Определение № 268 от 02.04.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 268 гр. ХАСКОВО, 02.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500193 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 278, вр. чл. 415, ал. 5 ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от „Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс –Е, бул.

„Владислав Варненчик“ № 258 против определение № 291 от 13.02.2026 г. по ч.гр.дело № 2671/2025 г. по описа на РС- Хасково, с което е обезсилена заповед за изпълнение № 1167/31.10.2025г. по чл. 410 ГПК.

Твърди се в жалбата, че заповедният съд неправилно е приел, че исковата молба по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 е предявена след изтичане на законоустановения едномесечен срок и на това основание е обезсилил издадената заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК. Едномесечният срок за предявяване на иска изтичал на 08.01.2026 г., който се падал в неделя-неприсъстевен ден. Цитира се разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК. В случая първият присъствен ден след 08.01.2026 г. бил 09.01.2026 г. (понеделник), поради което именно тази дата се явявала последният ден от срока за предявяване на исковата молба.

Исковата молба била изпратена чрез куриерска служба, именно на 09.01.2026 г., което се установявало от приложената товарителница, удостоверяваща датата на предаването й на куриерската фирма. Съгласно чл. 62, ал. 3 ГПК, когато писменото изявление се изпраща чрез пощенска служба, срокът се счита спазен, ако пратката е предадена на пощенската служба преди изтичането на срока. В тези случаи, за дата на подаване, се считала датата на изпращането, удостоверена чрез пощенското клеймо или съответния документ на пощенския оператор. В този смисъл била и трайно установената практика на Върховния касационен съд. Датата на получаване на исковата молба в съда - 13.02.2026 г. - била правно ирелевантна за преценката относно спазването на срока, тъй като от значение била датата на изпращането, която в случая безспорно била 09.01.2026 г., т.е. в рамките на законоустановения срок. Първоинстанционният съд бил длъжен служебно да провери датата на пощенското клеймо или товарителницата, когато процесуален документ бил изпратен чрез пощенски или куриерски оператор. При наличие на съмнение относно датата на изпращане, съдът следвало да даде указания за представяне на доказателства относно датата на предаване на пратката на пощенския оператор, а не директно да прекратява производството по делото. При тези доводи счита обжалваното определение за неправилно и 1 моли съда да го отмени.

Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в едноседмичния срок за обжалване и срещу акт който подлежи на обжалване.

СЪДЪТ след като се запозна с доказателствата по делото намира от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС-Хасково е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК и изпълнителен лист, подадено от „ Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна против Й. В. Й., ЕГН ********** от *** за заплащане на следните суми, представляващи: главница - 1 404,98 лева, ведно със законната лихва за период от 31.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 05.08.2025 г. до 30.10.2025 г. - 40,44 лева, както и направените в производството разноски, включващи: държавна такса в размер на: 24,58 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева.

РС- Хасково е издал заповед № 1167/31.10.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредил длъжникът Й. В. Й., ЕГН ********** от *** да заплати на „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна следните суми: главница – 1 404,98 лева, ведно със законната лихва за период от 31.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 40,44 лева - мораторна лихва за периода от 05.08.2025 г. до 30.10.2025 г., както и направените в производството разноски за държавна такса в размер на 24,58 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева в размер, определен от съда, на основание чл.78, ал. 8 ГПК.

Вземането произтича от следните обстоятелства:

1.Общи условия за достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД

2. чл. 107 от Закона за енергетиката.

В едномесечния срок по чл.414, ал. 2 от ГПК длъжникът е подал възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК с твърдение, че не е консумирал ел. енергията, за която е издадена заповедта за изпълнение и моли същата да бъде обезсилена.

С разпореждане № 4193/22.12.2025 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса, както и неблагоприятните последици, в случая че не предяви иска си в посочения срок, а именно че съдът ще обезсили издадената заповед за изпълнение частично или изцяло.

С обжалваното определение съдът е обезсилил заповед № 1167/31.10.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК поради непредявяване на иска по 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 в срок.

Изводът на съда е в противоречие с фактите по делото и с представените от жалбоподателя доказателства.

Заявителят е получил горепосоченото разпореждане на заповедния съд на 08.01.2026 г., видно от сканирания и приложен по делото върнат отрязък.

От приложената към жалбата товарителница № 27664066 от куриерска фирма „Ехрess One“ е видно, че исковата молба е предадена на куриер на 09.02.2026 г. и в законоустановения едномесечен срок. Това е така по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 60, ал. 3 от ГПК гласи, че срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец. В случая, срокът би следвало да изтече на 08.02.2026 г., но този ден е неделя и е неприсъствен. Разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ГПК гласи, че когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден, поради което в случая срокът за подаване на исковата молба изтича в 2 понеделник на 09.02.2026 г., който се явява първият следващ присъствен ден.

С молба № 2579/13.02.2026 г. заявителят е уведомил заповедния съд, че е получил съобщение, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение. Към молбата е приложил и копие на подадената искова молба, входирана в РС – Хасково под № 2578/13.02.2026 г.

Действително към подадената молба заявителят не е приложил товарителница или друг документ, от който заповедният съд да може да заключи, че исковата молба не е подадена на 13.02.2026 г., а на по-ранна дата, но няма и такова процесуално задължение.

Разпоредбата на чл. 415, ал. 5, изр. 2-ро от ГПК гласи, че за предявяването на иска в едномесечен срок от съобщението съдът следи служебно.

Ето защо искът по 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК се явява предявен в законоустановения едномесечен срок.

С оглед изложеното определението, с което издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е била обезсилена е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 291/13.02.2026 г. на Районен съд - Хасково по ч.гр.дело № 2671/2025 г. по описа на съда, с което е обезсилена заповед за изпълнение № 1167/31.10.2025 г. като незаконосъобразно.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3