Решение № 1356 от 27.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1356 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20231100507158 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20084221/21.03.2023 г., постановено по гр. дело № 18883/2021 г. по описа на СРС, 156 състав, по иск на Б. В. З. срещу Д. В. В.а и Р. Д. В. е допуснато извършването на делба на недвижим имот – Ателие № 5, на първия етаж в сградата на ЖСК „България 1300“, бл. 303В, находящ се в гр. София, ж. к. ****, с площ от 38,64 кв. м„ състоящ се от работно помещение, чайна, баня-тоалетна, антре и балкон, при граници: от североизток - калкан с блок 303, от северозапад — стълбищен балкон, от югоизток - улица „Георче Петров“, от югозапад - коридор и главен вход на блока, заедно с Мазе № А-5, с обща площ от 3,40 кв. м., при граници: северизток - калкан с бл. 303, от северозапад - коридор на мазетата, от югозапад - мазе А-2, от югозапад — мазе 3-Б и мазе № 37, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съобразно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-49/16.01.2015 г. на ИД на АГКК, който самостоятелен обект е с предназначение: жилище, ателие, брой нива: 1, заедно с прилежащото му Мазе А-5 с площ от 3,40 кв. м., заедно с 0,735 % ид. части от общите части на сградата, при съседи на обекта, обекти е идентификатори: на същия етаж - няма, под обекта: ***, над обекта: *** между Б. В. З., Д.

В. В.а и Р. Д. В. при следните квоти в съсобствеността: ¼ ид.ч. за Б. В. З., ¼ ид.ч. за Д. В.

В.а и 2/4 ид.ч. при режим на бездялова СИО за Д. В. В.а и Р. Д. В..

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство Д. В. В.а и Р. Д. В..

Излагат, че .

Моли съда да отмени обжалваното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство Б. В. З..

Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби относно атакувания съдебен 1 акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивните жалба е основателна, по следните съображения:

Предявен е иск за делба от Б. В. З. срещу Д. В. В.а и Р. Д. В. на недвижим имот – ателие № 5, на първия етаж в сградата на ЖСК „България 1300“, бл. 303В, находящ се в гр.

София, ж. к. ****, с площ от 38,64 кв. м„ състоящ се от работно помещение, чайна, банятоалетна, антре и балкон, при граници: от североизток - калкан с блок 303, от северозапад — стълбищен балкон, от югоизток - улица „Георче Петров“, от югозапад - коридор и главен вход на блока, заедно с Мазе № А-5, с обща площ от 3,40 кв. м., при граници: северизток калкан с бл. 303, от северозапад - коридор на мазетата, от югозапад - мазе А-2, от югозапад — мазе 3-Б и мазе № 37, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съобразно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-49/16.01.2015 г. на ИД на АГКК, който самостоятелен обект е с предназначение: жилище, ателие, брой нива: 1, заедно с прилежащото му Мазе А-5 с площ от 3,40 кв. м., заедно с 0,735 % ид. части от общите части на сградата, при съседи на обекта, обекти е идентификатори: на същия етаж - няма, под обекта: ***, над обекта: ***.

Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото въз основа на представените писмени доказателства, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първата инстанция, които стават част от настоящото изложение. По силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания, тъй като въззивният съд действа като т. нар. „ограничен въззив”, поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъждат следните факти:

От приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13, том VII, рег. № 10004, нот. дело № 1050/11.09.2008 г. се установява, че Р. Д. В., Валери Георгиев Грънчаров и Д. В. Г. са придобили право на собственост върху ателие № 5, находящо се на първи етаж в сградата на ЖСК „България 1300“, бл. 303В, в гр. София, ж.к.

****, с площ 38,64 кв. м., заедно с прилежащо Мазе № А-5 с площ 3,40 кв. м. и 0,735 % идеални части от общите части на сградата. Имотът представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-49/16.01.2015 г. на ИД на АГКК, с предназначение „жилище, ателие“, брой нива – 1, при съседи: под обекта – ***, над обекта – ***.

Същите данни се потвърждават и от схема № 15-1187524-23.12.2020 г., от която е видно, че процесното ателие е самостоятелен обект с идентификатор ***, заедно с Мазе А-5 и 0,735 % идеални части от общите части на сградата.

От Удостоверение за наследници изх. № РВЕ18-УГ01-6863/02.08.2018 г. се установява, че Валери Георгиев Грънчаров е починал на 28.07.2018 г., като е оставил за свои наследници по закон дъщерите си Д. В. В.а и Б. В. З. – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН.

От представеното удостоверение за граждански брак, отразено и в Нотариален акт № 13, том VII, рег. № 10004, нот. дело № 1050/11.09.2008 г., се установява още, че към момента 2 на придобиване на процесния имот Р. Д. В. и Д. В. Г. са се намирали в граждански брак.

Производството е за делба във фазата по допускане.

Производството по иска за делба в първа фаза има за предмет установяване кои са собствениците и какъв е обема на техните права и тези въпроси се решават в първата фаза на делбата, като постановеното решение се ползва със сила на пресъдено нещо.

Настоящият състав намира, че в проведеното производство СРС е изпълнил служебното си задължение да осигури участие в делото на всички лица, които се легитимират като съсобственици, като задължителни другари по иска за делба.

Обикновената съсобственост е уредена като преходно правно състояние, което може да бъде прекратено по инициатива на всеки съсобственик чрез делба – чл. 34, ал. 1 ЗС, респ. чл. 69, ал. 1 ЗН при наследствена съсобственост, като правото да се иска делба е потестативно субективно право, насочено към ликвидиране на съсобствеността и заместването с отделни права на собственост. Това право обаче принадлежи само на лице, което има качеството съсобственик към момента на предявяване на иска. В случая, С оглед изложената фактическа обстановка съдът приема, че между страните не е налице спор, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява по безпротиворечив начин, че Р.

