Определение № 516 от 18.07.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 516 гр. Шумен, 18.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500296 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба вх. №4038/31.05.2024 г. /депозирана чрез ел. поща на НПРС и подписана с КЕП/ от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. “......“ №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю., чрез юрисконсулт Н.Г.П.-А срещу разпореждане №1026 от 16.05.2024 г. по ч.гр.д. №568/2024 г. по описа на РС – Нови пазар, с което заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. С. Ю. с адрес с. ....... „.....“ №14, общ. ......... обл. Шумен и претенцията за присъждане на разноски.

Жалбоподателят заявява, че разпореждането на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че съгласно Решение на СЕС от 30.06.2022 г. по дело С-170/21, при кожнстатирани неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит в заповедното производство, националният съд е дължен да извърши слуебно прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит и останалата дължима сума по договора. В случая, доколкото съдът ке разполагал със заявлението по чл. 410 от ГПК, в което в т. 12 са посочени наличните размери на здадъйлжението (главница., договорна лихва, лихва за забава), а в т. 9 са посочени претендираните суми, съдът е следвало да присъди главницата, след като извършжи прихващане с платеното по твърдяните неравноправни клаузи. Сочи, че самостоятелно основание за незаконосъобразност на разпореждането, е обстоятелството, че сумите, които претендира, са ясно индивидуализирани, поради което дадените в т. 1 от разпореждането указания се явявали безпредметни. Изпълнил всички реквизити на изискуе3мата форма на 1 заявлението и с това същото било редовно. Обосновава изложеното с цитирана практика на различни съдилища по въззивна частни производства. Моли съда да отмени атакуваното разпореждане и да се произнесе по съществото въпроса.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч. гр.д. №568/2024 г. по описа на РС – Нови пазар е образувано по депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940 заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. С. Ю. за заплащане на следните суми: 3881,34 лв. – главница; 419,24 лв. – договорна лихва за периода от 21.02.2023 г. до 30.10.2023 г.; 283,85 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.10.2023 г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Претендира се заплащане на ДТ в размер на 91,69 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.. В т. 9 от заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит CARD-19850444, сключен на 21.02.2023 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненсъл С.А., клон България и А. С. Ю., прехвърлено по силата на Приложение №1 от 31.10.2023 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. В т. 12 е изложено, че длъжникът е уведомен за извършената продажба на вземането. Излага се, че произходът на това задължение са неплатени суми по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-19850444, като този договор е сключен при спазване на разпоредбите на ЗПК и по силата на този договор кредитополучателят е получил кредитна карта "Маstercard" с персонален идентификацонен номер. Посочва се, че длъжникът се възползвал от револвиращия кредит, като на 21.02.2023 г. посредством услугата "Покупка на изплащане в мрежата на търговски партньор на кредитора" е усвоил част от отпуснатия му кредитен лимит, като съгласно договора за кредит е подписано и приложение към договора за револвиращ кредит с код на усвояване CREX-19850431, с което са уговорени съответните параметри относно усвояването на част от кредитния лимит за извършената покупка на изплащане. Сочи се, че в периода 21.02.2023 г. до 30.10.2023 г. длъжникът усвоил от кредитната карта общата сума от 3 500 лв. Изтъква се, че договореният лихвен процент се изчислява върху всички суми в месечното извлечение, считано от датата на съответната транзакция за времето на ползването му и се обявявала като дължима в следващото извлечение. На посоченото основание на картодържателя била начислена лихва за ползване на кредита в размер на 419,24 лв. за периода 21.02.2023 г. до датата 30.10.2023 г.. Твърди се, че подписвайки договора страните са договори при условие, че кредитополучателят не извърши плащане на една или повече месечни погасителни вноски, последният дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата, като на посочено основание било 2 начислено обезщетение за забава в размер на 283,85 лв. за периода от 31.10.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Към заявлението са приложени договор за кредит и условия към него, приложение към договора за кредит, договор за застрахователно посредничество, сертификат CARD19550444 и добавък към него №GREX-19850431 и общи условия за застрахователна програма „Сигурност на плащанията по кредитни карти“ и „Над 66 г.“ за картодържателите на кредитни карти, издадени от „ПНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, изискуеми като приложения към заявление по чл. 410, ал. 3 ГПК.

С разпореждане №949/07.05.2024 г. НПРС, поправено с разпореждане №951/07.05.2024 г., е оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя да отстрани следните нередовности: да посочи какви по вид плащания по договора за кредит претендира, каято посочи всяка от претендираните по вид и основание суми поотделно – главница, лихви, застраховаки, такси, неустойки и пр.; да посочи какви по вид и размер плащания е извържшил длъжникът по основания договор за кредит за главница, договорна лихва и за застраховка по застраховка „Сигурност на плащанията“. В случай че се претендират суми по договора за застраховка, те следва да се посочат отделно от сумата за главница по основания договор.

В законния срок заявителят е депозирал молба, в която сочи, че подаденото заявление е редовно, а съгласно законът не се изисква подобно уточнение. Посочил е, че уточнения досежно постъпилите плащания и начина на усвояване на отпуснатите суми не намират място в заповедното производство и не се събират доказателства за извършените плащания.

Индивидуализацията на вземанията, по начина направен в заявлението е достатъчна, за да се издаде заповед за изпълнение и дава възможност на длъжника да установи какво е вземането, което се претендира от него и да възрази против заповедта, ако намери това за необходимо. Посочил е, че в заповедното производство не се събират доказателства за извършените плащания. Уточнения досежно постъпилите плащания и начина на усвояване на отпуснатите суми, не намират място в заповедното производство и намира указанията на съда за излизащи от рамките на служебното начало съгласно чл. 7 вр. с чл. 411 от ГПК.

Счита, че е изпълнил всички реквизити на изискуемата форма на заявлението и с това същото е редовно.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение на така посочените вземания, районният съд е приел, че посочването на различни показатели на ГЛП и ГПР в приложените договор за кредит CARD-19850444/21.02.2023 г. (ГЛП 20,96% и ГПР 23,10%) и договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издадане и ползване на кредитна карта CARD-19850444/21.02.2023 г. (ГЛП 23,25%, а ГПР 30,33%) води до заблужващи за потребителя условия на договора за кредит. Изложил е, че посочването в договора за кредит CARD-19850444/21.02.2023 г. /л. 5-6/ на по-нисък от действителния ГЛП и ГПР, поради невключване в него на разходите за допълнителния пакет услуги, представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредите и е проява на нелоялна заблуждаваща практика по смисъла на чл. 6, параграф 1 от 3

Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това означавало, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна. Заключил е, че поради неотстраняване на посочените от съда нередовности и поради това, че подаденото заявление дава основание да се счита, че се основава на договор, съдържащ неравноправни клаузи, следва да се отхвърли.

Въззивният съд споделя изцяло извода на съда, че доколкото заявителят не е отстранил нередовностите на заявлението, искането за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено. При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Република България. Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал. 2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства.

Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен, подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията, е и гаранция за защита правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. Дадените указания на заявителя са съответни на горецитираните разпоредби и поради това законосъобразни. В дадения срок указанията не са изпълнени. Неотстраняването на указаните от заповедния съд нередовности е достатъчно основание, съгласно чл. 411, ал. 2, т.

1 от ГПК за отхвърляне на заявлението.

За пълнота следва да се посочи и следното: Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Последиците от тази недействителност е уредена в чл. 23 от ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, като той дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не и заплащане на лихви и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая това изискване не е спазено. Посочените различни стойности на ГЛП и 4