Решение № 102 от 01.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Пловдив, 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20215001000885 по описа за 2021 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 260322 от 08.07.2021 година, постановено по т. дело № 449/2019 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъдено З. „Б.“ АД, ЕИК ***, да заплати на Т. ИВ. Г., ЕГН **********, и ЕЛ. А.. Г., ЕГН **********, двамата от гр.С., ул. „С.“ №44, суми от по 100 000 лева на всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди /душевни болки и страдания/ от смъртта на техния син А. Т. Г., настъпила при ПТП на 31.03.2018г., виновно причинено от Г.Х. Т. при управление на лек автомобил „Ф.“ с рег. №***, за което деяние е налице влязла в сила присъда по НОХД №1169/2019г. по описа на Окръжен съд – гр.Пловдив, ведно със законна лихва върху главниците, считано от 22.05.2018г. до окончателното им изплащане. Отхвърлени са исковете за разликата над 100 000 лева до пълните предявени размери от по 200 000 лева.

Осъдено е З. „Б.“ АД, ЕИК ***, да заплати на Т. ИВ. Г., ЕГН **********, сумата 1980 лева, представляваща обезщетение за претърпени 1 имуществени вреди /стойност за медицински консумативи по фактура №1400017959/31.03.2018г., издадена от УМАЛ „С.”ЕАД/, настъпили в резултат на ПТП на 31.03.2018г., виновно причинено от Г.Х. Т. при управление на лек автомобил „Ф.“ с рег. №***, за което деяние е налице влязла в сила присъда по НОХД №1169/2019г. по описа на Окръжен съд – гр.Пловдив, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.05.2018г. до окончателното изплащане. Отхвърлен е искът за разликата над 1980 лева до пълния предявен размер от 4 174,50 лева.

Оставено е без уважение искането за присъждане на законна лихва върху присъдените главници за имуществени и неимуществени вреди за периода от 08.04.2018г. до 21.05.2018 г.

Осъдено е З. „Б.“ АД да заплати на адвокат П.К. от САК – С., ул.”Л.”№1, ап.9, сумата 6 684 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.38, ал. 2 ЗА за процесуално представителство на ищците по делото, както и да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд държавна такса в размер на 8079,20 лева и 1054,40 лева – разноски за експертизи.

Осъдени са Т. ИВ. Г., ЕГН **********, и ЕЛ. А.. Г., ЕГН **********, общо да заплатят на ЗД „Б.“ АД,ЕИК ***, разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 1427 лева.

Решението е постановено при участието на Г.Х. Т. от гр.С., ул.”С.”№17, вх.В, ет.8, ап.23 в качеството му на трето лице помагач на ответника.

С определение № 261577 от 12.10.2021 година, постановено по т. дело № 449/2019 година по описа на ОС – Пловдив в производство по чл. 248 от ГПК, е допълнено решението в частта за разноските, като е осъдено ЗД „Б.“ АД да заплати допълнително адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 246,53 лева наред с присъденото такова с решението.

Така постановеното решение е обжалвано с две въззивни жалби.

Ответникът в първоинстанционното производство ЗД „Б.“ АД е обжалвал решението в частта, с която на двамата ищци са присъдени обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния син в размерите над по 60 000 лева до по 100 000 лева, както и мораторни лихви и разноски 2 съобразно уважената част от исковете над този размер. Във въззивната жалба се поддържа, че със събраните по делото доказателства не са установени неимуществени вреди в размер на по 200 000 лева за всеки един от двамата ищци, а че справедливият размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД следвало да бъде по 120 000 лева. Освен това е посочено, че изводите на първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване от страна на ищците за настъпване на събитието, изразяващо се в това, че са допуснали синът им да се качи при неправоспособен водач на МПС и то за междуградско пътуване, е правилен, респ. правилно с оглед разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД дължимият размер на обезщетението е намален наполовина. Безспорно според жалбоподателя било установено, че починалият е съпричинил увреждането си, като съзнателно се е качил при неправоспобен водач, за който е знаел, че е употребил голямо количество алкохол, което налагало извода за съпричиняване в размер на 50 %, а дори и повече. Искането е да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови ново по същество, с което да се отхвърлят исковете в тези части, включително досежно присъдената мораторна лихва и съответните разноски, като се присъдят на жалбоподателя разноски и адвокатско възнаграждение.

Срещу тази въззивна жалба е подаден писмен отговор от адвокат П.К. като процесуален представител на ищците Т. ИВ. Г. и ЕЛ. А.. Г. с изразено становище за нейната неоснователност. Оспорени са доводите, свързани с размера на дължимото обезщетение, като се твърди, че първоинстанционният съд е съобразил всички събраните по делото доказателства и установените с тях обстоятелства и е определил общ размер на дължимото обезщетение от по 200 000 лева за всеки един от ищците, съобразен с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Оспорени са и твърденията за наличие на съпричиняване в размер на 50 %, като се твърди, че с въззивната жалба се правят възражения за съпричиняване, които не са направени пред първоинстанционния съд в съответните преклузивни срокове за това, а именно че пострадалият съзнателно се е качил при водач, за който е знаел, че е употребил голямо количество алкохол. Възможността за въвеждането на нови възражения, включително за съпричиняване, била преклудирана, поради което съдът не следвало да го разглежда. Освен това по делото липсвали доказателства в подкрепа на това твърдение на ответника. Искането е да се остави без уважение въззивната жалба на ЗД „Б.“ АД и да се присъди 3 възнаграждение на процесуалния представител на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА ведно с ДДС.

