Акт от 15.04.2021, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№ 175

15.04.2021 г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №283 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М.Р., гражданин на А., с адрес по регистрационна карта на чужденец в в гр.Х., и посочен по делото съдебен адрес:***, срещу Решение №545/15.02.2021 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

Жалбоподателят счита оспорeното решение за незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Твърди, че неправилно административният орган не отчел извършеното насилие от страна на основната етническа група в района – „пащуни“, спрямо етническото малцинство „таджики“, към което принадлежал. След пристигането му в Гърция и настаняването му в бежански лагер на остров С., преследването срещу него продължило. Неколкократно бил бит от паншери и пущуни, като имал белези от порезни рани по тялото. Сочи, че именно това била и една от причините за бъде релокиран в България по механизъм на Европейския съюз, като уязвимо лице. Уязвимостта му се потвърждавала и от приложения по преписката медицински документ, свидетелстващ, че страда от посттравматично стресово разстройство.

Счита, че изводите относно настоящата ситуация в Афганистан били базирани на подход, който противоречал на методологията на Европейската служба за подпомагане в областта на убежището (ЕСПОУ) към Европейската комисия, публикувана на интернет страницата й. Същата изисквала цялостна преценка на основанията за предоставяне на статут, което било свързано най-вече със събиране на доказателства от повече от един източник и анализирането им в количествено и качествено отношение. В решението била посочена единствено справка, изготвена от самата ДАБ, като не били цитирани източниците, въз основа на които била направена. Административният орган не изпълнил задълженията си по чл.75, ал.2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя.

Анализът на обстановката в страната на произход Афганистан бил повърхностен и не почивал дори на общодостъпната информация за страната и интензитета на насилието там. Квалифицирането на извършените в страната атентати и нападения като спорадични противоречало на действителността. По данни на Мисията на ООН за подпомагане на Афганистан групировките на талибаните и „Ислямска държава“, както и действията на правителствените сили причинили 10 392 жертви – убити и ранени, сред цивилното население през 2019 г. От общия брой жертви 42% били обект на атентати. В този смисъл, изводът на административния орган за липса на основания за предоставяне на закрила бил необоснован и изцяло в противоречие с въведеното от закона изискване за пълно и всестранно изследване на обстановката в страната на произход. Като не взел предвид всички тези данни, административният орган постановил незаконосъобразно решение.

Въз основа на изложеното се претендира обжалваното решение да бъде отменено, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне със законните от това последици.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител, който допълва, че по отношение на М.Р. било налице преследване от страна на недържавни субекти, спрямо които държавата, в лицето на полицията, отказала да предостави закрила.

Освен това, още преди да бъде осъществена релокацията от Гърция в България, жалбоподателят бил идентифициран като лице, нуждаещо се от закрила, и именно поради това бил релокиран, с цел да я получи.

Ответникът, Заместник-председател на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощник в писмени бележки излага съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от документ „Лица, приети от Гърция, които ще бъдат настанени в РПЦ – Харманли“ жалбоподателят е бил едно от 15 лица, които на 23.11.2020 г. са били предадени на РПЦ – Харманли от гръцките власти.

С молба, подадена чрез РПЦ – гр.Харманли под вх.№1571/25.11.2020 г., заведена в ДАБ под рег.№УП-16376/25.11.2020 г., М.Р., гражданин на А., е поискал закрила от Република България.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП- 16376/25.11.2020 г. като М.Р., гражданин на А., роден на *** ***, пров.Х., със същия постоянен адрес, религия – **** ***, етническа принадлежност – *****, професия – ****, с ***** образование, ****, без документи за самоличност. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за семейството на чужденеца: баща, майка, брат и две сестри, всички намиращи се към момента в А.

С Писмо рег.№УП-16376/26.11.2020 г. Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата от М.Р. молба за закрила. В писмо с рег.№М-362/08.01.2020 г. (рег.№УП- 16376/14.01.2021 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

Под рег.№УП-16376/07.12.2020 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с М.Р., ЛНЧ **********. В хода на интервюто чужденецът заявил, че напуснал А. преди около година и два месеца, нелегално за П. и след около 10 дни преминал в И.. Там останал 25 дни, след което преминал в Т., където живял около два месеца – един месец в гр.И. и един месец в гр.И.. След това направил два неуспешни опита да премине в Г..

