Определение № 231 от 08.02.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 231 гр. София, 05.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло М.

Анна Ненова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20238002900667 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на “ДЕЛТА„ ЕООД и

„КАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ ДЕЛТА” ООД против решение № 168/01.12.2022 г. по т.д.№ 151/2022 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 60007/14.03.2022 г.,постановено по т.д. № 134/2020 г. на Окръжен съд – Русе. С потвърденото решение, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, са прогласени за недействителни, по иска на V. W. L., сделки по покупко-продажба на недвижими имоти – собственост на „Делта„ООД, в качеството на продавач и „Кабелна телевизия Делта“ ООД, в качеството на купувач, индивидуализирани в диспозитива на първоинстанционното решение. Касаторите оспорват допустимостта на постановеното решение по съображения, че съдът се е произнесъл по иск на несъществуващ субект, макар по същество да излагат съображения за постановяването му по иск на различен от ищеца правен субект, предвид следното: Решението е постановено по иск на V. W. L. с рег. № 579185684, но в удостоверението за актуално състояние на дружество с идентично наименование е посочен рег. № 03072386, с който номер дружеството е посочено в сключения с „Делта„ ООД договор от 01.01.2012 г..

Същевременно адресът на същото в договора от 01.01.2012г. е различен от този в споразумението от 10.12.2013 г., в което е посочен рег. № 579185684.

Касаторите считат, че идентичността не се установява от представените доказателства - писмо от регистрация на нови групи към регистрационната служба по ДДС на Великобритания, ведно с извадка от системата на регистрационната служба. От същите ставало ясно единствено, че „ТV3 BROADCASTING GROUP“ Ltd. е представителен член на ДДС група с рег. № 1

579185684 , член на която е и дружество с идентично с това на ищеца наименование и организационна форма. Не ставало ясно, обаче, дали това е именно V. W. L. с рег. № 03072386. Позовават се на некоректен превод на български на част от справката / лист 189 по първоинстанционното дело /. Според касаторите няма нищо общо между регистрационния номер по ДДС на групата и този, с който се идентифицира ищеца, ако би бил част от нея. При това считат, че доколкото представителният член ТV3 BROADCASTING GROUP Ltd. е заличен на 20.09.2016 г., възникват съмнения каква е съдбата на тази група и членовете й. Страните акцентират на обстоятелството, че документите представени за установяване правосубектността на ищеца са от далечната 2013 г. . Няма актуални доказателства за съществуването в правния мир на дружество V. W.

Limited с рег. № 579185684, към момента на предявяване на исковата молба, а и към момента на образуване на т.д.№ 2088/2017 г. на СГС, по което е установена легитимацията на ищеца като кредитор на „Делта„ ООД. Поради идентични обстоятелства се сочи и неправилност на въззивното решение, което е следвало да се постанови по иск на V. W. L., но с рег. № 03072386, чието съществуване касаторите не оспорват.

Ответната страна –V. W. L. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК - очевидна неправилност, тъй като релевираните от касаторите обстоятелства обуславят преценка на доказателствата и се явяват такива по основателността на иска – принадлежащо на ищеца защитимо субективно материално право.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване въззивен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :

V. W. L. е предявил иск по чл. 135 ЗЗД против ответниците “ДЕЛТА„ ЕООД / спрямо което дружество ищецът V. W.

Limited обосновава качеството си на кредитор /, в качеството му на продавач и „КАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ ДЕЛТА” ООД, в качеството му на купувач, за обявяване относителна недействителност на сключената помежду им покупко-продажба на два недвижими имота – офиси, индивидуализирани подробно в исковата молба. Ищецът се легитира като кредитор с твърдения за сключен договор за разпространение на телевизионни канали от 01.01.2012 г., в който е уговорена месечна лицензионна такса, в размер от 1000 евро, прекратен на 10.12.2013г. по взаимно съгласие, като при прекратяването му страните са се съгласили за съществуването в полза на ищеца на изискуеми и непогасени задължения в размер на 21 000 евро. Изложени са твърдения, че на 30.03.2015г. е разбрал за увреждаща разпоредителна сделка на собствените 2 на “Делта” ООД недвижими имоти в полза на “Кабелна телевизия Делта” ООД, двете представлявани от едно и също физическо лице. Заявява, че е предявил и осъдителен иск за събиране на вземането - предмет на т.д.№ 2088/2017 г. на СГС , решението по което е влязло в сила на 16.04.2021 г., т.е. в хода на производството по настоящия иск

/ определение

№ 205 по т.д.№ 1014/2020 г. на ІІ т.о. ВКС /.

В исковата молба ищецът е посочен с рег. № 579185684 и адрес , идентични с посочените в споразумението от 10.12.2013 г., както и с които се е индивидуализирал в производството по т.д. № 2088/2017г. на СГС, респ. фигурира в диспозитива на постановеното по него решение. Видно от представените първоинстанционно и въззивно решения по същото дело, „Делта„ ООД не е оспорвала идентичността на така регистрираното дружество със страната – съконтрахент по наведените в исковата молба договор и споразумение. В отговорите си на исковата молба ответниците са се позовали най-общо на липса на доказателства за правосубектността на ищеца / при юридическите лица съвпадаща с дееспособността / и за лицата осъществяващи представителството му, вкл. с оглед проверка редовността на упълномощаването на процесуални представители на страната. С исковата молба е представено извлечение от Търговския регистър на Великобритания към 09.01.2020 г. и online удостоверение за регистрация, изходящо от Камарата на търговските дружества, със заверка апостил към м. октомври 2018г., потвърждаваща достоверността на данните от Търговския регистър, в които фигурира дружество с идентично на това на ищеца наименование, правноорганизационна форма и адрес, с този по исковата молба. Ищецът е посочил и публичен сайт за проверка, възможна да се извърши и от самия съд. Рег. № 03072386 е посочен като индивидуализация само в договора от 01.01.2012 г. и в пълномощното на процесуалния представител на ищцовото дружество. В изпълнение указания на съда, съгласно определение от 07.12.2021г., ищецът е представил писмо от Службата за регистрация по ДДС на Великобритания и справка за вписани членове, видно от които е регистрирана група по ДДС, член на която е и дружество V. W. L.