Ищците в първоинстанционното производство Т. ИВ. Г. и ЕЛ. А.. Г. чрез процесуалния си представител адвокат П.К. са обжалвали първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени предявените от тях искове за неимуществени вреди в размерите над по 100 000 лева до по 200 000 лева, както и в частта, с която е отхвърлен иска на Т. ИВ. Г. за имуществени вреди в размера над 1980 лева до 9960 лева, заради прието съпричиняване в размер на 50%. Във въззивната жалба се поддържа неправилност на изводите на първоинстанционния съд за наличие на принос за настъпване на вредоносния резултат и то в размер на 50% от страна на ищците поради неупражнен родителски контрол по отношение на техния син. Изложени са подробни съображения, които се свеждат до това, че съдът е приел съпричиняване на родителите, изразяващо се в конкретно тяхно поведение, което не е въведено от ответника в процеса в общото му възражение, съдържащо се в отговора на исковата молба. Освен това приетите с първоинстанционното съдебно решение обстоятелства като принос на родителите не били относими към съпричиняването на вредите, а към спазването на правилата за дължимо поведение на родителите съгласно чл.125, ал. 3 от СК. Поддържа се, че по делото не е установено наличие на принос от страна на пострадалия, а именно такова негово поведение, което да е в причинна връзка с вредоносния резултат и което да дава основание за приложение на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. При условията на евентуалност се поддържа, че дори да се приеме наличието на някакъв принос от страна на родителите на починалия непълнолетен А. Г., то той следвало да бъде преценен на не повече от 10%.

Във въззивната жалба, подадена от ищците, се съдържат оплакване и искане, касаещи началния момент, от който е присъдена законната лихва върху дължимите обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.

Поддържа се, че такава се дължи с начален момент 08.04.2018 година - датата на изтичане на седемдневния срок по чл. 430 от КЗ, а не датата, на която ищците са сезирали застрахователното дружество с претенция за заплащане на обезщетение / 22.05.2018 година/. Във връзка с датата, на която застрахователното дружество е уведомено за настъпилото застрахователно събитие, във въззивната жалба е посочено, че при неизпълнение на 4 задължението на ответника да представи по делото доказателства за датата, на която е уведомен от застрахованото лице и с оглед разпоредбата на чл. 161 от ГПК следвало да се приеме, че това е станало в указания от закона 7 дневен срок от настъпване на събитието.

Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново по същество, с което да се присъдят на двамата ищци допълнителни обезщетения от по 100 000 лева за неимуществени вреди, а на Т. ИВ. Г. – и допълнително обезщетение от 1980 лева за имуществени вреди, както и законна лихва върху всички дължими обезщетения, считано от 08.04.2018 година до окончателното им изплащане. Претендират се направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38 ал.

1 т. 2 от ЗА ведно с ДДС.

Срещу тази въззивна жалба не е подаден писмен отговор от ответника ЗД „Б.“ АД.

Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени искания.

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са от лица, имащи правен интерес да обжалват, като е спазен и предвидения в чл. 259 от ГПК срок.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивните жалби, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/.

С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените с въззивните жалби оплаквания, отнасящи се до справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди на двамата ищци, както и до наличието или липсата на основания по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД за намаляване на 5 обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди поради съпричиняване, респ. процента съпричиняване, както и досежно началния момент, от който се дължи законната лихва върху обезщетенията.

В исковата молба, въз основа на която е образувано производството по т. дело № 449/2019 година по описа на Окръжен съд – Пловдив / първоначално образувано като гр. дело № 11177/2018 година на СГС, прекратено и изпратено по правилата на местната подсъдност на ОС – Пловдив/ са изложени следните обстоятелства:

Двамата ищци Т.Г. и Е.Г. твърдят, че техният син А. Т. Г. е загинал в резултат на ПТП, станало на 31.03.2018 година около 00,55 часа на пътя между град С. и град К., като синът им е бил пътник в управлявания от Г.Х.

Т. лек автомобил Ф. с рег. № ***. Водачът на автомобила при движение с несъобразена скорост изгубил контрол, излязъл от пътното платно и се ударил в крайпътно дърво. Твърди се, че виновен за ПТП е Г. Т., който е нарушил правилата за движение и срещу когото имало образувано ДП № ЗМ216/2018 година по описа на РУП – К., прокурорска преписка 261/2018 година на ОП- Пловдив. Въз основа на така изложените обстоятелства и на наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество ЗД „Б.“ АД за автомобила, с който е причинено процесното ПТП, ищците са претендирали неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на техния син в размер на по 200 000 лева / първоначално исковете са предявени като частични за по 25500 лева, увеличени до по 200000 лева с определение на съда от 01.07.2021 година/, ведно със законната лихва от 08.04.2018година – датата, на която изтича срока по чл. 429 ал. 3 от КЗ във връзка с чл. 430 ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане.