Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1443 от 25.04.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 10944/2023
Вид
Решение № 1443
Подписан
25.04.2024
В сила
07.06.2024
Състав
Любомир Нинов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10, ал.2, б.О · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.16 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.68г, ал.4 · Закон за защита на потребителите
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1 т.18 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • §1, т.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1443 гр. Варна, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20233110110944 по описа за 2023 година

Ищцата Н. Д. сочи, че на 06.05.2023г. с ответника "К. к. м." ЕАД, е сключила договор 100600001 за потребителски кредит тип „***", придружен от Погасителен план, Договор за възлагане на поръчителство с „К. г." ЕООД, заедно с Погасителен план към Договора за поръчителство и Общи условия на ответното дружество към договор за потребителски кредит тип „***".

Съгласно чл.1, ал.1 от Договора в случай че подаденото от Кредитополучателя Искане за отпускане на кредит тип „***" бъде одобрено, Кеш Кредит предоставя на Кредитополучателя описания в Договора за потребителски кредит под формата на кредит тип „***", а Кредитополучателят го усвоява при предвидените в Договора размер, срок и условия, в съответствие с Общите условия на „К. к. м." ЕАД към договор за потребителски кредит тип „***" (наричани по-долу Общите условия), в актуалната им редакция към всеки момент от действието на Договора.

Съгласно чл.1, ал.2 от Договора Кредитополучателят се съгласява в срок от 5 дни от подписване на Договора за потребителски кредит тип „***" да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор, с минимално брутно месечно възнаграждение в размер на 1500лв., одобрено от Кредитодателя дружествопоръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от К. к. м. ЕАД банка съгласно списък с одобрени от Кредитодателя банки.

Съгласно чл.1, ал.3 от Договора Кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на този Договор да върне предоставения кредит, както и да заплати уговорената лихва и други разходи съгласно Договора, Общите условия. От договора става ясно, че кредитен посредник по Договора за 1 потребителски кредит е "К. К." ЕАД. Съгласно чл.3, aл.1 от Договора заплащането на дължими суми от Кредитополучателя по Договора се извършва по банков път по сметка, в търговски обекти на дистрибутора или чрез други, изрично посочени на сайта на Кредитодателя, начини. Съобразно погасителния план към Договора за потребителски кредит ищцата е следвало да внася по 100.46лв., като в тази сума се включва главницата и лихвата по кредита. Броят на вноските е 12, като първата вноска по договора е с падеж 06.06.2023г., а последната 06.05.2024г. Общата стойност на всички вноски (без в тях да се включва възнаграждението за поръчителя) възлиза на 1 205,52лв. Ищцата е усвоила сумата от 1 000лв., като Кредитополучателят декларира, че дължи сумата в пълния размер, но за целите на погасяването на негово задължение по договора за кредит в размер на 620лв., сключен с „К. к. м." ЕАД възлага и упълномощава „Кеш Кредит" ЕАД от негово име и за негова сметка да преведе посочената сума.

Към Договора за потребителски кредит е налице и Договор за възлагане на поръчителство от 06.05.2023г., сключен между „К. г." ЕООД и ищцата.

Съгласно чл.1, ал.1 от договора за поръчителство поръчителят поема задължение да отговаря солидарно за всички задължения на Клиента при условията и за срока на Договор за потребителски кредит тип „***" от 06.05.2023г., между Клиента и кредитодателя „К. к. м." ЕАД. Съобразно Погасителния план към Договора за поръчителството ищецът е следвало да внася месечна вноска на стойност от 87.54лв. Общо броят на погасителните вноски по Договора за поръчителство, които покриват възнаграждението на поръчителя, са 12 на брой, като първата е с падеж 06.06.2023г., а последната с падеж 06.05.2024г. Нито в Погасителния план, нито в Договора за потребителски кредит, нито в Договор за възлагане на поръчителство, нито в Погасителния план към последния не е посочено какво точно се включва в ГПР. Имайки предвид предвижданията на Погасителния план към Договора за потребителски кредит и на Погасителния план към Договора за поръчителство, ищцата следва да заплати общо сумата от 2 256лв. при кредит в размер на 1 000лв, тоест ищцата следва да върне сума, по-висока с над 200% от главницата. Ищцата е заплатила 376лв. по договора за кредит и договора за поръчителство. Счита, че съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 Договорът за потребителски кредит е недействителен. Сочи, че счита договора за потребителски кредит тип "***" за недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, защото не е посочено кои точно разходи формират ГПР. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68г, ал.4 от ЗЗП, във връзка с чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от 2 сключването на договора., както вече отбелязано по-горе. Счита, че между двата договора е налице тясна корелация и взаимозависимост, че сключването на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство на практика се явява част от сключването на договора за потребителски кредит, т. е. те следва да се разглеждат като едно цяло/договорът за потребителски кредит не може да бъде сключен без да е обезпечен, тъй като и двата договора предвиждат съответните погасителни вноски да се превеждат по банкова сметка на един и същи кредитен посредник. Това, както и съотношението на дължимото по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение и размерът на задължението, за което ищецът се съгласява да поръчителства, без да има правото на свободен избор за това, дават основание да се приеме, че договорът е сключен в нарушение на добрите нрави и конкретно на принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните престации. Ето защо възнаграждението на поръчителя следва да бъде включено в ГПР и в погасителния план, нещо което не е извършено.