Успял на третия път, когато бил с група от 45 души, с които стигнали до остров С. с надуваема лодка, нелегално. Там бил задържан от полицията. В Гърция останал около 11 месеца. През този период с него били проведени интервюта, в хода на същите бил попитан къде желае да отиде. Дали му възможност да избира сред 10 държави, той избрал Ф. След това служител им казал, че документите били готови, но обявили, че България ще ги вземе. Не бил доволен от факта, че ще идва в България, защото на острова всички казвали, че страна не била добро място за живеене. Един служител им обяснил, че в България щели да получат статут и нямало да живеят в бежански лагер, тогава се съгласил да дойде в страната. Пристигнал преди 14 дни, легално, със самолет. Посочил, че постоянният му адрес бил в провинция Х., община Е., с.К.. Там живял до напускането на А., гражданин бил на тази страна. В района му живеели много хазари, които не се отнасяли добре с таджиците. Лично той нямал проблеми заради етноса си, никой не му бил навредил. В отговор на въпроса защо е напуснал държавата си по произход разказва, че в селото имали собствен магазин, чрез който се изхранвало цялото му семейство. Няколко пъти в магазина идвало едно момиче, което му споделило, че не идвало заради дрехите, а заради него, защото го харесвала. Заявила му, че иска да имат връзка, но той отказал, защото щели да имат проблеми, тя обаче настоявала. След това му звъняла по телефона и след като разбрала, че той не желае връзка с нея, казала, че ще идва да си говорят, все едно като брат и сестра. Така, идвала четири месеца и предложила да избягат заедно, но той отказал. Момичето имало снимки на телефона си с него, които били видени от майка ѝ, която пък ги показала на баща ѝ, който я пребил заради тях.

Оказало се, че момичето било омъжено за някакъв стар мъж. Молителят споделил още, че след този случай, в съседния магазин за дрехи идвали хора да питат за него, били ядосани. Казал на семейството си за проблема и повече не отишъл в магазина. След няколко дни баща му и брат му го посъветвали да напусне селото и да отиде в съседното, при роднини. После бащата на момичето го търсил у тях, където разговаряли с неговия баща, който обяснил, че нищо не се било случило с момичето, само разговаряли, но той настоял да го види. Тогава семейството му го посъветвало да напусне Афганистан, за да няма проблеми с тези хора. Търсещият закрила споделил още, че бил заплашван по телефона, вероятно от бащата на момичето. Затова сигнализирали в полицията, от където заявили, че нямало как да предприемат действия, тъй като нищо не се било случило. Заради проблема, семейството му се преместило да живее в с.Х. С., в провинция Х.. Заявил, че не желае да се завръща в страната си по произход, тъй като бащата на момичето щял да го убие, проверявал дали се бил върнал. Не искал да живее във бежанския лагер в гр.Х., желанието му било да стигне до Ф., можел да остане и в България, ако му се осигури квартира. Интервюираният декларирал, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход, нямал проблеми заради етническата си принадлежност, както и с официалната власт в страната. На въпроса дали е имал проблеми заради изповядваната от него религия посочил, че веднъж при празнуване на религиозен празник блокирали пътя, при което били заплашени от маскирани мъже, които искали да го освободят. Не бил членувал в политическа партия, организация или секта.

Не му било оказвано насилие в А., веднъж бил бит и ограбен в Т., в Г. също бил бит.

С Решение

№545/15.02.2021 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Заместник-председателят на ДАБ отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М.Р., на основание чл.75, ал.1, т.2, във връзка с чл.8 и на основание чл.75, ал.1, т.4, във връзка с чл.9 от ЗУБ.

На 01.03.2021 г. срещу подпис решението е било връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 12.03.2021 г.

По делото са представени също: заверено копие на лична карта (тескере) с регистрационен №13805713, издадена от Ислямска Република А. на лице с имена М. У. Ш.М., както и документ, издаден от Фондация „Център Надя“, гр.С., с рег.№УП-16376/13.01.2021 г. в ДАБ, с който психолог И. И. удостоверява психичен статус на М.Р. от А. и поставена на същия диагноза „посттравматично стресово разстройство“.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Заместник-председател на ДАБ, на който, съобразно предвидената в нормата на чл.52 от ЗУБ (изм.ДВ бр.89 от 2020 г.) възможност, Председателят на ДАБ надлежно е делегирал правомощията си по чл.48, ал.1, т.1 – т.4 от ЗУБ, видно от представената по делото Заповед №РД 05-803/14.12.2020 г. на Председателя на ДАБ.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.