Решение № 260300 от 17.06.2021, Районен съд - Хасково

Р

Е Ш Е Н И Е № 260300 гр. Хасково, 17.06.2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд - Хасково, ГО, 7 –и граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Геновева Стойчева, като разгледа докладваното от съдия Иванова-Георгиева гр. д. № 2697 по описа за 2020г. на районен съд - Хасково, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от В.А.Б., ЕГН ********** против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 12680,85 лева, ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение от 14.02.2019г. (датата, на която изтекъл срокът за произнасяне по заведената щета по чл. 496 КЗ) до окончателното изплащане. Претендират се направените съдебни разноски.

В исковата молба се твърди, че на 03.09.2018г. около 15:15 часа на автомагистрала „***“ на км. 98+400, в посока от град София към град Пловдив е настъпило ПТП между товарен автомобил марка „***“, модел „***, с рег. № ****, с прикачено към него ремарке, с водач Р.С.К. и лек автомобил марка „БМВ“, модел „***“ с рег. № ***, управляван от В.А.Б.. Описаният механизъм на настъпване на ПТП-то бил следния: товарният автомобил пука предна лява гума на влекача, вследствие на което рязко се отклонява наляво в посока към мантинелата и реализира ПТП с изпреварващия го в този момент лек автомобил. За ПТП-то бил издаден констативен протокол за ПТП с постадали лица с рег. № 1006р-11239 от 04.09.2018г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пазарджик, както и били образувани ДП № 996/2018г. по описа на РУ- на МВР-Пазарджик, съответно пр.пр. № 3010/2018г. по описа на РП-Пазарджик. Ищецът поддържа, че гражданската отговорност на водача на товарния автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *****, чиято била вината за настъпване на произшествието, била обезпечена със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, обективирана в застрахователна полица № BG/23/117002698754, валидна от 17.10.2017г. до 16.10.2018г.

Ищецът твърди, че в резултат на ПТП-то били причинени щети по МПС марка „***“, модел „*** с рег. № ****, които по средни пазарни цени надхвърляли стойността на самия автомобил, поради което на 13.11.2018г. уведомил ответникът за настъпилото застрахователно събитие и била образувана ликвидационна преписка по щета № 0410-470-0077 от 2018г. по описа на „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД, но ответното дружество неосновaтелно отказало заплащане по доброволен ред на исканото обезщетение.

В съдебно заседание, ищецът не се явява, представлява се от адвокат Марков. Поддържа предявения иск и моли за уважително решение при прилагане на разпоредбата на чл. 493, ал. 2, т. 5 от ГПК и съобразявайки, че размерът на обезщетението при наличието на „тотална щета“ не може да бъде под 75 % от действителната стойност на лекия автомобил. Претендират се направените разноски и се представя списък по чл. 80 от ГПК.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на искова молба. Ответникът счита за неверни твърденията за наличието на вина и противоправно поведение на водача на товарен автомобил марка „***“, модел „****“, с рег. № *****, за размера на вредите на лек автомобил марка „***“, модел „****“ с рег. № **** и за наличието на „тотална щета“ по отношение на него.

Ответникът твърди, че между товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *** и лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № **** не е имало съприкосновение, а ПТП-то е настъпило поради движение с несъобразена скорост и предприета маневра изпреварване от водача на лекия автомобил, който при вида на спукването на предна лява гума на изпреварвания товарен автомобил се е изплашил и сам е навил волана надясно, като е изгубил контрол върху управляваното МПС и същото е излязло извън пътното платно. Посочва, че образуваното за случая досъдебно производство е прекратено с постановление от 12.07.2019г., поради което ответникът оспорва представения констативен протокол от 03.09.2018г. в частта относно „Обстоятелства и причини за ПТП“, тъй като издателят му не е очевидец на процесното ПТП и същото е настъпило по различен механизъм – вината за настъпването му е на водача на лекия автомобил поради несъобразена скорост и изгубване на контрол.

На следващо място ответникът твърди, че към датата на настъпване на застрахователното събитие действителната стойност на лекия автомобил е била между 16 000 -18 000 лева. Излага съображения, че при наличие на тотална щета от действителната стойност на МПС следва да се приспадне стойността на запазените части, като посочва, че запазените части от процесния автомобил са 30 %. Оспорва да е настъпила тотална щета.

При условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване в съотношение 80:20, като приносът бил по-голям за водача на лекия автомобил.

Предвид изложените възражения по отношение на иска ответникът оспорва и искането за присъждане на законна лихва и неговата начална дата - от 14.02.2019г. Ответникът не бил изпаднал в забава за плащане на застрахователно обезщетение и законна лихва не следвало да се присъди, тъй като не били представени документи за дерегистрация на автомобила поради настъпила „тотална щета“, каквото задължение имал ищеца.

С тези доводи моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените разноски по делото.