Д. В., Валери Георгиев Грънчаров и Д. В. Г. са придобили право на собственост върху процесния недвижим имот – ателие № 5, находящо се на първи етаж в сградата на ЖСК „България 1300“, бл. 303В, в гр. София, ж.к. ****, на основание договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13, том VII, рег. № 10004, нот. дело № 1050/11.09.2008 г. Посоченият нотариален акт, като официален удостоверителен документ за извършената разпоредителна сделка, удостоверява както страните по придобиването, така и индивидуализацията на имота, включително принадлежностите и идеалните части от общите части на сградата.

Основният довод на въззивниците за неправилност на първоинстанционното решение е свързан с начина на изчисляване на квотите в съсобствеността. Настоящият въззивен състав приема, че от съдържанието на договора за покупко-продажба, обективиран в представения нотариален акт, се установява, че Р. Д. В., Валери Георгиев Грънчаров и Д. В.

Г. са участвали като купувачи по сделката и в това си качество са придобили правото на собственост върху процесния делбен имот. При преценка на обема на придобитите права съдът съобразява разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС, съгласно която частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното. В случая в договора липсва изрична уговорка относно различен размер на дяловете на отделните приобретатели, а по делото не са ангажирани доказателства, които да оборват законовата презумпция за равенство на частите. При това положение всеки от приобретателите е придобил по 1/3 ид.ч. от ателието, като с оглед факта, че Р. Д. В. и Д. В. Г. са били в брак, същите са придобили вещните права в режим на СИО в резултат на съвместен принос (който се предполага до доказване на противното). Ето защо техният общ дял от собствеността на процесния имот се е равнявал на 2/3 ид.ч. Безспорно е между страните, поради което въззивният съд приема за установено, че сключеният между Р. Д. В. и Д. В. Г. граждански брак бил прекратен с развод.

С прекратяването на гражданският брак съществувалата до този момент съпружеска имуществена общност върху процесния недвижим имот (ателие) се е преобразувала в обикновена дялова съсобственост – чл. 27, ал. 1 СК, при законово презумираните квоти – по арг. от чл. 21, ал. 1 и чл. 28 СК, а именно по 1/3 ид. ч. за всеки от бившите съпрузи. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН неговите низходящи – Д. В. Г. и Б. В. З. – наследяват по равни части принадлежащата му 1/3 идеална част от имота, поради което всяка от тях придобива по 1/6 идеална част. При това положение Д. В. Г., която вече е притежавала 1/3 идеална част (2/6 идеални части) на основание договора за покупко-продажба, след наследяването придобива още 1/6 идеална част и общият й дял в съсобствеността възлиза на 3/6 идеални части. Б. В. З. притежава 1/6 идеална част, придобита по наследство, а Р. Д. В. запазва придобитата по силата на договора за покупко-продажба 1/3 идеална част, равняваща се на 2/6 идеални части. При това положение искът за делба се явява основателен и следва да бъде уважен при посочените квоти.

3

По изложените съображения поради разминаване на изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора, следва да бъде отменено обжалваното решение в частта, в която е допуснато извършването на делба на недвижим имот ателие № 5, на първия етаж в сградата на ЖСК „България 1300“, бл. 303В, находящ се в гр. София, ж. к. **** между Б. В.

З., Д. В. В.а и Р. Д. В. при следните квоти в съсобствеността: ¼ ид.ч. за Б. В. З., ¼ ид.ч. за Д.

В. В.а и 2/4 ид.ч. при режим на бездялова СИО за Д. В. В.а и Р. Д. В., като вместо него да постанови друго, с което да бъде допуснато извършването на делба на процесния имот между Б. В. З., Д. В. В.а и Р. Д. В. при следните квоти в съсобствеността: 1/6 ид.ч. за Б. В. З., 3/6 ид.ч. за Д. В. В.а и 2/6 ид.ч. за Р. Д. В..

По разноските:

Страните не са претендирали разноски, поради което не следва да им бъдат присъждани.

Воден от горното

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 20084221/21.03.2023 г., постановено по гр. дело № 18883/2021 г. по описа на СРС, 156 състав, в частта, с която е допуснато извършването на делба на недвижим имот – Ателие № 5, на първия етаж в сградата на ЖСК „България 1300“, бл. 303В, находящ се в гр. София, ж. к. ****, с площ от 38,64 кв. м„ състоящ се от работно помещение, чайна, баня-тоалетна, антре и балкон, при граници: от североизток - калкан с блок 303, от северозапад — стълбищен балкон, от югоизток - улица „Георче Петров“, от югозапад коридор и главен вход на блока, заедно с Мазе № А-5, с обща площ от 3,40 кв. м., при граници: северизток - калкан с бл. 303, от северозапад - коридор на мазетата, от югозапад мазе А-2, от югозапад — мазе 3-Б и мазе № 37, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съобразно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-49/16.01.2015 г. на ИД на АГКК, който самостоятелен обект е с предназначение: жилище, ателие, брой нива: 1, заедно с прилежащото му Мазе А-5 с площ от 3,40 кв. м., заедно с 0,735 % ид. части от общите части на сградата, при съседи на обекта, обекти е идентификатори: на същия етаж - няма, под обекта: ***, над обекта: *** между Б. В. З. с ЕГН **********,