Решение № 411 от 23.08.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. Габрово, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Х. Т. Х. при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Х. Т. Х. Гражданско дело № 20234210101942 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от “ЮтеКредит България” EOOД, с ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна” № 38, офис 4 срещу Д. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „***********” № 14, вх. В, ет. 3, ап. 7 за установяване на дължимостта на присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение суми.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1. От страна на ищеца:

Твърди, че на 04.09.2022 г. между “ЮтеКредит България” EOOД, като кредитор и Д. С. Д., като кредитополучател бил сключен договор за кредит № L305691 от 04.09.2022 г. по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Въз основа на договора кредиторът предоставил на ответника заем в размер на 1500 лева, който кредитополучателят се задължил да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва и такса за разглеждане на месечни анюитетни вноски в срок до 01.09.2023 г. Поради неизпълнението на задълженията на ответника по кредита кредитополучателят обявил същия за предсрочно изискуем на 20.01.2023 г.

Кредитополучателят дължал и съответното обезщетение за забава върху непогасената главница. Поради неизпълнението на задълженията на ответника по кредита ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 1260,83 лева - главница по сключен договор за кредит № L305691 от 04.09.2022 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 33,27 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 01.12.2023 г. до 20.01.2023 г., сумата 340,90 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.12.2022 г. до 29.08.2023 г., както и за направените по делото разноски - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. По предявеното 1 заявление било образувано ч. гр. дело № 1356/2023 г. по описа на ГРС и била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът депозирал възражение срещу заповедта.

Искането на ищеца е съдът да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата 1260,83 лева – изискуема главница, ведно със законната лихва от 05.09.2023 г. /датата на получаване на заявлението в съда/ до изплащането на вземането; сумата 33,27 лева – изискуема възнаградителна лихва, дължима за периода от 01.12.2022 г. до 20.01.2023 г.; сумата 340,90 лева – изискуемо обезщетение за забава, дължимо за периода от 01.12.2022 г. до 29.08.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 596/07.09.2023 г. по ч. гр. д. № 1356/2023 г. на РС Габрово.

Претендира да му бъдат присъдени направените разноски по исковото и заповедното производство.

2. От страна на ответника:

Във възражението си срещу издадената заповед за изпълнение ответникът /длъжник по заповедното производство/ изразява становище, че няма сключен договор с ищеца и няма подобни задължения.

В отговор си на исковата молба обаче не оспрова задълженията си по кредита.

Прави искане да бъде отложено изплащането на кредита с два месеца – до началото на месец юни. Прави също така искане да изплати целия кредит на вноски.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:

1. От фактическа и правна страна:

Видно от представения и неоспорен от страните по делото договор за кредит № L305691, сключен на 04.09.2022 г. между ищеца “ЮтеКредит България” EOOД, като кредитор и ответника Д. С. Д., като кредитополучател, с него е договорено предоставянето от ищеца на ответника на заемна сума в размер на 1500 лева, която ищецът дължи заедно с договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 12% годишно на 12 равни месечни вноски съгласно погасителен план към договора. Освен посочената сума ответникът дължи и такса за разглеждане в размер на 225,86 лева, дължима на равни месечни вноски заедно с главницата и договорната лихва.

Годишният процент на разходите с включени посочените плащания по кредита е 45,95 % и не надвишава допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителски кредит /ЗПК/.

