Решение № 1875 от 10.06.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1875 гр. Варна, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Даяна М. Петрова като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20213110108321 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото се развива по предявен положителен установителен иск за собственост от Р. Т. Т., ЕГН ********** и Р. Г. Т., ЕГН ********** и двамата от гр. Варна, ***, ет.6, ап.9 срещу Община Варна, административен адрес гр. Варна, ***, представлявана от И.П. в качеството му на К. за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на 1698/2534 кв.м. идеални части от имот с идентификатор **********.99, целия с площ от 2534 кв.м., намиращ се в гр. Варна, местност „П.“ /М./, при граници имоти с идентификатори: **********.102, **********.187.100, **********.187, **********.98 и **********.201, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.

В исковата молба се излагат твърдения, че по силата на разпоредителна сделка, покупко – продажба оформена в нотариален акт № 166/2003г., ищците като съпрузи са придобили в съпружеска имуществена общност 836 кв.м. от процесния имот с идентификатор **********.99, целия с площ от 2534 кв.м. От момента на разпоредителната сделка владеят и останалата част от имот, като за тази част се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност, чийто фактически състав е завършен с изтичане на 10г. считано от установяване на владението – 29.10.2003г., поради което и на това оригинерно придобивно основание считат, че към 29.10.2013г. се легитимират за надлежни собственици на процесните 1698/2534 кв.м. идеални части от имот с идентификатор **********.99. Ответникът оспорва правата им, като за тези ид.части от имота е съставил АЧОС № 10409/26.06.2020г., като в съставяне на акта се е позовал на законовата разпоредба на чл.2, ал.1, т.7 ЗОС.

1

Излагат се твърдения, че по силата на НА № 68/1971г., М.Н. е придобил в съсобственост с друго лице на имот в село Г. с обща площ от 1666 кв.м.В последствие с НА № 101/1993г. М.Н. е дарил своята част от 836 кв.м. от имота в полза на праводателите на ищците – Р.Д> и А.К..

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от Община Варна, с който предявеният иск се оспорва. Не се оспорват вещните права на ищците досежно притежаваните от тях 836 кв.м. ид.части от процесния имот с идентификатор **********.99, целия с площ от 2534 кв.м. Не се оспорва, че по отношение на процесните 1698/2534 кв.м. от имота е съставен АЧОС №10409/26.06.2020г. Оспорва се въведеното от ищците оригинерно придобивно основание, като се посочва, че същите не биха могли да се позоват на института на давността за придобиване на процесните ид. части. Излагат се възражения, че съобразно кадастралния план от 1996г. имота се идентифицира с идентификатор ***, местност „П.“, с площ от 1260 кв.м., който имот в разписните листи е записан на М.Н.. По този план имот №405.1552 е записан като храсти, на Република България, а ПИ 405.9500 е посочен като ведомствен път, за нуждите на транспорта, без посочване на собственик. По кадастралния план от 1960г. имот № 1520 в местност „П.“ е отразен като мера, а собствеността е записана в полза на държавата, съответно имот № 1552, отразен като деформиран терен е записан също в полза на държавата. При съображения, че съобразно кадастралния план от 1960г. имот №1520, 1552 и 1650 са записани в полза на държавата, а имот 2007 на неидентифициран собственик, счита че по отношение на имота още към 1960г. е осъществено отчуждаване, поради което и макар несъставянето на АДС към този момент, не може да доведе до извод в насока, че имота не е държавен.

В разписните листи към кадастралния план от 1988г. единствено по отношение на имот № 619, който е посочен като овощна градина с площ от 836 кв.м. е вписан на М.Н. Н..

При тези съображения и доколкото счита, че процесната част от имота е държавна, която собственост в последствие е преминала в общинска такава, при което и с оглед наложения мораториум, не би могла да бъде придобита от ищците посредством упражнявано от тях давностно владение в продължение на повече от 10г.

В първото по делото съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител оспорва факта, че ищците са установили владение досежно целия имот през посочената от тях 2003г, като не оспорва, че към момента на сезиране на съда те владеят целия имот.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представен по делото е договор за покупко продажба от 23.07.1971г., оформен в нотариален акт № 68/1971г., по силата на който В.П.Д. продава на М.Н. Н. и Г.П.В.