Счита, че при сключването на договора за поръчителство, кредиторът е предвидил възнаграждение за поръчителство, което по своята същност представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит/паричен заем и невключването на това възнаграждение в общите разходи по кредита представлява заобикаляне на забраната на чл.19, ал.2 от ЗПК. Поради което и договорът на това основание следва да се счита нищожен. В заключение, в процесният договор е нарушено изискването на закона за точно и ясно посочване на ГПР и неговите компоненти, доколкото никъде не е посочено кои разходи формират ГПР. Същото непосочване представлява нарушение на чл.22 във вр. с чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК.

Възнаграждението за гарант/поръчител не е включено като разход в ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото това е предвидено като негово задължение в Договора за потребителски кредит. Фактът, че ищцата е избрала поръчител да бъде посоченото и предварително одобрено от кредитодателя лице и договорът за потребителски кредит е сключен при предоставено от това лице поръчителство, не променя извода, че договорът за поръчителство с „К. г." ЕООД, е задължително условие за получаването на кредита и като така задължителен за потребителя разход е дължимото се от него на гаранта възнаграждение по сключения между тях договор за поръчителство, съответно същото е следвало да бъде включено при определянето на ГПР по кредита като разход по договор за допълнителна услуга, която е пряко свързан с договора за кредит и е задължително условие за получаването на кредита. Ищцата не е имала възможност да сключи договора за кредит, без да се съгласи по договора да има поръчител, поради което възнаграждението на поръчителя по договора за поръчителство е трябвало да бъде включено в определянето на ГПР по кредита като разход по договор за допълнителна услуга, който е пряко свързан с договора за кредит и е задължително условие за получаването на кредита. Сочи, че когато не се включи възнаграждението на поръчителя в ГПР е налице неправилно посочване на ГПР, което води до недействителност на договора за потребителски кредит/паричен заем на основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД. Счита, че възнаграждението на поръчителя представлява скрита комисионна за кредитодателя и кредитния посредник, която е следвало да 3 бъде включена в погасителния план и ГПР, което не е извършено, поради което нарушен е чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Счита, че типовите клаузи от Договора за потребителски кредит и от Договор за възлагане на поръчителство не могат да докажат, че сключеният договор за поръчителство не е бил задължително условие. В тежест на ответника е да докаже това обстоятелство. Сочи, че предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т.нар."бързи кредити", при които потребителите се нуждаят спешно от финансови средства изискването за осигуряване на обезпечение превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на кредита - аргумент от факта, че двата договора са сключени на една и съща дата по едно и също време. Подобно изискване противоречи на чл.16 от ЗПК и на Директива 2008/48 относно потребителските кредити, която забранява безотговорното кредитиране, повишаващо опасността от неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост на потребителите /така съображения 9 и 26 от Директивата/, защото специфичният профил на потребителите на бързи кредити е: лица с налична вече задлъжнялост, с неустановими или ниски доходи и с имуществена необезпеченост, които са изолирани от банковото кредитиране. При съпоставяне на размера на отпуснатия кредит от 1 000лв. и размера на възнаграждението на поръчителя 1 050.48лв. няма житейска логика едно лице да се съгласи да заплати възнаграждение на толкова висока цена, по-висока от сумата, която получава в заем, ако имаше избор дали да се съгласи с обезпечението или да откаже. Поставянето на условие за усвояване на кредита чрез осигуряване на поръчителство с високо възнаграждение осъществява фактическия състав на неравноправността и разкрива недобросъвестността на кредитодателя, тъй като ако последният беше постъпил справедливо и добросъвестно с кредитополучателя, потребителят не би се съгласил с клауза за толкова високо възнаграждение при индивидуални преговори - така съображение 74 от Решение по съединени дело С-224/2019 г. и С-259/2019 г. на СЕС.

Моли съда да прогласи за нищожен договор 100600001 за потребителски кредит тип „***“, на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във връзка с чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД, сключен между ищцата и ответника "К. к. м." ЕАД в качеството му на кредитодател. и

Да се прогласи за нищожен Договор за възлагане на поръчителство от 06.05.2023г. с предмет обезпечаване на задълженията по договор 100600001 за потребителски кредит тип „***“, който договор за поръчителство е сключен между ищцата и ответника „К. г." ЕООД, на основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД.

Да се осъдят ответниците, да заплатят на адвокат А. Д. сторените по делото разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, както са описани тук в исковата молба и съгласно приложения списък на разноските, както и всички разноски по делото.

Ответното дружество „К. г.“ ЕООД в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор в който сочи, че предявеният иск е изцяло неоснователен. Сочи, че на 06.05.2023г. между ищцата и ответника „К. г." ЕООД е сключен Договор за 4 възлагане на поръчителство. По силата на последния ответникът е поел задължение да отговаря солидарно за всички задължения на ищеца по Договор за потребителски кредит тип „***" № 100600001. В резултат на поетото задължение и след уведомление от страна на кредитора, че кредитът не е обезпечен по друг начин, на 11.05.2023г. е сключен Договор за поръчителство между „К. г." ЕООД, в качеството му на поръчител и „К. к. м." ЕАД - в качеството му на кредитор. Със сключването на Договора за поръчителство, ответникът е изпълнил поетото с Договора за възлагане на поръчителство задължение да се задължи солидарно с ищеца за всички задължения, произтичащи от посочения договор за потребителски кредит.