Определение № 544 от 29.04.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 544 гр. Стара Загора, 29.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20255500500289 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по частна жалба от “Б.Д.“ АД срещу разпореждане № 2545/04.04.2025 г. по ч.гр.д.№ 1641/2025 г. по описа на РС- Стара Загора, с което е било отхвърлено частично заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК за сумата от 813,75 лв. за обезщетение за забава за периода от 08.08.2021 г. до 18.03.2025 г.

Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че сумата от 813,75 лв. представлява обезщетение за забава за периода от 08.08.2021 г. до 18.03.2025 г. е изчислено въз основа на фиксиран лихвен процент от 10 пункта. Твърди, че видно от извлечението от счетоводните книги на банката длъжникът И. В. В. не е погасил 44 бр. месечни вноски за лихва и/или главница по кредит за текущо потребление от 06.07.2021 г. Твърди, че е наредила счетоводното записване на кредитното задължение като предсрочно изискуемо. Счита, че предвид на това обстоятелство, за периода кредитополучателите дължат обезщетение/лихвена надбавка за забава, представляваща олихвяване с надбавка в размер на 10 процентни пункта само на непогасената част от дължимата главница, но не и договорна възнаградителна лихва. Твърди, че сумата от 813,75 лв. представлява обезщетение за забава, дължимо върху неизплатената част от главницата и е в размер на договорената наказателна надбавка от 10%, което било и допустимият размер от закона. Твърди, че не е начислил обезщетение по недействителна уговорка, а до размер, гарантиран от законово правило, което било видно от представеното извлечение. Счита, че не са нарушени императивните норми на чл.33, ал.1 и 2 ЗПК и заповедният съд неправилно е 1 възприел фактите, като неправилно е сумирал договорения лихвен процент с наказателната надбавка от 10% и е заключил, че кредиторът е начислил незаконосъобразно обезщетение за забава.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се постанови издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за дължимите суми.

Съдът, след като обсъди направените в частната жалба оплаквания и провери допустимостта й, намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство, но разгледана по същество – неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „Б.Д.“ за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – въз основа на документ, срещу И. В. В. за сумата от 17 686,76 лв. за главница;

3599,75 лв. за възнаградителна лихва за периода от 08.07.2021 г. до 18.03.2025 г.; 813,75 лв. за лихва за забава за периода от08.08.2021 г. до 18.03.2025 г. и 138,09 лв. законна лихва за периода от 19.05.2025 г. до 01.04.2025 г., както и за законната лихва от датата на заявлението и направените по делото разноски.

Посочено е, че вземането е за задължение по договор за кредит за текущо потребление от 07.06.2021 г. Вземането е предсрочно изискуемо, за което длъжникът бил надлежно уведомен. Посочено е и това, че претендираното обезщетение за забава в извлечението, дължимо за периода след настъпване на изискуемостта, е формирано въз основа на лихвен процент, равен на законната лихва за периода.

Първоинстанционният съд е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение за наказателна лихва за забава противоречи на императивните норми на чл.33, ал.1 и 2 ЗПК, тъй като договорът по характер бил за потребителски кредит. Приел е, че според чл.16.1 от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление, при забава в плащането на месечната вноска по кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за забава, като частта на вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Приел е, че сборът от общия процент на обезщетението за забава е по-висок от законната лихва, което е несъответствие с разпоредбата на чл.33, ал.3 ЗПК. Приел е, че от представеното извлечение от сметките не ставало ясно как е изчислен размерът на претендираната лихва за забава за периода преди настъпването на предсрочната изискуемост.

Първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение за сумата от 17 686,76 лв. за главница; 3599,75 лв. за възнаградителна лихва за периода от 08.07.2021 г. до 18.03.2025 г. и 138,09 лв. законна лихва за периода от 19.05.2025 г. до 01.04.2025 г., както и за законната лихва от датата на 2 заявлението и направените по делото разноски.

Разпореждането е правилно.

От представения договор за кредит за текущо потребление от 07.06.2021 г. е видно, че банката-заявител е предоставила в кредит на И. В. В. в размер на 18 000 лв., която сума той се е задължил да върне за 120 месеца на месечни вноски. Видно е от извлечението от счетоводните книги на банката, че претендираната от банката сума съставлява дължимата главница и договорната (възнаградителна) лихва. Според чл.16.1 от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление, при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. С други думи обезщетението за забава е уговорено като надбавка към лихвата и е в размер на повече от допустимия в нормата на чл.33, ал.2 ЗПК лихвен процент. Основание за такъв извод дава не само буквалния текст на чл.16.1, но и мястото, където той се намира в общите условия – в частта „Отговорности и санкции“. Изрично е посочено, че при забава длъжникът дължи лихва и надбавка. За лихвена надбавка за забава става дума и в извлечението от счетоводните книги на банката. От друга страна, задължението за обезщетение за забава за след датата на настъпване на изискуемостта е посочено именно като обезщетение за забава. И тъй като в извлечението не е посочен размерът на т. нар. лихвена надбавка, при така редактирания текст от общите условия съдът няма как да приеме, че сумата от 813,75 лв. е обезщетение за забава в размер на законната лихва. Начисленото в документа по чл.417, т.2 ГПК обезщетение за забава не съответства на разпоредбата на чл.33, ал. 2 ЗПК, съгласно която, при забава на потребителя кредиторът има право на обезщетение за забава, която не може да надвишава законната лихва.

Неоснователно е оплакването в частната жалба, че олихвяването от банката било в размера на законната лихва – 10 %, защото това обстоятелство не става ясно от извлечението от счетоводни сметки на банката по никакъв начин, както бе посочено по-горе. Съдът не може да тълкува или допълва документа, удостоверяващ задължение по чл. 417 ГПК, а следва да се води от неговото недвусмислено съдържание. По тези съображения, въззивния съд намира, че тази претенция на заявителя е неоснователна, като противоречаща от закона и не следва да се уважава, както правилно е приел, районният съд.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в обжалваната част като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

3

Воден от горните съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2545 от 04.04.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 1641/2025 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4