2

От изложеното от ответника в отговора на исковата молба становище и представеното по делото извлечение от счетоводната система на ищеца за извършени плащания по кредита /неоспорено по делото/, може да бъде направен извод, че кредитната сума 1500 лева е предоставена на ответника, съответно той дължи връщане на същата заедно с договорената лихва съгласно погасителния план в общ размер на 97,39 лева. Видно от посоченото извлечение ответникът е изплатил общо 239,17 лева от дължимата главница и 24,78 лева от договорната лихва. Падежът на последната погасителна вноска е настъпил на 01.09.2023 г. и към настоящия момент кредитът се дължи изцяло, поради изтекъл срок за плащане на всички погасителни вноски. Що се касае до твърдението в исковата молба за обявяване от ищеца на кредита за предсрочно изискуем на 20.01.2023 г., то по делото няма никакви доказателства това да е сторено, още по-малко за това да е уведомен ответникът. Съответно с оглед извършените плащания на ищеца се дължи неизплатената част от главницата в размер на 1260,83 лева, съответно изцяло основателен е искът за главница в размер на 1260,83 лева. Неизплатената част от възнаградителната лихва е в размер на 72,61 лева и тя обхваща вноските от погасителния план, както следва: - с падеж 01.11.2022 г. – частично неизплатено задължение в размер на 2,61 лева, с падеж 01.12.2022 г. – 12,44 лева, с падеж 01.01.2023 г. – 11,62 лева и останалите вноски с падеж на всяко първо число от 01.02.2023 до 01.09.2023 г. От ищеца се претендират неплатената договорна лихва за периода от 01.12.2022 г. до 20.01.2023 г. Данните по делото са, че през исковия период неплатени са вноските с падеж 01.12.2022 г. и 01.01.2023 г., по които се дължи договорна /възнаградителна/ лихва в общ размер на 24,06 лева, съответно искът за договорна лихва следва да бъде уважен за резмера от 24,06 лева и отхвърлен за разликата над посочената сума до претендирания размер от 33,27 лева, като неснователен и недоказан.

Що се касае до претенцията за установяване дължимостта на моратарна лихва в размер на 340,90 лева, то няма никакви доказателства относно размера на посочената претенция, съответно искът за установяване на дължимостта на моратарна лихва следва да бъде отхвърлен, като недоказан.

ІІІ. Относно претенциите за разноски:

Съгласно ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по ТД 4/2013 г. на ОСТГК на ВКС съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив относно разноските в заповедното производство, пропорционално на признатите за дължими суми, присъдени със заповедта. В конкретния случай на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в размер на 68 лева.

Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, 3 определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ е определено възнаграждение в диапазона от 100 до 360 лева. В конкретният случай, с оглед фактическата и правна сложност на делото и цената на иска, следва да бъде определено възнаграждание в размер на 150 лева. От ищеца по исковото производство е внесена държавна такса в размер на 36,46 лева. Общият размер на разноските на ищеца е 186,46 лева.

Пропорционално на уважената част от исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 115,20 лева.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

1. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.

Габрово, ул. „***********” № 14, вх. В, ет. 3, ап. 7 ДЪЛЖИ на “ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” EOOД, с ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Черковна” № 38, офис 4:

- сумата 1260,83 лева – изискуема главница, ведно със законната лихва от 05.09.2023 г. /датата на получаване на заявлението в съда/ до изплащането на вземането; сумата 24,06 лева – изискуема възнаградителна лихва, дължима за периода от 01.12.2022 г. до 20.01.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 596/07.09.2023 г. по ч. гр. д. № 1356/2023 г. на РС Габрово, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК.

2. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените искове да бъде признато за установено, че Д. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „***********” № 14, вх. В, ет. 3, ап. 7 ДЪЛЖИ на “ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” EOOД, с ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна” № 38, офис 4:

- разликата над сумата 24,06 лева до претендирания размер от 33,27 лева – изискуема възнаградителна лихва, дължима за периода от 01.12.2022 г. до 20.01.2023 г.;

- сумата 340,90 лева – изискуемо обезщетение за забава, дължимо за периода от 01.12.2022 г. до 29.08.2023 г.,

4 за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 596/07.09.2023 г. по ч. гр. д. № 1356/2023 г. на РС Габрово, като неоснователни и недоказани.

3. ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.

„***********” № 14, вх. В, ет. 3, ап. 7 да ЗАПЛАТИ на “ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” EOOД, с ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Черковна” № 38, офис 4 сумата 115,20 лева – разноски по делото по воденето на исковото производство, на осн чл. 78 ал. 1 от ГПК.

4. ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.

„***********” № 14, вх. В, ет. 3, ап. 7 да ЗАПЛАТИ на “ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” EOOД, с ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Черковна” № 38, офис 4 сумата 68,00 лева – разноски по делото по воденето на заповедното производство, на осн чл. 78 ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово, в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________ 5