В съдебно заседание, ответникът не се представлява. Не се явява и упълномощеният процесуален представител. Депозирана е молба, с която исковите претенции се оспорват и се моли за постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени. При условията на евентуалност моли да бъде определен размер на обезщетение съобразен със заключението на вещото лице и при приспадане на 30 % от стойността, представляващи запазени части. Поддържат се и се доразвиват доводите за неоснователност на претенцията за мораторна лихва. В молбата е инкорпориран списък с разноски по чл. 80 от ГПК. Релевира се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ.

Твърдяното с исковата молба застрахователно събитие е настъпило на 03.09.2018г., а отговорността на застрахователя се претендира на основание договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на действие от 17.10.2017г. до 16.10.2018г. Следователно приложимия материален закон, уреждащ правоотношенията по повод на настъпилото застрахователно събитие, е Кодекса за застраховането в сила от 01.01.2016г.

Разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ предвижда допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач на МПС, а именно застрахователят да не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, да е отказъл да плати обезщетението или увреденото лице да не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

В настоящия случай в исковата молба се твърди наличието на отказ от застрахователя да плати обезщетението по заявената от ищеца претенция. По делото са представени множество писмени доказателства в подкрепа на това твърдение на ищеца, а и между страните не е спорно, че е била образувана ликвидационна преписка по щета с № 0410-470-0077/2018 по описа на ответника. Следователно може да се приеме, че е изпълнено специалното изискване на чл. 498, ал. 3 от КЗ и предявеният иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ е допустим.

Искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ представлява иск за присъждане на обезщетение за вреди (неимуществени и/или имуществени), причинени от застраховано лице, пряко от застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Имуществената отговорност на застрахователя възниква при настъпването на следните юридически факти (материални предпоставки): 1) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника (застрахователя), 2) противоправно деяние, извършено от застрахования, 3) вреда, 4) причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата. Последната предпоставка за пораждане на права на увреденото лице спрямо причинителя на вредата, съответно неговия застраховател, е наличието на вина, която на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.

Между страните не се спори и с доклада по делото, обективиран в определение №260275 от 16.02.2021г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК между страните е обявено за безспорно, че гражданската отговорност на водача на товарен автомобил марка „****“, модел „***“, с рег. № **** е била обезпечена със сключена застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № BG/23/117002698754, валидна от 17.10.2017г. до 16.10.2018г.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „***, модел „****“ с рег. № *****.

Следователно налице е първата предпоставка за уважаване на предявения иск – наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника.

Страните нямат разноглася за настъпването на ПТП, а именно, че на 03.09.2018г. около 15:15 часа на автомагистрала „****“ на км. 98+400, в посока от град София към град Пловдив е настъпило ПТП между товарен автомобил марка „****“, модел „****“, с рег. № *****, с прикачено към него ремарке, с водач Р.С.К. и лек автомобил марка „****“, модел „****“ с рег. № *****, с водач В.А.Б..

Всъщност спорът между страните се концентрира върху механизма на настъпване на процесното ПТП – коя е причината за възникването му и дали е налице съпричиняване от страна на ищеца, както и за евентуално дължимия размер на обезщетение.

За настъпването на ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, издаден на 03.09.2018г. от Я. Хаджийски – дежурен ПТП при ОД на МВР-Пазарджик, в който са описани участниците в ПТП-то, материалните щети, пострадалите лица и обстоятелствата за настъпване на ПТП-то.

Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ и като такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените пред него и от него действия.

Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на МПС-та, участници в ПТП-то, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. За преценката на възприетите от актосъставителя обстоятелства, имащи значение за механизма на настъпване на ПТП-то, е изминалото време от настъпване на ПТП-то до извършване на огледа, както и обстоятелството дали участващите МПС-та или части от тях са били преместени. Протоколът за ПТП би имал обвързваща материална доказателствена сила за механизма на настъпване на ПТП само в хипотезата, когато полицейският орган, съставител, е станал свидетел и лично е възприел настъпването на ПТП-то.

В противен случай протоколът за ПТП няма материална доказателствена стойност за механизма на настъпване на ПТП, както и за изводите за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в ПТП, тъй като тези обстоятелства излизат извън обхвата на удостоверителното изявление относно въприет от съставителя на протокола факт.

Ето защо дори при липса на оспорване на верността на описания в констативния протокол за ПТП механизъм на настъпване на ПТП, ищецът носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства. В този смисъл е и установилата се като константна практика на ВКС, обективирана в решение № 85 от 28.05.2009г., постановено по т.д. № 768 по описа за 2008г. на ВКС, II т.о., решение № 24 от 10.03.2011г., постановено по т.д. № 444 по описа за 2010г. на ВКС, I т.о., решение № 110 от 04.09.2013г., постановено по т.д. № 194 по описа за 2012г. на ВКС, II т.о., решение № 98 от 25.06.2012г., постановено по т.д. № 750 по описа за 2011г. на ВКС, II т.о., решение № 73 от 22.06.2012г., постановено по т.д. № 423 по описа за 2011г. на ВКС, I т.о. и решение № 67 от 24.06.2015г., постановено по т.д. № 439 по описа за 2014г. на ВКС, I т.о.