Решение № 649 от 30.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 649 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20261100500698 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. вр. чл. 78 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 71013/01.08.2025 г. по регистъра на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, срещу Постановление от 25.07.2025 г. по изпълнително дело № 1398/2025 г. по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ, с което е оставено без уважение възражението на длъжника по изпълнението да се намали адвокатското възнаграждение от 400 лв. до справедлив размер.

Жалбоподателят счита, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, тъй като ЧСИ не е обвързан от минимумите в НВАР, а е свободен да определи размер, съобразен с фактическата и правната сложност на делото. Моли съда да намали адвокатското възнаграждение до справедлив размер.

Насрещната страна по жалбата и взискател по изпълнителното дело – ЕАД „Б.“, БУЛСТАТ 177491778, чрез адв. Г.М., в предоставения срок за отговор е изразил становище за неоснователност на жалбата.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител е посочил, че определеното възнаграждение не е прекомерно, съобразено е с 1 минималните размери по Наредба № 1/09.07.2004 г. и с правната и фактическата сложност на делото.

Съдът като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело № 1398/2025 г. по описа на В.М., рег. № 860 на КЧСИ. Съгласно същите изпълнителното дело е образувано по молба от 04.07.2025 г. на ЕАД „Б.“ срещу „Неткредит“ ООД за събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден на 01.04.2025 г. по гр.д. № 355/2024 г. по описа на РС Казанлък, 4 състав, за сумата от 360 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Взискателят е помолил частния съдебен изпълнител да изпрати покана за доброволно изпълнение и да събере съдебно установената претенция, ведно със сторените в изпълнителното производство разноски – 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Заявлението е подадено от представител – адв.

Г.М., като е представен и договор за правна защита и съдействие с предмет образуване и водене на изпълнително дело във връзка с посочения по-горе изпълнителен лист. Договореното възнаграждение е в размер на 400 лв., като договорът има значението на разписка за платената сума.

На 04.07.2025 г. е образувано изпълнителното дело с разпореждане на ЧСИ М..

На 09.07.2025 г. и на 10.07.2025 г. по делото са постъпили три молби от взискателя. С тази от 09.07.2025 г. е поискано да се извърши справка в ТР за притежавани от длъжника дружествени дялове, а с тези от 10.07.2025 г. – да се извършат справки в НАП и БНБ за публични задължения на длъжника и за регистрирани на името на същия сейфове, както и до БНБ за декларирани банкови сметки на длъжника.

На 18.07.2025 г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение.

На същата дата длъжникът е платил дължимите суми в цялост.

На 21.07.2025 г. длъжникът е възразил срещу размера на адвокатското възнаграждение на взискателя, като е поискал намаляване до справедлив размер.

2

На 22.07.2025 г. взискателят е оспорил възражението на длъжника.

С обжалваното Постановление от 25.07.2025 г. ЧСИ М. е оставила без уважение искането на длъжника за намаляване размера на разноските.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължима такса, поради което жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Компетентен да се произнесе по искане за изменение на начислени разноски по изпълнителното производство е съдебният изпълнител, чийто акт, постановен по възражение на длъжника срещу размера на разноските, подлежи на съдебен контрол.

Предмет на проверката при жалба по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК са всички сторени в изпълнителното производство разноски, възложени на длъжника, включително тези за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело, направени от взискателя.

Безспорно по делото и установено от представените доказателства е обстоятелството, че взискателят е възложил на адвокат изготвянето на молба за образуване и водене на процесното изпълнително дело, за което е платена сумата от 400 лв.

Установи се от представените документи, че частният съдебен изпълнител е отказал да намали възнаграждението.

Съдът счита, вземайки предвид характера на действията, извършени от представителя на взискателя по изпълнителното дело, че правната и фактическата сложност на делото не предполага възлагане в тежест на длъжника на разноски на взискателя за адвокат за образуване на делото в размери, по-големи от минималните, определени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на същата към 04.07.2025 г. /датата на договора за правна защита и съдействие/, а именно 200 лв.

Действията по изпълнителното дело се изчерпват с подаването на 3 заявлението за образуване на същото, в което е посочено частният съдебен изпълнител да изпрати покана за доброволно изпълнение на длъжника и да събере вземането по изпълнителния лист.

Посочването на способи за изпълнение с последващи три молби не обуславя извод за извършване от страна на адв. М. на действия по водене на изпълнителното дело. Това е така, тъй като в срока за доброволно изпълнение длъжникът е погасил изцяло дължимите суми, поради което следва извод, че към този момент не следва да се начисляват разноски в тежест на длъжника за водене на делото. Договорът за правна защита и съдействие е разновидност на договора за поръчка и предпоставя възникване на вземане за заплащане на възнаграждение за водене на производството вследствие на осъществено представителство. След като не са представени доказателства за осъществено такова представителство, разноски в тежест на длъжника за водене на изпълнителното дело не се дължат.

Следва изрично да се посочи, че делото е с изключително ниска правна и фактическа сложност – събиране на вземане в размер на 360 лв. от небанкова финансова институция с внесен капитал от 1 020 000 лв.

Водим от горното съдът приема, че отговорността на длъжника пред взискателя за разноски следва да се намали до 200 лв., които представляват разноски за адвокатско възнаграждение по образуване на делото.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 25.07.2025 г. по изпълнително дело № 1398/2025 г. по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ, с което е оставено без уважение възражението на длъжника по изпълнението да се намали адвокатското възнаграждение и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

Н А М А Л Я ВА разноските, поставени в тежест на длъжника „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, с 200 лв. до сумата от 200 лв., представляваща разноски на взискателя за възнаграждение за адвокат за образуване на изпълнителното дело.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на частния съдебен изпълнител и 4 на страните за сведение и съобразяване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5