Решение № 56 от 15.04.2022, Районен съд - Радомир

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Радомир, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20211730100733 по описа за 2021 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, обективно съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 205 ЗЗД от „Теленор България“ ЕАД срещу ИВ. Б. АС..

В исковата молба се твърди, че между „Теленор България“ ЕАД и ответника ИВ. Б. АС. бил сключен и валидно действал договор за мобилни услуги от 31.10.2017 г., по силата на който ответникът бил абонат на дружеството - доставчик на мобилни услуги, с клиентски номер № . и титуляр по предпочетения мобилен номер ***, с абонаментен план „Тотал 24,99 лева“. На същата дата – 31.10.2017 г., бил сключен и лизингов договор, по силата на който абонатът получил на изплащане посредством 23 бр. лизингови вноски, всяка в размер на 18,99 лева, мобилно устройство „Samsung“, модел „Galaxy J5 2017 Black“.

Въз основа на посочените договори ответникът ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № ..

За потребените от ответника услуги за периода от 02.11.2017 г. до 04.12.2017 г.

„Теленор България“ ЕАД издал следните фактури:

- фактура № . г. за отчетения период на потребление - от 02.11.2017 г. до 04.11.2017 г., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 46,70 лева (с ДДС).

Дължимата сума била платима в срок до 20.11.2017 г.

- фактура № . г. за отчетения период на потребление - от 05.11.2017 г. до 04.12.2017 г., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 49,95 лева (с 1

ДДС).

Дължимата сума била платима в срок до 20.12.2017 г.

Ответникът не заплатил мобилни услуги на обща стойност от 96,65 лева, поради което на 05.01.2018 г. било издадено кредитно известие № . г. за извършена корекция по дълга, като била сторнирана сумата в размер на -6,42 лева, начислени били и дължимите лизингови вноски в размер на 18,99 лева и бил отразен незаплатеният баланс в размер на 96,65 лева за предходните отчетни периоди, при което задължението за плащане възлизало на сума в размер на 109,22 лева.

Неизпълнението на абоната - ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, на стойност 109,22 лева, ангажирало договорната отговорността на абоната, като във връзка с чл. 75, вр. с чл. 19, б. „в“ от ОУ на мобилния оператор, „Теленор България“ ЕАД прекратил едностранно индивидуалния договор, сключен с ответника за ползвания абонамент и издал по абонатен номер № . на 05.02.2018 г. крайна фактура № ., с начислена обща сума за плащане в размер на 109,22 лева.

Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т. 12, ал. 2 от Общите условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство, марка „Samsung“, модел „Galaxy J5 2017 Black“, били обявени за предсрочно изискуеми.

За предсрочно изискуеми били обявени лизинговите вноски, дължими след м. 02.2018 г., когато била издадена крайна фактура № ., съгласно уговорения погасителен план.

Поради липса на изпълнение от страна на ответника, „Теленор България” ЕАД депозирал заявление по чл. 410 ГПК до СРС, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 26 953/2019 г. по описа на СРС и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия положителен установителен иск.

С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищцовото дружество сума в размер на 109,22 лева, представляваща стойността на незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с абонатен номер . за периода от 31.10.2017 г. до 04.02.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.05.2019 г. до окончателното плащане на сумата, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 398,79 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 31.10.2017 г., за абонатен № ., за устройство „Samsung“, модел „Galaxy J5 2017 Black“ за периода от м. 02.2018 г. до м. 09.2019 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е подал отговор на исковата молба, с който е изразил становище за неоснователност на предявените искове, оспорвайки ги по основание и размер.

2

Твърди, че по делото липсвали данни, че приложените към исковата молба фактури са връчени на ответника, както и че същият реално е ползвал мобилни услуги в процесния период.

Сочи, че Общите условия на ищцовото дружество не обвързвали ответника, както и че ищецът неправомерно е прекратил едностранно договора с ответника. Противопоставя и възражение за изтекла погасителна давност.

По изложените съображения, моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез назначения му особен представител оспорва предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът „Теленор България“ ЕАД е подал на 15.05.2019 г. до Софийския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника ИВ. Б. АС. за дължими суми по договор за мобилни услуги, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 26 953/2019 г. на СРС. В рамките на образуваното пред СРС производство в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 23.05.2019 г., връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

По делото е представен и приет договор за мобилни услуги от 31.10.2017 г., сключен между ищцовото дружество и ответника, по силата на който ищецът се е задължил да предоставя на ответника услуга за телефонен номер *** по тарифен план „Тотал 24,99“, с месечна абонаментна такса 24,99 лева с ДДС, за срок от 24 месеца. В договора е уговорено също така, че във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно последната актуална ценова листа на оператора за съответното устройство към момента на прекратяване на договора и заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг.

По делото е представен и договор за лизинг от 31.10.2017 г., сключен между ищцовото дружество и ответника, по силата на който абонатът е получил на изплащане посредством 23 бр. лизингови вноски, всяка в размер на 18,99 лева, мобилно устройство „Samsung“, модел „Galaxy J5 2017 Black“

По делото като писмени доказателства са приети и издадени от ищеца фактура № . г. за отчетения период на потребление - от 02.11.2017 г. до 04.11.2017 г., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 46,70 лева (с ДДС) и фактура № . г. за отчетения период на потребление - от 05.11.2017 г. до 04.12.2017 г., с начислена за периода 3 сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 49,95 лева (с ДДС).

Представени са също и Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, в сила от 10.09.2010 г. и Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица, съдържащо ценоразпис на „Теленор България“ ЕАД за ползване на предоставяните от оператора мобилни услуги.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

По установителния иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Съгласно т. 11б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяването на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.

В настоящия случай ищецът е предявил иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение, но не в пълния размер, за който е издадена заповедта, а за сумата в общ размер на 109,22 лева, като наведеното в исковата молба основание за дължимост на посочената сума съвпада с това, посочено в заповедта за изпълнение. Така предявеният установителен иск е допустим, като заповедта за изпълнение в частта, за която не е предявен иск за установяване на вземането на заявителя, подлежи на обезсилване на основание чл. 415, ал. 5 ГПК. Компетентен да обезсили заповедта в този случай е съдът по заповедното производството. Както се изясни по-горе, предвид постановките на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство по предявен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е допустимо и съединяването на искове по реда на чл. 210 ГПК, включително и предявяване при условията на обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове. Поради това, предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по същество.

При разглеждането на предявения установителен иск по същество съдът намери следното:

4

За уважаването на установителния иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал.

1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже съществуването между него и ответника през процесните отчетни периоди на облигационно правоотношение, породено от сочения договор за мобилни услуги, както и изпълнението на насрещните му задължения по правоотношението чрез предоставяне за ползване на ответника на мобилния телефонен номер и доставката на далекосъобщителните услуги по вид и стойност, описани в издадените фактури.

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че страните са били обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение, произтичащо от сключен между тях договор за мобилни услуги от 31.10.2017 г.

На следващо място, ответникът е получил препис от Общите условия на оператора, запознал се е с тях, приел е същите и се е задължил да ги спазва, което се установява от подписаната от него декларация – съгласие. Установява се наред с това и че за периода от 31.10.2017 г. до 04.02.2018 г. от страна на ищовото дружество са издадени фактури за ползвани далекосъобщителни услуги, всичките с получател ответникът И.А.. По силата на съществувалата между страните договорна обвързаност ищцовото дружество е поело задължението да доставя на ответника далекосъобщителни услуги срещу заплащането от негова страна на дължимите месечни абонаментни такси и разговори съгласно уговорения тарифен план.