Решение № 243 от 02.10.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. С., 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова мл.с. Юлия Ив. Славова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от мл.с. Юлия Ив. Славова Въззивно гражданско дело № 20262200500366 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на молба за отмяна на неприсъствено решение и се движи по реда на чл. 240 и сл. от ГПК.

Образувано е по молба за отмяна, подадена от Г. И. Г., чрез неговия баща- И.

Г. И. против неприсъствено решение № 539/04.06.2026 г. по гр.д.№ 4136/2025 г. на С.ски районен съд, постановено на основание чл.239 от ГПК, с което е признал за установено на осн. чл. 415,ал.1, т.1 от ГПК във вр. чл. 240 че ответникът дължи на С. Т. Г., сумата от 110,44 евро, представляваща предоставени в заем на 21.12.2024 г. парични средства по устен договор за заем, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2025 год. до окончателното изплащане на вземането. Със същото решение съдът е осъдил Г. И. Г. да заплати на С. Т. Г. и сумата от 332,34 евро, представляваща сторените по делото разноски.

Молбата за отмяна е подадена в законоустановения едномесечен срок от връчване на неприсъственото решение, от страната срещу която същото е постановено, т.е. от лице, имащо правен интерес от отмяната, чрез надлежно упълномощен представител,разполагащ с представителна власт.

В молбата се твърди, че по време на производството съдът е бил многократно 1 уведомяване за тежкото здравословно съС.ие на молителя, като са представени множество болнични листове, епикризи и в последствие и в последствие експертно решение на ТЕЛК за 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ. Излага се, че в следствие на тежкото му заболяване и необходимостта от поС.ни грижи от страна на неговия баща, същият не е могъл да организира защитата му и явяването му по делото, нито да ангажира адвокат, а молителя не е отговарял и на условията за предоставяне на правна помощ. Поддържа се, че са били особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 240, ал.1, т.3 ГПК, които обективно са го лишили от възможността да участва лично или чрез пълномощник в производството.

Посочва се още, че заболяването е претърпяло значително влошаване вследствие на извършени операции, инсулт, белодробни тромбоемболии и последващо обездвижване, като в подкрепа на изложеното са представени експертно решение на ТЕЛК, удостоверение за раждане и се сочи наличие на образувано изпълнително производство.

С молбата за отмяна не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

Ответната по молбата страна – С. Т. Г., чрез пълномощника си адв.Д. И. от АК-С. е депозирал отговор в законоустановения срок.

Поддържа се, че не са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.240,ал.1,т.3 ГПК, тъй като заболяването на молителя е било известно и продължително, а не внезапно и непредвидимо. Излага се, че ответникът е бил своевременно уведомен за възможността да ползва правна помощ, както и че е могъл да организира защитата си чрез упълномощен адвокат или друго лице по чл. 32 ГПК, каквато възможност не е използвал.

Посочва се, че след 04.03.2026 год. до датата на съдебното заседание не са представени нови медицински документи относно здравословното му съС.ие.

Позовава се на практиката на ВКС относно понятието „ особени непредвидени обстоятелства “ , след като продължителното заболяване и предвидимото му влошаване не попадат в приложното поле на чл.240, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа се още, че липсват данни молителят да е бил лишен от процесуална дееспособност или поставен под запрещение, поради което е могъл да организира защитата си чрез пълномощник.

2

Иска се молбата да бъде оставена без уважение и да се присъдят направените разноски.

В с.з. молителя молителят Г. И. Г., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от Г. Г. чрез неговия пълномощник И. Г. И.- баща, в която не е изразено становище по даване ход на делото.

Ответникът по молбата С. Т. Г., редовно призован, в с.з. не се явява.

Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Д. И., който поддържа изцяло изложеното в отговора си. Излага, че не са налице особени обстоятелства по смисъла на закона, като една от характеристиките на тези обстоятелства е внезапност на заболяването. Излага, че молителят безспорно е в тежко здравословно съС.ие, което е възникнало около 9 месеца преди съдебното заседание пред първата инстанция. Същевременно посочва, че в настоящото съдебно заседание е прието пълномощно по друго дело, по което молителят в страна и е упълномощил процесуален представител адвокат, което според пълномощника сочи, че здравословното му съС.ие не го е възпрепятствало да организира процесуалното си представителство. Поради това счита, че не са основанията за отмяна на решението, и моли молбата да бъде оставена без уважение, като на доверителя му бъдат присъдени направените разноски съобразно представения списък.

Въззивният съд намира молбата по чл.240 от ГПК за отмяна на неприсъствено решение за допустима, подадена в законоустановения преклузивен едномесечен срок от връчване на неприсъственото решение, от страната срещу която същото е постановено, т.е. от лице имащо правен интерес от исканата отмяна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител по чл.32, т.3 от ГПК.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Производството е образувано е по молба за отмяна, подадена от Г. И. Г., чрез неговия баща- И. Г. И. против неприсъствено решение № 539/04.06.2026 г. по гр.д.№ 4136/2025 г. на С.ски районен съд, постановено на основание чл.239 от ГПК, с което е признал за установено на осн. чл. 415,ал.1, т.1 от ГПК във вр. чл. 240 че ответникът дължи на С. Т. Г., сумата от 110,44 евро, представляваща предоставени в заем на 21.12.2024 г. парични средства по устен договор за заем, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2025 год.

3 до окончателното изплащане на вземането. Със същото решение съдът е осъдил Г. И. Г. да заплати на С. Т. Г. и сумата от 332,34 евро, представляваща сторените по делото разноски.

