Решение № 18 от 26.07.2025, Районен съд - Ардино

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Ардино, 26.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина В. Байданова при участието на секретаря Неше Т. Исмаил като разгледа докладваното от Дарина В. Байданова Административно наказателно дело № 20255110200018 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда в съответствие с указанията, дадени в мотивите на решение № 1338/19.06.2025г., постановено по канд № 224/2025г. по описа на Административен съд-Кърджали.

Постъпила е жалба от Г. И. У., ЕГН **********, от с.У., общ.М., обл.С., срещу Наказателно постановление № 24-0238-000313 от 26.09.2024 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР - Кърджали, РУ Ардино, с което на основание чл. 174 ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя е наложено административно наказание - „глоба“ в размер на 1000,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, като са му отнети и общо 12 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, за извършено нарушение на чл. 5 ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за неправилно, необосновано и материално и процесуално незаконосъобразно, за което излага подробни съображения и моли същото да бъде отменено.

Претендира разноски. В съдебно заседание чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата. При повторното разглеждане на делото поддържа жалбата и прави искане в съответствие с указанията на касационната инстанция съдът да измени НП, като приеме, че Г. У. е извършил допуснатото нарушение, но не по чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП, а по чл. 174, ал.1 т.1 от ЗДвП.

Ответникът по жалбата - административнонаказващият орган – Началник РУ - Ардино към ОД МВР - Кърджали в писмена молба счита депозираната жалба за неоснователна, а издаденото НП - за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Упълномощеният юрисконсулт в писмено становище също счита жалбата за неоснователна и я оспорва. Моли съда да потвърди наказателното постановление по изложени в 1 молбата съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР - Кърджали. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в настоящото производство.При повторното гледане на делото не изпраща становище.

Районна прокуратура - Кърджали, ТО-Ардино, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

На 01.09.2024 г. около 07:58 ч. свидетелите А. З. Б. – актосъставител оправомощено длъжностно лице при РУ-Ардино за осъществяване на контрол по ЗДвП и съставяне на АУАН по ЗДвП съгласно заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи /т.2.1 от заповедта/ и М.

В. С., полицейски служители при РУ - Ардино, ОДМВР - Кърджали, изпълнявали служебните си задължения по безопасността на движението и при изпълнение на задълженията си, на път трети клас № 865, км. 18+500 метра на разклона за с. Баните, общ. Ардино, в посока на движение от с. Бял Извор към гр. Смолян спрели за проверка л.а. марка „...“, модел „...“, с рег. № *******, управляван от жалбоподателя Г. У.. Същият бил изпробван за наличие на алкохол в издишания въздух с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабричен номер № ARBA - 0054, което отчело наличие на 1.10 промила на хиляда концентрация на алкохол в издишания въздух. На жалбоподателя бил съставен АУАН бл. № 1016982 за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП , подписан от същия без възражения. В съответствие с разпоредбата на чл.6, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози актосъставителят вписал в АУАН час и начин на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство и номера на издадения медицински талон - № 290803, както и че са издадени 8 бр. стикери с № А084833, за което не са ангажирани опровергаващи доказателства, съобразно приетите от касационната инстанция фактически положения. Талонът за изследване бил подписан от жалбоподателя и бил получен и подписан от водача в 08:35 часа на 01.09.2024г. и в същия били вписани показанията на техническото средство до втория знак след десетичната запетая включително и уведомление, че до 10:15 ч. следва да се яви във ФСМП-Ардино за извършване на изследване.

Установено е, че в талона за изследване не е отбелязан нито един от посочените в чл.6, ал.4 от Наредба № 1/19.07.2017 г. начини за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, както и не е отбелязано и несъгласие от страна на водача с показанията на техническото средство. Видно от приложения по делото протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол амб. № 1322/01.09.2025г., след приключване на проверката, в указания му срок – до 10,15ч. на 01.09.2025г. – жалбоподателя се е явил във ФСМП-Ардино и в присъствие на свидетелите дал 2 бр. кръвни проби за медицинско изследване, запечатани със стикер № 290803-2-3, съответстващ, на стикерите, описани в съставения АУАН.

При извършеното на 04.09.2024 г. химическо изследване била 2 установена концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя в количество от 0,97 промила на хиляда /л.56 от АНД № 37/2024г. по описа на РС-Ардино/, а според заключението в Протокол за повторно химическо или химикотоксилогично изследване № 208/09.12.2024 г. /л.68 от АНД № 37/2024г./, вещото лице, по което е изслушано и в настоящото производство и съответно допуснатата по делото съдебно химико - токсилогична експертиза е приета, като неоспорена, в изпратените за изследване проби кръв, взети от жалбоподателя Г.У., е доказано наличие на алкохол в количество 0,73 промила.

