Решение № 47 от 13.10.2021, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Сливен, 12.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора Христо Любенов Куков (ОП-Сливен) като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212200600254 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Образувано е по въззивен протест на прокурор от Районна прокуратура гр.Сливен срещу присъда № 260054/27.05.2021г. постановена по нохд № 905/2020г. по описа на Районен съд гр.Сливен.

С атакуваната присъда подсъдимият СВ. С. М. е бил признат за невиновен в това, че на 01.05.2020 г., в гр.Сливен, нарушил мерки издадени против разпространението или появяването на заразна болест по хората, със заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България, във връзка с чл.63 от Закона за здравето, и чл.29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната, като лице по т.7 от заповедта близък контактен на потвърден случаи на COVID-19, поставен под карантина, с предписание за поставяне под карантина № ЗП-02-786/26.04.2020 г. на Регионална здравна инспекция Сливен за срок от 14 дни, не е изпълнил задължението да не напуска дома си или мястото за настаняване, на което е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието срок на адрес в ***, като деянието е извършено по време на пандемия и извънредно 1 положение, свързано със смъртни случаи, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. във връзка с разрастващата се пандемия на COVID-19, поради което е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.*5 ал.2 пр.2 и пр.3 вр.ал.1 от НК.

В протеста на прокуратурата, по повод на който е образувано настоящото въззивно производство, депозиран в установения от закона и указан от съда срок за обжалване, за изразява несъгласие с присъдата на СлРС и се твърди, че са налице безспорни доказателства за извършено от подсъдимия престъпление, които доказателства са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда. Настоява се за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде осъден по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание пред окръжния съд, представителят на Окръжна прокуратура гр.Сливен заявява, че поддържа протеста на посочените в него него основания. Сочи, че присъдата е немотивирана и в тази връзка се явява незаконосъобразна, като са налице условия да бъде отменена и да бъде постановена нова, осъдителна такава. Обосновава се тезата, че с наложеното предписание са защитени обществени отношения, свързани със здравето на хората и това предписание следва да бъде изпълнено, независимо от това дали е законосъобразно или не, тъй като в противен случай щял да настъпи хаос в обществото.

Настоява се за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде осъден по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият СВ. С. М., редовно призован, не се явява лично, а за него се явява упълномощения му защитник. Последният заявява, че атакуваната от прокуратурата присъда е правилна, законосъобразна и обоснована. Намира, че подробно изложените по делото мотиви са съобразени с доказателствата по делото и закона. Заявява се, че в случая съдът е допуснал инцидентност съдебен контрол по отношение на предписанието, издадено от служителя на РЗИ – Сливен д-р М.. Сочи се, че ВАС в своите актове има няколко противоречиви решения по отношение издадените такива предписания, като от определена дата счита, че предписанията за поставяне под карантина са индивидуални административни актове, а в началото е считал, че не са индивидуални административни актове, а правата на поставеното лице се считат за нарушени единствено и само във връзка ако е наложена наказателна репресия. Твърди се, че първоинстанционният съд се е съобразил с акта на ВАС, приложен по делото относно обжалването на издаденото предписание, касаещо нищожността. В този смисъл се обосновава извод, че правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е счел, че престъпление от обективна страна няма.

Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмения протест, като изслуша явилите се страни в съдебното заседание, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени материали, включително и събраните в тази инстанция и като 2 извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.

314, ал. 1 от НПК намери протеста на Районна прокуратура гр.Сливен за неоснователен по отношение на искането за осъждане на подсъдимия.

Първоинстанционният съд, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и техния анализ е приел установената фактическа обстановка, която е обективирана в мотивите към присъдата. Съгласно тези мотиви за установено от фактическа страна се приема следното:

Подсъдимият СВ. С. М. живеел в ***.

Подсъдимият се занимавал с извършване на превози на хора и стоки в чужбина, основно Испания и Италия. Той влязъл на територията на Република България на 12.10.2019 г. и следващото му излизане извън страната било на 15.06.2020 г.

На 26.04.2020 г. от държавен здравен инспектор в РЗИ - Сливен било издадено Предписание за поставяне под карантина изх. № ЗП-02-786. с което подс. С.М. бил поставен под карантина, като контактен на заразено лице. В предписанието било посочено, че карантината е за 14-дневен срок от 26.04.2020 г. до 09.05.2020 г. включително, както и че подс. С.М. се поставя под карантина на адрес: ***. С посоченото предписание подс. С.М. се предупреждавал за наказателната отговорност по чл.355 от НК при неизпълнение на предписанието.

След издаване на предписанието, свидетелите Х.Б. и И.Ц. - полицейски служители в РУ на МВР - Сливен, посетили адреса на подс. С.М. за да му връчат предписанието на РЗИ - Сливен за поставяне под карантина. Свид. Х.Б. запознал подс. С.М. със съдържанието на издаденото предписание за поставяне под карантина и срокът на същото. Подсъдимият М. отказал да подпише предписанието, като заявил, че нито е ходил в друга държава, за да бъде поставян под карантина, нито пък е контактувал с лице заразено от COVID-19. Отказът на подс. С.М. за подпише предписанието бил удостоверен с подписа на едно лице, като подс.

