗАНН, за приложимост на чл. 28 от ЗАНН.

На първо място, по отношение на доказателствената обезпеченост на фактите, претендирани от контролния и наказващия органи и на достоверността на гласните доказателствени източници важи казаното погоре. Следователно фактическата обстановка е правилно установена.

Твърденията на жалбоподателя, че не е могъл да представи на контролните органи поисканите му за проверка документи поради самозаключване на автомобила и обективна невъзможност да изпълни на момента разпореждането на контролния орган, се явява изолирано и неподкрепено с 2 доказателства.

На следващо място, настоящата съдебна инстанция приема, че в АУАН и НП претендираните нарушения са описани достатъчно пълно, подробно и ясно с всички изскуеми съгласно разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл.

100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП обективни признаци. Налице е съответствие между фактическо и юридическо формулиране на нарушенията. Тоест, няма допуснато нарушение на материалния закон. А съгласно чл. 18 от ЗАНН за всяко от нарушенията е наложено отделно наказание, визирано в приложимото право – чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

На следващо място, в настоящия казус предвид предвидените в приложимото право санкции, представляващи глоби в твърд размер, няма допуснато нарушение по чл. 27 от ЗАНН. Предвидените в закона санкции не са несъразмерни и не са непропорционални на характера и степента на обществена опасност на всяко едно от санкционираните нарушения.

На последно място, деянието не представлява маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и чл. 28 от ЗАНН. Извършените от жалбоподателя нарушения са типични за вида си и не са налице смекчаващи вината обстоятелства, които да ги квалифицират като такива с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Реализираното от жалбоподателя обективирано съставомерно поведение, изразено в две отделни нарушения, не обуславя и правната квалификация „явно маловажен случай“ по смисъла на §1, т. 5 от ДР на ЗАНН за всяко едно от тях. Както бе посочено по-горе извършените от жалбоподателя нарушения са типични за вида си и не са налице смекчаващи вината обстоятелства, които да квалифицират тяхната обществена опасност като явно незначителна. Защитата е подценила и фактическото обстоятелство, че жалбоподателят, видно от справката за нарушител е бил наказван пет пъти за същите такива нарушения.

Ето защо наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

При този изход на делото – потвърждаване на наказателното постановление искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 400 евро, представляващи адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН и чл. 63в от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно

НП

№

26-1275000009/02.02.2026 г. на началник група в сектор „ПП“ в ОДМВР – ***, с което на жалбоподателя Н. С. Н. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на 3 основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 15.34 евро; за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 15.34 евро.

Оставя без уважение като неоснователно искането на жалбоподателя Н.

С. Н. за присъждане на разноски в размер на 400 евро, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – *** на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4