Определение № 664 от 05.10.2020, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 664

29.09.2020 г.

Окръжен съд – Бургас

Град Бургас

I въззивен наказателен състав

На 29.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Захарин П. Захариев

Катя Й. Господинова

Светлин И. Иванов като разгледа докладваното от Светлин И. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20202100601013 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341 ал.2 и следващите, във връзка с чл.306 ал.1 т.4 предложение второ и ал.3 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адв. Галина Колева от АК-Бургас, упълномощен защитник на З. Д. М. , осъдена по НЧХД № 103/ 2020 г. по описа на Районен съд-Бургас, против определение от 11.08.2020г., постановено по същото дело, с което М. е осъдена да заплати на тъжителя Д. А. Н. от гр.Бургас, сумата от 500 лева, представляваща сторените от последния разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство по ВНЧХД № 706/ 2020 г. по описа на Окръжен съд-Бургас.

В частната жалба се изразява несъгласие с осъждането на З.М. да заплати разноски за възнаграждение повереник –адвокат на тъжителя Н. във въззивното съдебно производство, тъй като такова искане не било предявено пред въззивния съд, който би бил компетентен да реши този въпрос. Наред с това се възразява, че подсъдимата оттеглила жалбата си срещу първоинстанционната присъда и делото било прекратено от въззивната инстанция, а повереникът на тъжителя не бил изготвил никакви процесуални документи във връзка с жалбата, нито е отправил искане за присъждане на разноски пред окръжния съд, поради което сегашното искане за присъждане на допълнителни раноски представлява злоупотреба с право от страна на тъжителя и неговия повереник. Претендира се отмяна на оспореното определение и постановяване на ново, с което молбата на повереника адв.Събчева за присъждане на разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция да бъде оставена без уважение.

Частната жалба е подадена в установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК акт, от процесуално легитимирана страна – осъдено да заплати разноски лице, и пред компетентния съд.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

1

От прегледа на материалите по делото се установяват следните фактически обстоятелства:

С присъда № 60 от 26.05.2020г., постановена по НЧХД № 103/ 2020г. по описа на Районен съд-Бургас, подсъдимата З. Д. М. ЕГН ********** била призната за виновна в извършването на престъпления по чл.146 ал.1 и по чл. 130 ал.1 от НК, с пострадал – частният тъжител Д. А. Н. от гр.Бургас, за които й били наложени съответните наказания.

Районният съд се произнесъл и по предявените за съвместно разглеждане граждански претенции за обезвреда, както и по сторените от тъжителя деловодни разноски.

По жалба от подсъдимата М. против присъдата на районния съд, на 24.06.2020г. било образувано въззивното производство по ВНЧХД № 706/ 2020 г. по описа на Окръжен съд-Бургас. С определение от 25.06.2020г. съдията докладчик насрочил делото за разгреждане в открито съдебно заседание на 10.07.2020г., от 10.20 часа. С молба, депозирана в Районен съд-Бургас на 05.06.2020г., препратена и получена в окръжния съд на 29.06.2020г., подсъдимата М. заявила, че оттегля жалбата си против първоинстанционната присъда и желае прекратяване на производството по делото. В проведеното на 10.07.2020г. открито съдебно заседание по ВНЧХД № 706/ 2020 г. по описа на Окръжен съд-Бургас, подсъдимата и тъжителят се явили лично и с процесуалните си представители адв. Галина Колева и съответно адв. Жени Събчева, подсъдимата потвърдила желанието си да оттегли жалбата. С протоколно определение от същата дата, в сила от 18.07.2020г. въззивният съд прекратил съдебното производство по делото. В заседанието пред окръжния съд повереникът на тъжителя адв. Събчева представила адвокатско пълномощно (л.16 от въззивното производство) с договорен и заплатен адвокатски хонорар за представителство на тъжителя Н. пред въззивната инстанция в размер на 500 лева.

Въз основа на нарочна молба от повереника адв. Събчева, с оспореното сега определение районният съд счел, че е компетентен да се произнесе по сторените в горната инстанция разноски, доколкото въззивният съд не се е произнесъл по такова искане, и приел молбата за основателна поради действително направените от тъжителя разноски за възнаграждение на повереник в производството пред окръжния съд, независимо от прекратяването на въззивното производство.

Първоинстанционното определение е обосновано, съобразено със закона и правилно като краен резултат. Обосновано районният съд е взел за отправна точка общата разпоредба на чл.189 ал.3 от НПК, изискваща подсъдимият, който е бил признат за виновен, да бъде осъден да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски на служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. От съдържанието на разпоредбата е видно, че законодателят не е въвел преклузия, нито друг вид ограничение по отношение на инстанцията, компетентна да се произнесе по разноските, по отношение на това, в коя инстанция са сторени тези разноски, както и относно техния размер. В тази връзка с Протоколно решение от 11.02.2016г. на ОСНК, ВКС е прието, че когато въззивната инстанция е пропуснала да се произнесе с решението по направените разноски, компетентен 2 да стори това е първоинстанционният съд, както е правилно е сторил районният съд с обжалваното определение.

По същество на искането, освен изложените в определението подробни и убедителни мотиви, следва изрично да се отбележи, че предмет на решаване по чл.189 ал.3 от НПК са всички разноски, направени от съответните страни в течение на цялото наказателно производство до неговото приключване с влязъл в сила съдебен акт. В случая разглеждането на делото е пренесено от първата във въззивната инстанция по решение само на подсъдимата М., и въз основа на подадената от нея жалба е образувано ВНЧХД № 706/ 2020 г. по описа на Окръжен съд-Бургас. По този повод тъжителят Н. продължил да ползва правните услуги на повереника адв. Събчева, с оглед анализ на жалбата и подготовка на стратегия за защита пред въззивната инстанция, а след узнаване за подадената от подсъдимата молба за оттегляне на жалбата, естествено са последвали нови срещи и консултации по вече променената процесуална обстановка. Така тъжителят е сторил разноски за възнаграждение на ангажирания от него повереник и във връзка с въззивното производство, макар то в крайна сметка да е било прекратено поради оттегляне на жалбата срещу първоинстанционната присъда.

Адв. Събчева е договорен, а не служебен повереник, и предметът на правната защита, пределите на представителната й власт, договарянето и реалното заплащане на уговореното с тъжителя възнаграждение са надлежно документирани в представения по въззивното делото договор за правна защита и съдействие, и адвокатско пълномощно. Не може да става дума за прекомерност на възнаграждението или за злоупотреба с права, тъй като правна помощ реално е предоставена, договореното за нея възнаграждение е действително заплатено, а размерът му не подлежи на обсъждане от наказателния съд по реда на чл.78 ал.5 от ГПК, тъй като тази разпоредба е неприложима по наказателни дела (виж пункт ІІ. от споменатото Протоколно решение от 11.02.2016г. на ОСНК, ВКС). Като е достигнал до аналогични фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил допустим, обоснован и законосъобразен акт, който не страда от описаните в частната жалба пороци, и поради това следва да бъде потвърден изцяло.

Така мотивиран, на основание чл.345 от НПК, Бургаският окръжен съд, I въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.08.2020г., постановено по НЧХД № 103/ 2020 г. по описа на Районен съд-Бургас, с което жалбоподателката З. Д. М. ЕГН ********** от гр.Бургас е осъдена да заплати на тъжителя Д. А. Н. от гр.Бургас, сумата от 500 лева, представляваща сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство по ВНЧХД № 706/ 2020 г. по описа на Окръжен съд-Бургас.

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4