Присъда № 2 от 09.03.2023, Апелативен съд - Варна

МОТИВИ към присъда № 2 от 09.03.2023г. по ВНОХД № 269 по описа за 2022 година на Варненски Апелативен съд, наказателно отделение Производството пред въззивния съд е образувано след постановяване на Решение № 60109/30.08.2022г. на ВКС на РБ, Второ н.о., с което на основание чл. 354 ал. 3 т. 2 от НПК била отменена присъда № 260002/21.01.2021г. по ВНОХД № 105/2020г. на ВАпС и делото било върнато за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.

Предмет на въззивната проверка е присъда № 13/10.02.2020г., постановена по НОХД № 702/2019 г. на Окръжен съд Варна, с която подс.

ИВ. Д. БЛ. била призната за невинна в това, че на 17.10.2018г. в гр. Варна, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил Опел „Корса", с peг. № В 53 84 КТ, нарушила правилата за движение - чл. 50, ал.1 от ЗДвП, „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътните превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство" и с това по непредпазливост да е причинила смъртта на И. Р. Ч., и на основание чл. 304 от НПК оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в“ от НК. Съдът отхвърлил и приетите за съвместно разглеждане граждански искове от по 250 000лв., предявени от майката М. К. Ч. и А.Р. Ч., сестрата на починалия.

Делото във въззивния съд е образувано по протест на прокурор от ОП Варна, който счита, че присъдата е неправилна и в противоречие с доказателствата, които следва да бъдат кредитирани. Иска се присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по обвинението и й бъдат наложени наказания – лишаване от свобода към предвидения минимум, отложено с подходящ изпитателен срок, и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. Прокурорът е представил и допълнителни подробни съображения в подкрепа на искането си.

Срещу постановената присъда е постъпила и въззивна жалба от конституираните по делото частни обвинители и граждански ищци М. К. Ч. и А.Р. Ч. чрез поверениците им. Иска се отмяната на присъдата като неправилна и необоснована и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в“ от НК и уважаване изцяло на предявените граждански искове. Формулирано е и алтернативно искане за връщане на делото на ВОП. Представени са и две допълнителни писмени изложения, в които са конкретизирани аргументи срещу оценъчната дейност на съда по събраните по делото доказателства и нови доказателствени искания.

С оглед становищата на страните, депозирани в различните етапи на 1 съдебното производство, и указанията на касационната инстанция, за продължаване експертното изследване на доказателствата по делото съставът проведе въззивно съдебно следствие. Бяха събрани множество писмени доказателства, свидетелски показания, по поставените касационната инстанция и страните въпроси бе назначена и изслушана допълнителна комплексна експертиза за придобИ.е на специални знания в областта на съдебната медицина, трасологията и автомобилната техника.

След приключване на проведеното съдебно следствие, представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста, моли да се съобрази и допълнението към него. Споделят се мотивите на първия състав на ВАпС, постановил осъдителна присъда срещу подс. Б.. Прокурорът счита, че опасността за движението е възникнала в момента, когато л.а., управляван от подсъдимата е навлязъл на 1 м в пътното платно, по което се е движел мотоциклетът. В момента, когато водачът на мотоциклета е възприел л.а. от около 150 м, той е могъл да го види неподвижен и в покой, като в следващата 1 секунда той е изминал 1 м и е станал опасност. По отношение на сигнала на светофара прокурорът намира, че няма пряка връзка между преминаването на червен сигнал на светофара от пострадалия и настъпилото ПТП. Причинна връзка съществува между скоростта на движение на мотоциклета, твърде висока, следователно степента на съпричиняване е твърде висока, отчетено от предходния съдебен състав с оглед наложените на подсъдимата снизходителни наказания. Счита, че подсъдимата е нарушила чл. 50 ал. 1 от ЗДвП, предприела е маневра по технически неправилен начин – съчетана с престрояване, отнела е предимството на водача на мотоциклета, като фактически произшествието е било неминуемо. Моли подсъдимата да бъде призната за виновна и да й бъде наложено наказание, аналогично на предходното, като гражданските искове бъдат уважени по справедливост.

