Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 107 от 22.05.2025, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Гражданско дело 1010/2024
Вид
Решение № 107
Подписан
22.05.2025
В сила
12.06.2025
Състав
Йорданка Красимирова Ненчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Свиленград, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йорданка Кр. Ненчева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20245620101010 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал.

1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Ищецът И. М. С. твърди, че по силата на трудов договор № 93 HR от 29.09.2023 г. е бил в трудово правоотношение с ответника „Джи и резортс“ ЕАД, по силата на което е заемал длъжността „супервайзор слот машини“ с място на работа в село Капитан Андреево, Община Свиленград, комплекс „Голдън Ай“ № 1 с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 4 358 лева. Твърди, че уволнението, извършено съгласно заповед от 31.08.2024 г. на ответника, връчена му на същата дата, е незаконно, тъй като в нея не е посочено основанието, на което се прекратява трудовото правоотношение, не е взето решение за съкращаване на щата от компетентен орган, към момента на прекратяване на трудовото правоотношение не е било налице реално съкращаване на щата, не е извършен подбор съобразно критериите на чл. 329 КТ. Твърди, че вследствие на незаконното уволнение е останал без работа. Моли съда да отмени уволнението, да го възстанови на заеманата до уволнението длъжност, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 26155.86 лева за 6-месечния период, съгласно КТ за периода 17.09.2024 г. – 17.03.2025 г., заедно със законната лихва от предявяване на иска до погасяване на задължението. Представя доказателства с исковата молба. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете. Твърди, че не съществува възникнало трудовоправоотношение между ответника и ищеца. Оспорва представения от ищеца трудов договор. Поддържа и, че уволнението е законосъобразно извършено, като е налице реално 1 съкращаване на щата, отразено в новото щатно разписание, че е налице надлежно взето решение на едноличния собственик на ответника за промяна на организационната структура, изменение на щатното разписание и съкращаване на щата на дружеството и поконкретно съкращаване на щатни бройки на длъжността „супервайзер слот машини“, както и че е извършена процедура по подбор и са спазени всички формални изисквания за прекратяване на трудовото правоотношение. Моли съда да отхвърли исковете. Не представя доказателства с отговора на исковата молба. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ:

Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца основания за незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които /според уволненото лице/ опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344 ал. 1 т.

1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване /така решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/ 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.

Относно възражението на ответника, че не е налице възникнало трудово првоотношение между страните по делото, то ищецът по делото в изпълнение на разпоредбата на чл. 183 от ГПК представи оригинал на трудов договор № 93 HR от 29.09.2023 г., подписан от ищеца и ответното дружество, който договор не беше оспорен по делото. Поради което и от така представения договор, се установява, че страните са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение, възникнало на 29.09.2023 г., по силата на което работодателят „Джи и резортс“ ЕАД е възложил, а ищецът се е съгласил да изпълнява длъжността „супервайзър слот машини“ с място на работа в село Капитан Андреево, Община Свиленград, комплекс „Голдън Ай“ № 1, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 4 358 лева.

Процесното трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ поради съкращаване на щата. За законността на уволнението в тежест на ответника е да докаже, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение /връчване на уволнителната заповед/ заеманата от ищеца длъжност е съкратена въз основа на решение на компетентен орган, като са спазени формалните изисквания за уволнение на основание съкращаване на щата, свързани с извършване на подбор съобразно изискванията на чл. 329 КТ, в случай че такъв е бил задължителен /ако заеманата от ищеца длъжност не е била единствена със същата трудова функция/, каквито възражения ответникът е въвел и с 2 отговора на исковата молба.

С определението от 13.02.2025 г. с оглед на разпредЕ.та доказателствена тежест и твърденията на страните, съдът е задължил ответника на основание чл.190, ал.1 от ГПК, в срок до първото по делото съдебно заседание да представи копие от трудовото досие на ищеца, документацията по процедурата за извършен подбор - заповед за назначаване на комисия, която да извърши подбора, критериите, по които е извършен подбора, протокол на комисията за извършен подбор, списъчен състав на лицата, заемали длъжността „суперваизор слот машини“ преди и след прекратяване на трудовото правоотношение, между кои служители заемали тази длъжност е извършен подбор, щатно разписание. С определението ответникът е предупреден, че при непредставяне на посочените документи ще се приложат последиците на чл.161 от ГПК. Ответникът е възпрепятствал доказването, като въпреки задължаването по реда на чл. 190 ГПК, не е представил документи от трудовото досие на ищеца, документацията по процедурата за извършен подбор - заповед за назначаване на комисия, която да извърши подбора, критериите, по които е извършен подбора, протокол на комисията за извършен подбор, списъчен състав на лицата, заемали длъжността „суперваизор слот машини“ преди и след прекратяване на трудовото правоотношение, между кои служители заемали тази длъжност е извършен подбор, щатно разписание, поради което на основание чл. 161, вр чл. 190, ал.2 ГПК съдът приема, че съкратената щатна бройка не е единствена към момента на уволнението и за работодателя съществува задължение да извърши подбор, не е налице изменение на щатното разписание на ответника и не е налице реално съкращаване на щата на дружеството и по-конкретно съкращаване на щатни бройки на длъжността „супервайзер слот машини“, както и че не е извършена процедура по подбор. С оглед на това съда намира, че не е налице законно упражняване на правото на уволнение от страна на ответника.