2 имот представляващ „нива“ с площ от 1666 кв.м. намираща се в землището на село Г.

Варненски окръг, при граници:С.П., от две страни залесено място и от трета страна гора.

Представен по делото е протокол от 31.10.1985г. по гр. дело № 2926/1985г. на ВРС, с който е одобрена постигната между съделителите съдебна делба досежно имот намиращ се в местност „М.“, землище на село Г. въз основа на който съделителите Г.В. и А.В. получават дял втори представляващ „лозе“ /овощна градина/ с площ от 836 кв.м., същото при граници: С.П., гора, дял – първи, път и гора. Дял втори с площ от 836 кв.м. представляващ също овощна градина/лозе е предоставено в дял на М.Н. Н., при граници: Г.П.В. и от три страни гора.

С договор за дарение от 24.06.1993г., оформено в нотариален акт № 101/1993г.

М.Н. Н. и М.С. Н.а даряват на своя малолетен внук А.Д.К. 600/836 кв.м. ид. части от лозе/овощна градина, цялото с площ от 836 кв.м. в гр. Варна, местност „М.“, съответно даряват на своята внучка Р.К.Д. 236/836 кв.м. ид. части от поземления имот.

С договор за покупко – продажба от 29.10.2003г., оформен в нотариален кат №168/2003г., А.Д.К., действащ със съгласието на своята майка М.М.К. и Р.К.Д. продават съответно 600 кв.м. ид. части и 236 кв.м. ид. части или общо 836 кв.м. ид.части от лозе, намиращо се в местност „П.“ в землище на гр. Варна, при граници:

Г.П.В. и от три страни гора.

Представен по делото е акт за частна общинска собственост № 10409/26.06.2020г., въз основа на който Община Варна е актувала като общинска собственост 1698/2534 кв.м. ид.части от имот с идентификатор **********.99, намиращ се в местност „П.“, гр. Варна, на осн. чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС.

Прието по делото е заключение по съдебно – техническа експертиза на вещото лице Ж.Б.. В същото се посочва, че първият кадастрален план (КП) за местността,в която се намира процесния имот е приет през 1960г. По този план имота в сегашните му граници по КККР се ситуира върху имоти №1650, който в регистъра към плата е отразен като държавна ливада, №1565 – нива на Г.С., преобладаващата част от имота попада върху имот № 1520 – държавна мера, както и върху имот № 1552 – държавна собственост, отразен като „деформиран терен“. За да онагледи този си извод вещото лице изработва комбинира скица №1, видно от която имот с идентификатор **********.99 по КККР на гр. Варна с общата си площ от 2534 кв.м. се ситуира в горепосочените имоти по този първи за местността КП.В заключението по отношение на този план от 1960г. се посочва, че няма данни той да е бил одобрен с нарочен административен акт, но същия е използван от администрацията за изработване на следващ такъв.

През 1988г. е изработен КП, за който също посочва, че няма данни да е бил одобрен със съответен административен акт, но плана е технически приет и използван 3 за изработка на следващи планове за местността. По този план относимия имот е посочен под № 619, който имот в разписните книги към плана е записан в собственост на М.Н. Н.. В площта на имот №619 попадат 1144 кв.м. от имот с идентификатор **********.99 по КККР на гр. Варна с общата си площ от 2534 кв.м, като останалата част от имота попада с площ от 127 кв.м. в землище, 60 кв.м. в съществуващ път, 555 кв.м. в имот без кадастрален номер, и 684 кв.м. в землище (скат). Вещото лице Б. онагледява изводите си в изработка на комбинирана скица №2 към заключението на съдебно – техническата експертиза.