Пред въззивната инстанция поверениците на гражданските ищци и частни обвинители поддържат жалбата и направените с нея искания.

Адв. Х. подчертава, че вината на подсъдимата е безспорно установена, свързано с установените технически причини за произшествието – неправилното навлизане в кръстовището без да пропусне движещия се с предимство и неправилното осъществяване на маневрата завиване на дясно.

Обосновава теза, че не следва да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимата за сигнала на светофарната уредба с оглед двоякия им характер и изолираността от оостаналитеите доказателства. Обстоятелството, че Ч. се е движил със скорост, превишаваща допустимата, не го лишава от предимството, което подсъдимата не е спазила. При навлизане правомерно в дясната лента от л.а. на подсъдимата за пострадалия е имало възможност да мине покрай нея движейки се в дясната лента без да има сблъсък.

Подсъдимата не е упражнила зрителен контакт върху пътната обстановка, не е възприела шума от приближаващия мотоциклет, имала е неправилна преценка за възможността за безпрепятствено включване в булеварда, като не е налице случайно деяние. Поддържа гражданските искове и счита, че не е 2 налице съпричиняване от пострадалия, тъй като не е установен конкретен принос – пряка и непосредствена причина, за настъпване на вредите. Счита, че въпреки допуснатите от пострадалия нарушения на режима на скоростта и чл. 20 от ЗДвП, решаващ фактор за настъпване на ПТП е неправилно предприетата от подсъдимата маневра.

Адв. Д. обръща внимание към защитната позиция на подсъдимата и намира, че не са налице обективни данни светофарът за пешеходци да е светел зелено, но се цели да се докаже, че човек на 26 години вижда червен сигнал пред себе си и управлява със 106 км/ч. Приема, че движението е било много натоварено, предвид извършваните по това време в града ремонти и часът-пик, като обясненията на подсъдимата в обратния смисъл сочат, че не е внимавала в пътната обстановка. Представя аргументи и доказателства относно претърпените от ищците неимуществени вреди. Моли за постановяване на осъдителна присъда и определяне на наказание в подходящ размер, отложено по чл. 66 от НК, и уважаване на предявените граждански искове в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от увреждането, присъждане на адвокатски възнаграждения по чл. 38 от ЗА за всяка от ищците, поотделно за наказателната и гражданската част за всяка инстанция поотделно до момента.

Защитникът на подсъдимата счита, че въззивният протест и жалба са неоснователни, а първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като обобоснованаа, законосъобразна и правилна. Преценява, че по делото не са събрани доказателства, които да дадат основание за ревизиране на фактическите и правни съображения на ВОС относно липсата на виновно поведение на подс. Б.. Посочва кое счита за безспорно, а като спорно подчертава отсъствието на данни за скоростта (установена към момента на удара от около 106 км/ч), точното разположение по широчината на пътното платно, лентата в която се е намирал и начинът, по който се е движил мотористът. Заявява, че няма да коментира последната експертиза, тъй като е копирала дословно предходната. Посочва разликите между назначената от ВОС и тази при предходното въззивно производство, като счита, че трябва да бъде даден приоритет на първата, която преценява като по-обективна и найблизо до доказателствата по делото относно величината на скоростта на подсъдимата, траекторията на движение и мястото на удара. Обръща внимание, че втората експертиза е обоснована на доказателствени източници, които не могат еднозначно да бъдат свързани с конкретния пътен инцидент.