На 26.09.2024 г. било съставено процесното наказателно постановление от компетентен орган /съгласно т.3.8 от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи/, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания - „глоба“ в размер на 1000,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, като са му отнети и общо 12 контролни точки на основание Наредба N 1з-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, за извършено нарушение на чл. 5 ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение срещу издадения АУАН.

Със заповед за прилагане на ПАМ № 24-0238-000052/01.09.2024г. временно е отнето СУМПС до решаване на отговорността, но не повече от 18 месеца и е отнето СУ МПС № 283866142.

Установява се, че на жалбоподателя са налагани наказания с наказателни постановления и фишове за извършени административни нарушения по движението по пътищата.

Пред настоящия състав са изслушани свидетелите А. З. Б. – актосъставител и М. В. С. - присъствал при установяване на нарушението, които изцяло потвърждават отразените в АУАН констатации. И двамата свидетелстват, че нарушителят бил спрян за проверка, при която било установено, че лъхал на алкохол и при изпробване с техническо средство „Дрегер“, същият отчел наличие на 1,10 на хиляда алкохол, за което бил съставен акт и издадени талони за медицинско изследване с 8 бр. холограмни стикери. Водачът обяснил, че приемал хапчета. Водачът съдействал по време на проверката.

Горната фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите - полицейски служители, които са логични, последователни и взаимно допълващи се, както и от писмените доказателства – НП № 24-0238-000313/26.09.2024 г., АУАН бл. № GA № 1016982/01.09.2024 г., ЗППАМ № 24-0238-000052/01.09.2024 год. по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП, ЗППАМ № 24-0238-000053/01.09.2024г. по чл.171, т.2А, б.б от ЗДвП, справка за водач/нарушител, копие на талон за медицинско изследване № 290803/ 01.09.24 г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/ или наркотични вещества или техните аналози амб. № 1322/01.09.2024 г., извадка от дневник за приемане на проби от ОДЧ при РУ- Кърджали, копие на протокол за химическо изследване № 137/04.09.2024г., протокол за повторно за химическо или химико – токсикологично изследване № 208 от 09.12.2024г., заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на министър на вътрешните работи, удостоверение рег.№ 9388/16.10.2023г. и удостоверение № 109491 и изслушаното пред настоящата инстанция в.л. Д. Н. по заключение по химическото/химико-токсикологично 3 изследване.

Така, въпреки че се установява при първоначалната проба с Дрегер 7510 с фабр. № ARBA-0054 и с взетата от жалбоподателя кръвна проба, изследвана по протокол за химическо изследване № 137/04.09.2024г., наличие на алкохол в издишания въздух и в кръвта на жалбоподателя Г. У. - съответно 1,10 на хиляда и 0,97 на хиляда, впоследствие установеното в Протокол за повторно химическо или химико-токсилогично изследване № 208/09.12.2024 г. наличие на алкохол в количество 0,73 промила в срока по чл.27, ал.3 от Наредба № 1/19.07.2017г. налага краен извод за нарушаване забраната на чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП, регламентиращ, че на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Т.е., несъмнено е по делото, че водачът У. е управлявал МПС с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, каквито са и задължителните за настоящия състав фактически постановки в решение № 1338/19.06.2025г., постановено по канд № 224/2025г. по описа на Административен съд-Кърджали при предходно разглеждане на делото. Осъщественото нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП носи висок риск за допускане на пътно-транспортни произшествия, застрашаващи живота и здравето не само на самия нарушител, но и на останалите участници в пътното движение, като в случая не се установяват смекчаващи обстоятелства и деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други административни нарушения от същия вид, изключващи приложението на чл.

28 от ЗАНН.

При изложеното по-горе, установената в хода на съдебното производство концентрация на алкохол в кръвта в количество 0,73 промила обосновава констатация за незаконосъобразност на наложеното наказание на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, тъй като количеството е под съставомерното по посочената санкционна норма. Същевременно, безспорно установеното извършване на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, обосновава извод за упражняване правомощията на настоящата инстанция по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, с прилагане на закона за по-леко наказуемото нарушение, в който смисъл е и задължителната съдебна практика в т.1 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г., постановено по ТД №1/2020 г. на ОСС на ВАС. По този начин привеждането на описаното в НП деяние в съответствие с относимата правна норма - тази по чл.174,ал.1 т.1 от ЗДвП, не изменя съществено обстоятелствата на нарушението и чрез прилагането й не би се влошило положението на наказания.

Съгласно обсъжданата санкционна норма чл.174,ал.1 т.1 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително - за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.

С оглед горното и нуждата от преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо, атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено в този смисъл.