На следващо място се посочва, че въз основа на заповед № Р-360/22.10.1996г. на К.а на Община Варна е одобрен КП от 1995г. за местност „П.“, по който план относимия имот е под №40 (комбинирана скица № 3). Общата площ на този имот е посочена на 1255 кв.м., а като собственик на имота е вписан М.Н. Н..В границите на имот с идентификатор **********.99 по КККР на гр. Варна попадат 1113 кв.м. от имот №40, съответно 40 кв.м. попадат в площта на път, 752 кв.м. в имот без кадастрален номер, както и 615 кв.м. от землище „скат“.В съдебно заседание при приемане на заключението, в.л. разяснява, че отразените сиви черти от двете страни на имота маркират наличие на скатен терен.

През 1997г. е изработен плана на старите имотни граници (комбинирана скица №4), по който имот с идентификатор **********.99 по КККР на гр. Варна попада в имот №1520 с площ от 1364 кв.м., който имот е вписан в регистъра за собственост към плана в полза на държавата, с площ от 576 кв.м. в имот № 1552 също държавна собственост, с площ от 162 кв.м. в имот № 1650 – държавна собственост и с площ от 432 кв.м. в имот № 1565 записан на неидентифициран собственик.

Изработен през 2006г. е ПУП – ПРЗ, като на скица №5 към заключението си експерта посочва с червена пунктиран линия регулационната граница, като същевременно дава заключение, че имот №40 по КП от 1995г. не се обхваща от приетия регулационен план. Имот №40 по КП от 1995г. попада в зона за отдих „П.“, като западната му граница съвпада с границата на курортна зона „П.“, която територия е отразена като скат/гора.

През 2008г. е приета КККР на гр. Варна, по който имота се индивидуализира с идентификатор **********.99 с площ от 2534 кв.м., като в кадастралните регистри имота е вписан в собственост Р.Т. и Община Варна.Част от имота с площ от 604 кв.м. попада в „курортна зона П.“, като останалата част от 1930 кв.м. попада в „зона за отдих П.“. Експерта посочва, че западната граница на имота по КККР е път, който осигурява достъп, като до процесния, така и до други имоти намиращи се в местността.

Вещото лице извърши и оглед на място, като установи, че имота е заграден от всички страни с полумасивна ограда. От западната страна от към пътя е поставена телена мрежа, която е закрепена на метални тръби. Северната граница от към съседен 4 имот № 39 също е изпълнена с телена ограда на метални колове с височина от около 1,5 метра. По източната граница от към гората, както и южната граница от към имот №41 също е поставена ограда с височина от около 1,5 метра. В съдебно заседание при приемане на заключението допълва, че при оглед на място оградата е поставена по черната линия (комбинирана скица №5), която посочва конфигурацията на имота съобразно приетата КККР. В имота е констатирал наличието на 25 годишни плодни дръвчета и др. насаждения, съответно наличието на основна сграда и 3 спомагателни постройки. Имота е електрифициран. Изграден е резервоар за вода с вместимост от 22 куб. метра, реализиран е и сондаж.

Разпитан в хода на съдебното производство е свидетеля С.В.С., който посочва, че познава ищците, съответно му е известно, че същите притежават имот в местност „П.“. Свидетеля притежава имот, който е в съседство с имота на ищците. Излага в разпитът си пред съда, че имота е ограден от всички страни. В него има постройка, която се използва за живеене. По виждане на свидетеля имота на ищците е с площ около 1,5 – 2 дка. Свидетелят посочва, че е познавал стария собственик на имота пред той да бъде придобит от ищците, като посочва, границите на имота не са били променяни. Ищецът е обновил оградата, облагородил е мястото, санирал къщата. В имота е виждал ищците и техните деца.

Разпитан в хода на съдебното производство е свидетеля П.М.М.. Свидетелят посочва, че му е известно, че през 2003г. ищците са закупили имот, като той е посетил имота за пръв път още към момента на придобиването му. До имота се стига по асфалтов път за автомобил, като площта на имота е приблизително около 2 дка.. В дворното място е налично постройка, която се използва за живеене. В имота също така има помощни постройки и плодни дръвчета, за които грижи полага ищеца. Последното посещение на свидетеля в имота е от преди 4 дни преди провеждане на съдебното заседание, в което той дава показания, като излага, че до този момент от първоначалния, в който е посетил имота оградата на същия не е премествана.