. Ищецът пояснява, че регистрационния номер, с който се е индивидуализирал в исковата молба, е номера му по ДДС регистрация, а рег.

№ 03072386 – номерът му в Търговския регистър.

Първоинстанционният съд е уважил иска за прогласяване относителна недействителност на покупко-продажбата на недвижимите имоти, като е приел за установена правосубектността на ищеца и идентичността му със страната – съконтрахент на ответника по посочените договор и споразумение.

Във въззивната си жалба ответниците - настоящи касатори са поддържали идентичен довод за недопустимост на произнасянето. Преди да приеме за осъществен фактическия състав на чл.135, ал.1 ЗЗД , въззивният съд е приел за доказана правосубектността на V. W. L. Посочил е, че V. W. L. e частно дружество с ограничена отговорност, 3 регистрирано във фирмения регистър на Великобритания с рег. № 03072386 и в регистрационната служба по ДДС на Великобритания с рег. № 579185684, като част от ДДС група. Приел е за безспорно, че се касае за едно и също дружество, което е действащо и към настоящия момент, установимо от представената на въззивния съд актуална справка от фирмения регистър на Великобритания / към 04.10.2022 г./, с легализиран превод на български език.

Подчертал е обстоятелството, че самият ответник в отговора на исковата молба е признал, че между страните има висящо дело пред СГС, респективно пред ВКС, с което е обосновал и искането си за спиране на производството.

Във връзка с данните за заличаване на представителното дружество от ДДС групата, в която участва и ищеца, базирано на удостоверението за актуално състояние, представено пред въззивната инстанция, съдът е приел, че това обстоятелство няма отношение към правосубектността на ищеца „V.

W. LImited“, установена с данни от фирмения регистър.

В изложението по чл. 280 ГПК, касаторите поддържат доводите си за недопустимост на въззивното решение по преждепосочените съображения. Формулират и следните въпроси, допълнителния селективен критерий по които обосновават в хипотезата на чл.

280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1/ С какви доказателства следва да се доказва правосубектност и идентичност на чуждестранно юридическо лице ? ; 2/ Идентификационният код на чуждестранно юридическо лице, който го индивидуализира и отличава от всички други правни субекти, е ли съществен белег от неговата идентификация пред българските съдилища ?; 3/ Притежава ли активна процесуална легитимация и има ли правен интерес да води дело по чл. 135 33Д чуждестранен правен субект, който не е индивидуализиран с идентификационния си код в преюдициалното решение, от което черпи права ?; 4/ С кой идентификационен номер трябва да бъде индивидуализирано в решението на съда, юридическо лице страна по делото, в случай, че идентификационният номер, посочен в исковата молба и идентификационния му номер в удостоверението за актуално състояние, са различни ? Касаторите поддържат и очевидна неправилност на въззивното решение – чл.280, ал.2, пр. трето ГПК.

Видно от самата касационна жалба, а и от процесуалното поведение на ответниците – настоящи касатори, на което акцентира и въззивният съд, същите не оспорват правосубектността на дружество V. W. L., с регистрация във Великобритания, съконтрахент по договора и споразумението с „ Делта „ ООД, на които се позовава ищецът. Спрямо такова дружество, с регистрационен номер и адрес идентични на посочените в исковата молба, ответникът „Делта„ООД е и обвързан от влязло в сила решение. Представени са доказателства за съществуването на V. W.

Limited с рег. № 03072386 и спрямо така индивидуализирано дружество 4 касаторите считат, че е следвало да се разгледа спора и постанови решението.

Същевременно самият ищец твърди, че и двата регистрационни номера се отнасят за него.

Видно от преждеизложеното, оспорването на ответниците не касае правосубектността на дружеството – ищец, липсата на която би била основание за недопустимост на постановения съдебен акт, а само несъответна идентификация, като търговец. Следователно, липсва вероятност искът да е недопустим на това основание, респ. не е недопустимо въззивното решение.

Доводите на касаторите са формално относими към правилността на въззивното решение, като постановено по иск на субект, който не е материалноправно легитимиран по спора – не е действително насрещната по правоотношението с „Делта„ ООД страна, доколкото такава е V. W.

Limited с рег. № 03072386, а не V. W. L. с рег. № 579185684.

Касаторите очевидно считат, че само липсата на коректен идентифициращ номер по търговски/фирмен регистър лишава насрещната страна от материално - правна легитимация по спора / принадлежност на претендираното право /.

Формулираният първи въпрос, в частта си относно доказване на правосубектността е напълно чужд на съдържанието на спора, съгласно преждеизложеното, а във втората си част не кореспондира с касационен довод в жалбата, тъй като касаторите не са оспорвали допустимостта на съответните доказателствени средства / писмени документи /, а само съдържанието им, като недостатъчно да обоснове идентичност между ищцовото дружество и кредитора им. Няма и нужда от отговор в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като съдебната практика не е разноречива, по отношение допустимите доказателствени средства за установяване на правосубектност, а дали са достатъчни е въпрос на конкретна преценка по всеки отделен случай.