Мястото на удара е съобразено със следи, които нямат достатъчно ясни индивидуализиращи признаци, които да бъдат свързани с процесния мотор, а в огледния протокол не са фиксирани всички следи, намерени на мястото, явно документираните във фотоалбума още тогава не са били свързани с инцидента. Тъй като вещите лица не изключват възможността те да са оставени в друго време и от друг автомобил, развитата от тях хипотеза не може да се превърне в обективен факт от действителността, на който да се основе съдебен акт. Доколкото всички следващи изчисления – за път, скорост, 3 отстояние, се градят на тази хипотеза, те не могат да бъдат кредитирани и счетени за достоверни. Твърди, че доколкото трите вещи лица, участвали в изготвянето на първата експертиза, не са се отрекли от нея, въпреки, че са в състава и на последната, изслушана в настоящото производство, то първото им заключение не е изгубило стойността си и може да бъде кредитирано, още повече няма доказателствени източници, които да опровергават обясненията на подсъдимата, съобразени в първата експертиза. Работещата светофарна уредба и наличието на забранителен сигнал за пострадалия са забранявали преминаването му през кръстовището, затова и не е имал предимство пред другите участници в движението, а подс. Б. не е имала задължение да му го отдаде, респ. не е отнела несъществуващото му предимство и не е нарушила чл. 50 от ЗДвП. Не приема, че светофарната уредба е била само за пешеходци, както и че на кръстовището е била създадена кумулативно действаща регулация с пътни знаци, по арг. на 30 от ППЗДвП и чл. 7 ал. 2 от ЗДвП, наличието на светофарната уредба изключва регулацията с пътни знаци, установимо и по писмените доказателства на ТАСРУД. Следователно червеният сигнал за Ч. е изключвал действието на пътен знак Б2 – необходим само при нощен режим на светофарната уредба. На следващо място, защитникът сочи, че когато подсъдимата е навлязла, пострадалият е бил на 253м отстояние и е можел да намали, да избегне, да спре, но не го е направил.

Счита, че подсъдимата не е следвало да се съобразява с него не само поради режима на светофара, но и защото него го е нямало, изключващо значението на начина на извършване на маневрата десен завой. Правилото на чл. 35 ал. 3 важи за пътен участък с двупосочно движение, а в случая има едно направление и законодателят не поставя изрично изискване в коя лента да се навлезе, а маневрата е правомерна. Връзката с чл. 15 ал. 2 от ЗДвП, позволяваща на водача избор в едно направление по коя лента да се движи, намира за обозрима. Моли присъдата да бъде потвърдена, вкл. в гражданско осъдителната част, като се приеме, че се касае за случайно събитие.

Подс. Б. в личната си защита се присъединява към казаното от защитника си. В последната си дума моли присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена.

Въззивният съд с оглед събраните в хода на наказателното производство доказателства и при спазване пределите по чл. 314 и чл. 316 от НПК счита следното:

1.

От фактическа странаа.

1. Фактическа обстановка.

Към м. 10.2018г. подс. Б. работела в SG „Експресбанк“, като за придвижване ползвала личния си автомобил л.а. Опел „Корса" с рег. № В 53 84 КТ. От 03.07.2000г. имала свидетелство за управление на МПС, притежавала категории В, М, АМ, не била наказвА. за нарушения на правилата за движение.

4

И. Ч. придобил правоспособност и свидетелство за управление на МПС за категории В (от 10.01.2012г.), М, А (от 30.06.2017г.) и АМ, бил наказван за нарушения на ЗДП с глоба по фишове за нарушения по чл.6 т.1 от ЗДП през м.04.2013г. и през м.10.2016г. В началото на 2018 г. закупил мотоциклет Триумф-Спринт рег. № В 1847 В (с обем на двигателя 1650 см 3 , максимална мощност 92 kW и маса 241кг). Работел на кораб и се върнал от рейс на 01.09.2018 година.

На 17.10.2018г. след приключване на работния ден, подс. Б. поела с л.а. по обичайния си маршрут към дома си. По еднопосочната ул. „Хаджи Димитър“ се придвижвала до бул. „Сливница“, където завивала надясно, а включвайки се в булеварда по посока центъра на града, на следващото кръстовище с ул. „Пирин“ завивала наляво.