Определение № 1446 от 31.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1446 гр. Варна, 31.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Търговско дело № 20263100900014 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. И. Н., с която срещу А. Д. Д.-И. е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ.

По допустимостта:

Изложените в исковата молба твърдения обуславят извод за допустим установителен иск, предявен от и срещу правосубектна страна. Сезиран е родово и местно компетентен съд. Предвид наличието на положителните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, спазването на срока по чл. 415 ГПК, както и с оглед липсата на процесуални пречки, съдът намира производството за допустимо.

По предварителните въпроси:

Доколкото предявените искове включват установяването на правоотношение, възникнало по запис на заповед , което съставлява абсолютна търговска сделка, претенцията следва да се разгледа по особения ред за търговски спорове.

Размяната на книжа, предвидена в чл. 367 – 373 ГПК, е приключила. На основание чл. 374, ал. 2 ГПК делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

С оглед процесуална икономия, съдът счита, че с настоящото определение следва да предостави възможност на ищеца да уточни падежа на задължението, доколкото съдът констатира противоречие между изложеното в исковата молба и допълнителната искова молба.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 374, ал. 2 ГПК:

Производството е образувано по предявен от М. И. Н. срещу А. Д. Д.-И. установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 11478/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 24 с-в, за сумата от 18 220 евро, равняващи се на 35 635,22 лв., представляваща главница по издаден Запис на заповед от 31.10.2024 г. с падеж 31.12.2024 г. за сумата от 18 220,00 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на 1 заявлението – 21.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането .

Твърди се в исковата молба, че в полза на ищеца е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 11478/2025 г. по описа на Районен съд – Варна за вземане в размер на 35 635,22 лв., представляваща главница по издаден Запис на заповед от 31.10.2024 г. с падеж 31.12.2024 г. за сумата от 18 220,00 евро , срещу която в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК е постъпило възражение от ответницата. Поддържа се, че записът на заповед, на който ищеца основава вземането си, е съставен в предписаната от закона форма, съдържа предвидените в чл. 535 ТЗ реквизити и обективира изявлението на ответницата, че се задължава безусловно и без протест да му заплати посочените в него парични суми, конкретизирани по размер и валута.

Посочени са място на издаване, място на плащане и дата на издаването. Сочи се, че падежът е определен по реда на чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ с удостоверено срещу подпис на издателя предявяване за плащане на 21.04.2025 г., от който момент е настъпила изискуемостта на вземането. Моли се за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата А. Д. Д.-И., с който се оспорва искът като неоснователен и недоказан. Възразява се, че процесният запис на заповед от 31.12.2024 г. за сумата от 18 220 евро, с падеж 31.12.2024 г., е нищожен, доколкото не съдържа изискуемите от ТЗ задължителни реквизити, както и поради противоречие с императивната норма на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Въвежда се възражение за нищожност на менителничния ефект и поради противоречие със закона и добрите нрави, аргументирайки се с обстоятелството, че падежът на задължението е само два месеца след издаването на записа на заповед и това, че ищцата е пенсионер и получава месечна пенсия от 450 евро, поради което връщането на сумата е непосилно за нея. Излага се, че записът на заповед е съставен на празен лист. Оспорва се авторството на поставения в него от нейно име подпис и изписването на нейното малко и част от фамилното й име. Въведено е и общо възражение за безпаричност на ценната книга. Алтернативно се навеждат възражения за унищожаемост на менителничния ефект, като съставен вследствие измама, употребена спрямо ответницата принуда и заплаха, както и за издаването му при условията на крайна нужда. Моли се за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба, в която излага, че ответницата прави бланкетно оспорване относно действителността на процесната книга и навежда противоречиви твърдения.

Заявява, че менителничният ефект е издаден в изискуемата писмена форма за действителност и съдържа всички задължителни елементи по чл. 535 ТЗ, както и че не е поставено условие, от което зависи пораждането на поетото задължение за плащане. Сочи, че определеният падеж е по чл. 486, ал. 1, т. ТЗ на дата 31.12.2024 г., удостоверено с подпис на издателя за предявяване за плащане. С оглед абстрактния характер на сделката и липсата на въведени от страните по спора твърдения за каузално правоотношение, обезпечено с процесния запис на заповед, счита за неоснователно възражението за липса на плащане в полза на ответницата на сумата по записа. За неоснователно и недоказано счита възражението относно авторството на подписа, като посочва, че чл. 535 ТЗ изисква наличието единствено на подпис, но не и изписване на името на издателя след него, а на следващо място твърди, че документът е подписан именно от ответницата, като ценната книга му е предоставена в качеството му на поемател. За лишено от правна и житейска логика намира обстоятелството ответницата да издаде ефекта, без да е получила сумата.

