Решение № 17612 от 27.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17612 гр. С-ИЯ, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20211110138027 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е във връзка с искова молба от „Топлофикация С-ИЯ” ЕАД срещу Ц.

М. П. и М. Т. П., с която са предявени обективно кумулативно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че е налице облигационно правоотношение мужду ищеца и ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес: град С-ИЯ, ж.к. „Младост 3”, блок 345, вх. 4, ет. 7, ап. 88, с абонатен № .... и номер на инсталацията 4000221182. Поддържа, че съгласно тези ОУ ищецът е доставял на ответниците за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Съобразно изложеното е направено искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят следните суми: Ц. М.

П. – сумата от 121,36 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сума в размер на 21,57 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2018 г. – 31.05.2021 г., сума в размер на 8,55 лв., представляваща главница за извършване на услугата „дялово разпределение” за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, както и сума в размер на 2,01 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата „дялово разпределение”, начислена за периода 01.07.2018 г. – 31.05.2021 г.;

М. Т. П. – сумата от 121,36 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата 1 на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сума в размер на 21,57 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2018 г. – 31.05.2021 г., сума в размер на 8,55 лв., представляваща главница извършване на услугата „дялово разпределение” за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, както и сума в размер на 2,01 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата „дялово разпределение”, начислена за периода 01.07.2018 г. – 31.05.2021 г. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК са подали писмени отговори, в които излагат доводи за извършено плащане на претендираните суми след датата на депозиране на исковата молба. Прилагат доказателства за извършено плащане на сумите.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.

12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са от ищеца обективно кумулативно и субективно съединени осъдителни искове срещу ответниците с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже, пълно и главно, кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия с ответниците за процесните период и имот, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност в него, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. При доказване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да установят погасяване на процесните вземания.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответниците в забава, а в тежест на ответниците – да установят погасяване на вземанията за главница в срок или заплащане на претендираната стойност за обезщетение за забава.

С оглед изложеното становище на ответниците в депозираните от тях писмени отговори по реда на чл. 131 ГПК, с определение № 28660/16.08.2023 г. /л. 110 и сл. от делото/, на основание чл. 146, ал. 1, т. и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване съдът е отделил следните обстоятелства: че ответниците са съсобственици на процесния имот – апартамент № 88, находящ се в град С-ИЯ, ж.к. „...., с абонатен номер ...., при посочените в молбата-уточнение към исковата молба квоти, че същият е топлоснабден през релевирания период, както и че количеството и стойността на доставената до същия топлинна енергия са на посочената в исковата молба стойност, включително че ответниците са изпаднали в забава за плащане на претендираните главници, вследствие на което дължат законна лихва за забава в претендирания от ищеца размер за процесния период.

Предвид изложеното, предпоставките за основателност на предявените срещу ответниците обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са доказани по делото.

С депозираните писмени отговори от ответниците са представени доказателства за плащане на претендираните суми в хода на делото.

По аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В процесния случай 2 между страните не е спорно и от представените доказателства – фискални бонове, се установява, че след датата на депозиране на исковата молба и връчването й по реда на чл. 131 ГПК, претендираната сума е погасена изцяло чрез плащане от ответниците. С молби от 22.08.2023 г. и от 19.10.2023 г. ищецът е потвърдил извършеното от ответниците погасяване на претендираните вземания след датата на депозиране на исковата молба, както следва: на 28.07.2022 г. М. П. е платила сума в размер на 167,48 лв. и на 28.07.2022 г. Ц. П. е платила сума в размер на 167,69 лв.

В обобщение, предвид изложеното, претендираните от ищеца вземания, предмет на делото, към датата на устните състезания са погасени чрез извършеното в хода на процеса плащане, поради което предявените срещу ответниците обективно кумулативно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

По разноските:

При този изход на спора, с оглед отхвърляне на исковете поради извършено в хода на производството плащане, право на разноски има ищеца.

Реализирането на отговорността за разноски при отхвърляне на иска – частично или изцяло, поради плащане в хода на процеса, не се решава само и единствено въз основа на това обстоятелство, а и след преценка на кумулативно дадените предпоставки: конкретното поведение на ответника, което да е довело или не до завеждане на иска и направено от него признание след предявяване на иска. Ако искът е отхвърлен поради извършено след предявяването му плащане на търсената от ищеца сума, без да са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът не се освобождава от отговорност за разноски, доколкото завеждането на делото и извършването на разноски от ищеца се дължи изцяло на неговото поведение, свързано с отричане на претендираното вземане или с отказ същото да бъде изпълнено доброволно. В конкретната хипотеза предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не са налице, тъй като плащането на процесните суми е извършено след връчването на препис от исковата молба, т.е. ответниците са дали повод за завеждане на делото.

От ищеца е представен списък по чл. 80 ГПК, с който се претендират разноски в размер на 400 лв – държавна такса, и юрисконсултско възнаграждение. Последното съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лв.

В обобщение, по изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „Топлофикация С-ИЯ” ЕАД, ЕИК ....., със седалище в град С-ИЯ и адрес на управление: ул. „..., обективно кумулативно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу срещу Ц. М. П., с ЕГН **********, и М. Т. П., с ЕГН **********, за осъждането им да платят следните суми:

- Ц. М. П.: 121,36 лв. – стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., доставена в топлоснабден имот – апартамент 88, находящ се в град С-ИЯ, ж.к. „...., с абонатен номер ...., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, 21,57 лв. 3 мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2018 г. – 31.05.2021 г., 8,55 лв. – главница за извършване на услугата „дялово разпределение” за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, 2,01 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за услугата „дялово разпределение”, начислена за периода 01.07.2018 г. – 31.05.2021 г.;

- М. Т. П. – 121,36 лв. – стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., доставена в топлоснабден имот – апартамент 88, находящ се в град С-ИЯ, ж.к. „...., с абонатен номер ...., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, 21,57 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2018 г. – 31.05.2021 г., 8,55 лв. – главница за извършване на услугата „дялово разпределение” за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, 2,01 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за услугата „дялово разпределение”, начислена за периода 01.07.2018 г. – 31.05.2021 г. , поради погасяване на паричните задължения чрез плащането им в хода на делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, Ц. М. П., с ЕГН **********, и М. Т. П., с ЕГН **********, да платят на „Топлофикация С-ИЯ” ЕАД, ЕИК ....., със седалище в град С-ИЯ и адрес на управление: ул. „..., сума в размер на 400 лв., представляваща държавна таксa по делото, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца – „Техем Сървис” ЕООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на известните по делото съдебни адреси на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4