С.М. отказал и да получи екземпляр от предписанието. Свид. Х.Б. разяснил на подсъдимия, че това, че не е подписал предписанието и не е получил екземпляр от същото не го освобождава от наложената му карантина и че подс. С.М. е длъжен да я спазва и да не напуска дома си.

На 01.05.2020 г. около 09.15 часа свидетелите Д.С. К.С. - служители в РУ на МВР Сливен, забелязали мъж, който се опитвал да премине през КПП на входа на кв. „Н.".

Извършена била проверка на документите за самоличност на мъжа и било установено, че това е подс. С.М.. Свидетелите извършили проверка в списъка с улици и номера на адреси в кв. „Н.", които са под карантина. Свид. К.С. установил, че подс. С.М. живее на адрес, посочен в този списък и попада в наложената карантина. След това била направена справка с ОДЧ, където било установено, че подс. С.М. е поставен под карантина от 26.04.2020 г. до 09.05.2020 г. На подсъдимия било разпоредено да се прибере в дома си и да спазва 3 карантината.

Подс. С.М. обжалвал пред Административен съд - Сливен издаденото Предписание за поставяне под карантина изх. № ЗП-02-786. По повод на тази жалба било образувано адм.дело № 491/2020 г. по описа на СлАС, което приключило с определение № 434/23.12.2020 г., с което жалбата била оставена без разглеждане. В посоченото определение било отразено, че оспореното предписание не притежава белезите на индивидуален административен акт и същото не съдържа принудителна мярка, за това и не подлежи на обжалване по административен ред.

Срещу това определение била подадена частна жалба от процесуалния представител на подс. С.М.. Било образувано адм.дело № 527/2021 г. по описа на ВАС, шесто отделение, което приключило с определение № 846/22.01.2021 г., с което било потвърдено определението на СлАС. В Определението на ВАС било посочено, че актът, който евентуално би засегнал правата и законните интереси на жалбоподателя би била мярката за държавна принуда, представляваща последица от неизпълнението на предписанието. В определението било посочено още, че в подобна хипотеза, законосъобразността на предписанието ще бъде подложена на инцидентен съдебен контрол в производството по оспорване на евентуално наложена принудителна административна мярка.

От приложената по делото служебна бележка изх. № 05-2-1/07.01.2021 г. по описа на РЗИ - Сливен се установява, че д-р П. М. не е ползвала никакъв вид отпуск платен или неплатен, както не е била и в болнични на дата 26.04.2020 г.

От приложеното по делото заверено копие от Списък с лица с положителен резултат на COVID-19, установени от епидемиолог, като контактни след проверка на място се установява, че подс. С.М. не фигурира в посочения списък.

От приложената по делото служебна справка от РЗИ - Сливен се установява, че в РЗИ - Сливен не разполагат с епидемиологично проучване на конкретно болно лице, на което доказано да е бил контактен подс. С.М..

От приложената по делото служебна справка от ОД на МВР - Сливен относно задграничните пътувания на подс. С.М. се установява, че преди датата на издаване на процесното предписание - 26.04.2020 г.. последното влизане на територията на Република България на същия е на 12.10.2019 г., като следващото му излизане извън територията на Република България е на 15.06.2020 г.

Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда, по същество и по отношение на основните обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.

Районният т съд не само е изложил приетите за установени от него факти, но е 4 извършил анализ на наличните доказателства и доказателствени средства, като в тази връзка е изпълнил задължението си произтичащо от разпоредбата на чл.303 ал.3 от НПК. Така преценените и обсъдени доказателствени материали са били достатъчни с оглед изясняването на релевантните спрямо предмета на доказване в това наказателно производство обстоятелства и в тази връзка фактическата обстановка по делото не е останала неизяснена.

Настоящият съд с оглед правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността и законосъобразността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до същите констатации, каквито е направил първоинстанционния съд по отношение на фактите.

В мотивите си районният съд е посочил, че така описаната фактическа обстановка е приета за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност.

По отношение на показанията на разпитаните по делото свидетели правилно е посочено, че в във всички от тях се съдържат отделни елементи, допринасящи за изясняването на отделни обстоятелства включени в предмета на доказване по настоящото дело.

Действително от показанията на разпитаните по делото свидетели Х.Б. и И.Ц. се установява, че не по - късно от един или два дни след издаване на предписанието са отишли да го връчат на подс. С.М., както и че му било разяснено съдържанието на предписанието за поставяне по карантина и срокът на същото; че подс. С.М. отказал да го подпише и да получи екземпляр от същото по съображения, че нито е ходил в друга държава, нито пък е контактувал със заразено с COVID-19 лице за да бъде поставян под карантина. Според свидетелите на подсъдимия му е било разяснено, че следва да спазва карантината, да не напуска дома си и че ще носи наказателна отговорност.