2

За бланкетни счита възраженията за унищожаемост на записа.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил допълнителен писмен отговор от ответницата, с който изцяло се поддържат вече въведените твърдения и възражения срещу иска и отправените доказателствени искания. Ответницата пояснява, че издаването на записа на заповед без реално получаване на сумата е обяснимо с упражняването на заплаха, осъществена измама и издаването му в условията на крайна нужда. Твърди, че от години тя и дъщеря й са подложени на постоянни форми на изнудване и заплахи от различни лица, вкл. ищеца, които отнели огромна част от недвижимото им имущество и продължават да предявяват искове за значителни парични средства.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, вр. чл. 377 ГПК съдът указва на страните, че доказателствената тежест в процеса се разпределя както следва:

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение, възникнало по запис на заповед и 2) записът на заповед да е действителен като формална правна сделка .

Тези обстоятелства подлежат на установяване от ищеца. При въведеното от ответника общо оспорване, т.е. когато не се сочат конкретни факти за причината за издаване на записа на заповед, ищецът – поемател не е длъжен да доказва възникване и съществуване на вземане по каузалното правоотношение, съгласно т.

17 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В тежест на ответницата е да установи заплащането на процесната сума или направените правоизключващи възражения.

По доказателствата:

Представеният към исковата молба писмен документ следва да бъде допуснат като допустимо, относимо и необходимо писмено доказателствено средство за правилното решаване на повдигнатия материалноправен спор. С оглед оспорването на истинността, в частност на авторството на подписа и имената, изпълнени върху запис на заповед от 31.12.2024 г. от страна на ответницата, съдът счита, че за процесуална икономия с настоящото определение по чл. 374 ГПК следва да бъде открито производство по чл. 193, ал. 1 ГПК, като се разпредели доказателствената тежест за това и да се допуснат доказателствените искания във връзка с оспорването по чл. 193, ал. 1 ГПК, а именно да бъде назначена исканата от ответницата съдебно-почеркова експертиза. Заповедното делото по ч.гр.д. № 11478/2025 г. по описа на Районен съд – Варна се води в електронна форма и е „свързано“ с електронната папка на настоящото дело, т.е. приобщено към настоящото производство. В тази връзка следва да бъде служебно изискан от Районен съд – Варна единствено оригиналът на оспорения документ по чл. 417, ал.

1, т. 10 ГПК, съхраняван от заповедния съд, съгласно чл. 82а, ал. 1 ПАС. Съдът намира, че следва да отложи произнасянето си по релевираното от ответницата доказателствено искане за допускане на гласни доказателствени средства за първото открито съдебно заседание по делото, след поясняването от нейна страна какви конкретни факти цели да бъдат установени с разпита на исканите свидетели.

Воден от гореизложеното, съдът на основание чл. 374, ал. 2 ГПК ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2026 г. от 10,30 часа, за която дата и час страните да бъдат 3 призовани, като съдът им указва най-късно в първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

УКАЗВА на страните, че в случай че в този срок не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на твърдените обстоятелствата, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца М. И. Н. в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение в писмена молба с препис за насрещната страна да заяви изрично дали падежът на записа на заповед е на определен ден, а именно 31.12.2024 г., както е посочено в петитума на исковата молба и Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 11478/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 24 с-в, или е определен по друг начин, доколкото в допълнителната искова молба е посочена тази дата, но се цитира разпоредбата на чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ, касаеща падеж на предявяване.

ДОПУСКА до събиране приложеното към исковата молба писмено доказателствено средство.

ДА СЕ ИЗИСКА от Районен съд – Варна оригиналът на документа по чл.

417, ал. 1, т. 10 ГПК, съхраняван от съда, съгласно чл. 82а, ал. 1 ПАС, във връзка с подадено заявление с вх. № 88202/21.10.2025 г., въз основа на което е образувано по ч.гр.д. № 11478/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, а именно: Запис на заповед от 31.12.2024 г.

ОТЛАГА произнасянето по релевираното от ответницата доказателствено искане за допускане на гласни доказателствени средства за първото открито съдебно заседание по делото.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответницата А. Д. Д.-И. в 1-седмичен срок от получаване на настоящото определение в писмена молба с препис за насрещната страна да поясни какви конкретни факти цели да бъдат установени с разпита на исканите свидетели.

ОТКРИВА на основание чл. 193 ГПК производство по оспорване истинността на Запис на заповед от 31.12.2024 г., като УКАЗВА на ответницата, че тя носи доказателствената тежест за доказване автентничността на този частен диспозитивен документ.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да заяви дали ще се ползва от оспорения документ.

ДОПУСКА но основание чл. 195, ал. 1 ГПК изслушване на съдебнопочеркова със задача вещото лице след като се запознае с материалите по делото и оспорения документ Запис на заповед от 31.12.2024 г. , извърши проверка в Отдел „Български документи за самоличност“ на МВР и на навсякъде, където сметне за необходимо, за да се снабди със сравнителен материал, да отговори на поставените въпроси в отговора на исковата молба и допълнителния отговор на исковата молба.