Решение № 671 от 09.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 671 гр. Бургас, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20262120200942 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР и е образувано по жалба на Н. С. К., ЕГН **********, чрез адв. С. И. от БАК, против Заповед за задържане на лице с рег. № 251зз-46/14.03.2026 г., издадена от С. Б. М., полицейски служител в ОД на МВР – Бургас.

С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се сочи, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Поддържат се твърдения, че в срока на задържане на лицето не са били извършени никакви действия по разследване. Сочи, че към настоящия момент срещу жалбоподателя не са били предприети мерки и наказателно преследване, поради което счита, че задържането е било с цел манипулация и безсмислена репресия спрямо него.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява.

Представлява се от адв. И., който поддържа жалбата, доразвива изложените в нея доводи и моли за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – С. Б. М., полицейски служител в ОД на МВР – Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява. С постъпило по делото становище оспорва жалбата като неоснователна и претендира за потвърждаване на заповедта за задържане.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледаната по същество жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По описа на РУ Малко Търново към ОД на МВР – Бургас на 14.03.2026 г. е било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, т. 3 НК.

Полицейски служители от ОД на МВР – Бургас получили оперативна информация, че на 1

14.03.2026 г. с лек автомобил *** с рег. № ****, в който бил изграден тайник, ще се превозват наркотични вещества от Република България на територията на Република Турция от жалбоподателя и друго лице. В хода на разследването на 14.03.2026 г. около 14:00 часа посоченото превозно средство било спряно за извършване на проверка от органите на МВР, на територията на село Звездец, обл. Бургас. Като водач на автомобила било установено лицето ****, а жалбоподателят К. бил негов спътник.

Със Заповед за задържане на лице с рег. № 251зз-46/14.03.2026 г., издадена от С. Б. М., полицейски служител в ОД на МВР – Бургас жалбоподателят бил задържан в 14:00 часа, като бил освободен в 23:10 часа. В хода на разследването са били извършени претърсване на лекия автомобил и обиск на задържаното лице, като не са били намерени вещи и предмети, относими към образуваното ДП. В тази връзка с Постановление от 10.06.2026 г. прокурор при БРП прекратил образуваното процесно наказателно производство, като приел, че не се установява извършено от обективна страна престъпление по чл.354а, ал. 1, т. 3 НК.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, компетентност (съгласно удостоверение, издадено от началник на сектор „Човешки ресурси“ към ОД на МВР – Бургас за заеманата от ответника длъжност).

Спазена е предвидената от закона форма, като заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адрес, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 от ЗМВР.

На следващо място съдът намира, че обжалваната заповед за задържане е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правни основания за издаването й. В заповедта е посочено, че лицето е било задържано на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съгласно сочената разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, а това е именно постъпилата информация за извършено престъпление по чл.354а, ал 1, т. 3 НК. На първо място в заповедта е посочено в извършването на какво престъпление е заподозряното лице (чл. 354а, ал. 1, т. 3 НК), като са изложени и фактически положения, а именно, че има получени данни за съпричастност на лицето за държане на наркотични вещества на 14.03.2026 г. в лек автомобил *** с рег. № ****, който е бил спрян за проверка в района на село Звездец в посока гр. Малко Търново. В този смисъл, може да се направи категоричен извод, че в заповедта се съдържат достатъчно по обем факти, според които задържаното лице може да разбере причината на задържане, както и да организира защитата си. Заповедта е била предявена за подпис на жалбоподателя, като същият я е подписал. Следователно след като заповедта е била предявена на жалбоподателя, съвсем логично е да се изведе, че същият се е запознал със съдържанието й.

Правото му на информираност не е било нарушено, поради което може категорично да се изведе, че процесното задържане на жалбоподателя е било реализирано при спазване на предвидените в Директива 2012/13/ЕС изисквания за незабавна информираност на задържаното лице относно основанието за задържането му. Жалбоподателят е бил наясно, какво е било основанието за задържането му.

Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Предпоставка за 2 прилагането на задържането като принудителна административна мярка, е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган да наложи мярката без да е безспорно и окончателно установено извършено от лицето престъпление. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Видно от съдържанието на разпоредбата самият законодател е употребил термина „данни“, а не „събрани доказателства“, т.е. достатъчно е да е налична информация за евентуално извършено от задържаното лице престъпление, която да бъде проверена със събиране на доказателства.

Установени впоследствие факти, включително и оправдателни не опорочават правилността на задържането. В случая последващото прекратяване на образуваното ДП не е предпоставка да се приеме, че изначално към момента на задържането не е била изпълнена хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Обстоятелството дали жалбоподателят е бил привлечен впоследствие в качеството на обвиняем, не е релевантно към дейността на съда при извършване на преценка за законосъобразност на задържането. Достатъчно е към момента на задържането да са били налични данни, които да навеждат към обосновано предположение, че даденото лице има възможност да е участник в инкриминирано деяние, точно каквито данни са били получени преди задържането на жалбоподателя.

При задържането на жалбоподателя не е било нарушено правото му на защита.

Жалбоподателят е попълнил декларация (л. 17), в която е посочил, че не желае да ползва адвокатска защита. Отделно от това жалбоподателят е попълнил и декларация за запознаване с правата на задържаното лице (л.14-16), където отново е отбелязал, че не желае адвокатска защита включително и служебна такава.

При така установеното по делото според съда при издаване на обжалваната заповед за задържане, не е било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да ограничава правото на защита на задържаното лице и да препятства възможността му адекватно да я организира. Изпълнено е изискването за излагане на фактическите и правни основания на заповедта за задържане при нейното съставяне, като не е необходимо подробно и изчерпателно описание на всички факти. В заповедта са били изложени както правното основание за задържане на лицето, така и фактическата обосновка за задържането- полученият сигнал за извършено престъпление, за което лицето е било задържано.

В случая не е бил и нарушен принципът за съразмерност при упражняване на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да 3 е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е оправдано, тъй като в случая са били налице конкретни данни, че жалбоподателят е извършил престъпление. В случая е надделял общественият интерес - гарантиране на нормалното протичане на обществените отношения от органите, над правилото за зачитане на личната свобода. Следва да се има предвид, че органите на реда са получили оперативна информация за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, т. 3 НК – държане на наркотични вещества, като се касае за общоопасно престъпление против народното здраве и в частност опасност за живота и здравето на предимно младите, подрастващи хора, една от най-уязвимите групи сред гражданите, поради което предвид обществената значимост на обекта на посегателство на тези престъпления, следва да се изведе и високата им обществена опасност. Несъмнено за обществото извършването на подобни престъпления имат особено тежки последици, причиняване на тежки увреждания на здравето, включително и на смърт на засегнатите. Ето защо според съда приложената спрямо жалбоподателя репресия, изразяваща се в задържане в рамките на 9 часа, не е несъразмерна и безсмислена, както се твърди в жалбата, като се има предвид застрашения интерес, който следва да се опази, а именно живота и здравето на гражданите.

С оглед горното съдът намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е законосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли, а заповедта за задържане следва да бъде потвърдена.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба на Н. С. К., ЕГН **********, чрез адв. С. И. от БАК, против Заповед за задържане на лице с рег. № 251зз-46/14.03.2026 г., издадена от С. Б. М., полицейски служител в ОД на МВР – Бургас като НЕОСНОВАТЕЛНА.