Противно на възражението на ищеца, според настоящия състав на съда в уволнителната заповед ясно е посочено, основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, като КТ не изисква работодателят да сочи допълнителни обстоятелства и мотиви.

За да е налице реално съкращение на щата, е необходимо да се установи или че изпълнението на трудовите функции, включени в съкратената длъжност, е преустановено, или че са преминали към друга /съществуваща или новосъздадена длъжност/, но наред с други функции, които именно отличават съкратената с приемащата съкратените функции длъжност.

От показанията на разпитания по делото свидетел Г.Г., се установява, че заеманата от ищеца длъжност преди уволнението „супервайзър“, се заема и след уволнението му в комплекс „Голдън Ай“ на ответното дружество. Свидетелят посочва, че след уволнението на ответника друго лице на длъжност „слот крупие“ е започнало да изпълнява заеманата от ищеца длъжност преди уволнението – суперваизър. Свидетелят посочва, че разграничението на длъжностите при изпълнението им се установява от униформата, която носи, като за всяка длъжност униформата е различна. Ето защо и доколкото трудовите функции на ищеца 3 са поети от други служители, наред с други трудови функции, различни от изпълняваните от ищеца, съдът намира, че /дори и да се приеме, че формално има съкращение на щата/, то това съкращение на заеманата от ищеца длъжност не е реално.

Съгласно разпоредбата на чл. 329 КТ при закрИ.е на част от предприятието, както и при съкращаване на щата или намаляване на обема на работа, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по добре. Разпоредбата носи заглавието „право на подбор”. Въпреки това обаче трайната съдебна практика и правната теория приемат, че извършването на подбор е задължение на работодателя в случаите, когато се съкращават една или няколко щатни бройки измежду всички заемащи еднаква длъжност работници или служители, а е негово право, когато се съкращават щатни бройки измежду заемащи сходна длъжност - така изрично мотивите на ТР № 3/16.1.2012 г. на ОСГК - ВКС. Доколкото ответникът не доказа, че заеманата от ищеца длъжност е била единствена, натоварена с конкретна трудова функция, която не е била осъществявана от други, назначени на длъжност „супервайзер слот машини“, и при прилагане последиците на чл. 154 ГПК, съдът намира, че ищецът е бил длъжен да направи подбор, което не е сторил.

Предвид горните съображения уволнението, извършено с процесната заповед е незаконно. Искът за отмяна следва да бъде уважен.

По иска по чл. 344, т. 2 КТ:

Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението, до какъвто извод достигна съдът. Безспорно е, че процесното трудово правоотношение е безсрочно.

Същевременно не се събраха доказателства, от които да се направи извод, че до устните състезания трудовият договор е прекратен на друго основание. Ето защо искът е основателен.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ:

Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

От представената трудова книжка на ищеца се установява, че в периода 17.09.2024 г.

– 17.03.2025 г. ищецът не е работил по трудово правоотношение. Налице е фактическият състав на вземането по чл. 225, ал. 1 КТ – ищецът е понесъл вреди от оставането си без работа в рамките на посочения срок, вследствие незаконното уволнение, като вредите са в размер на пропуснатото възнаграждение. Съгласно чл. 228 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението е полученото за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратен трудовият договор. Съгласно приетата по делото и неоспорена от страните експертиза, то за процесния период обезщетението възлиза на 26155.86 лева, поради което искът следва да бъде изцяло уважен, като върху тази сума следва да се присъди 4 и законната лихва от предявяване на иска до погасяване на задължението.

На основание чл. 242, ал.1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта, в която е присъдено обезщетението.

По разноските:

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на своевременно поисканите разноски за възнаграждение за адвокат. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, е основателно.

Възнаграждението, в предвидения в чл. 7, ал. 1, т.1 и ал. 2, т.4 от Наредбата за възнагражадения за адвокатската работа, е в размер на 4608.47 лева за всички обективно съединени искове, поради което претендираното 4740.00, е прекомерно и следва да бъде намалено до 4608.47 лева. Ето защо на ищеца се следват разноски за адвокат в размер на 4608.47 лева.