В исковата молба са изложени обстоятелствата, на които се основават претенциите, както и са заявени доказателствени искания. С разпореждане от 01.09.2025 год. съдът е разпоредил препис от исковата молба да бъде изпратен на ответника с указания за депозиране на писмен отговор в едномесечен срок.

Съобщението е изпратено на следващата дата и е връчено лично на Г. И. Г. на 15.09.2025 год.

На 14.10.2025 год. ответникът е депозирал молба, с която е уведомил съда, че е опериран от тумор в мозъка и се намира в болнично заведение до 25.10.2025 г. Изложил е, че не е в съС.ие да организира защитата си, поради което е поискал продължаване на срока за депозиране на отговор с един месец. Към молбата са приложени епикриза и болничен лист. С разпореждане от 15.10.2025 год. съдът е уважил искането и е продължил срока за депозиране на отговор на исковата молба с един месец.

Съобщението с препис от разпореждането е върнато в цялост с отбелязване от кметския наместник, че към него са приложени епикриза и болничен лист. С разпореждане от 06.11.2025 год. съдът е указал на съдебния връчител да залепи уведомление, като го е предупредил, че при неизпълнение ще му бъде наложена глоба. Съобщението отново е върнато в цялост с отбелязване, че лицето не пребивава на адреса. На 17.11.2025 год. Г. Г. е депозирал молба с искане срокът отново да бъде продължен, тъй като не е напускал болничното заведение поради провежданата лъчетерапия, като е представил служебна бележка. С разпореждане от 24.11.2025 год. е указано определението за продължаване на срока да бъде изпратено на ответника след 30.11.2025 год.

Съобщението с указанията е връчено лично на Г. Г. на 30.12.2025 г.

На 09.01.2026 год. ответникът е депозирал нова молба, в която е изложил, че поради влошеното си здравословно съС.ие и последващ прием в лечебно заведение не е могъл да организира защитата си, поради което е поискал продължаване на срока. Към молбата са приложени епикриза, болничен лист и магнитно-резонансна томография. С разпореждане от 12.01.2026 год. съдът отново е продължил срока с един месец, но съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че лицето не пребивава на адреса. С разпореждане от 05.02.2026 4 год. съдът е указал на съдебния връчител да връчи съобщението на ответника след изписването му от болничното заведение, като го е предупредил, че при неизпълнение ще му бъде наложена глоба.

Съобщението с препис от разпореждането от 12.01.2026 год. е връчено на баща му И. Г. И.. На 02.03.2026 год. пълномощникът на ищеца адв. Д. И. е поискал делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като е посочил, че съдът многократно е продължавал срока, въпреки че съгласно чл. 63, ал. 2 ГПК продълженият срок тече от изтичането на първоначалния, а не от съобщението до страната, както и че в този смисъл е налице практика на ВКС. С определение от 10.03.2026 год. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като призовката за насроченото заседание е връчена на баща му И. Г. И.. На 30.03.2026 год. е постъпила молба, в която се сочи, че синът му И. Г. И. не е излизал от болничното заведение, поради което се иска да не се дава ход на делото, като към молбата са представени три броя епикризи.

В проведеното на 29.04.2026 год. първо съдебно заседание ответникът Г. И. Г. редовно призован, не се е явил и не е бил представляван. Ищецът, редовно призован и представляван от пълномощник, е направил искане за даване ход на делото, което не е уважено, като протоколно определение делото е отложено за 03.06.2026 г., а на ответника е указано да организира защитата си. В проведеното на 03.06.2026 год. съдебно заседание ответника редовно призован не се е явил, а пълномощника на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът е приел, че са налице предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК, приключил е съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

С Решение № 539/04.06.2026 г. по гр.д.№ 4136/2025г. С.ски районен съд, след като е приел искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение за основателно и е преценил , че са налице изискванията на закона, на осн. чл.

239 ГПК е постановил неприсъствено решение.

Разгледана по същество, след преценка на доказателствата и доводите на страните, въззивният съд намира молбата за основателна.

Съгласно чл.240, ал.1, т.3 ГПК страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска неговата отмяна, когато не е могла да се яви лично или през повереник поради особени непредвидени

5 обстоятелства, които не е могла да преодолее. Според трайно установената практика на ВКС „особени непредвидени обстоятелства“ са онези внезапно възникнали, извънредни и обективно непреодолими събития, които са лишили страната от реалната възможност да участва в производството или своевременно да организира защитата си чрез процесуален представител.

Преценката следва да извърши с оглед конкретните факти по делото, като съдът следва да изследва както характера и тежестта на настъпилите обстоятелства, така и поведението на страната и възможността чрез полагане на обичайната дължима грижа. В настоящия случай събраните по делото доказателства установяват,че на 16.09.2025 год. молителя е бил приет за лечение в „УМБАЛСМ“ Н.И. ПИРОГОВ“ ЕА, от където е изписан на 25.09.2025 год. съгласно приложената епикриза по време на болничния престой е осъществена екстирпация на туморна формация. След проведеното оперативно лечение здравословното му съС.ие не се е подобрило, а напротивпоследвало е допълнително влошаване, като на 24.12.2025 г. е получил масивна белодробна тромбемболия, наложила хоспитализация до 05.01.2026 год. Още на 09.01.2026 год. съдът е бил своевременно уведомен за настъпилото влошаване на здравословното съС.ие, необходимостта от предстояща повторна операция, като именно въз основа на тези обстоятелства е уважил искането за продължаване на процесуалния срок. Това обстоятелство има съществено значение, доколкото самият съд е приел, че към този момент са били налице уважителни причини, препятстващи нормалното упражняване на процесуалните права.