Решение № 828 от 30.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 30.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл.с-я

АДРИАНА АТАНАСОВА при секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 751/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение от 15.06.2018 г., постановено по гр.д. № 67335/2015 г., по описа на СРС, 142 с-в, на основание чл. 74, ал.

1 от ЗЗДискр. Г.Д.В. и сдружение „Българска федерация по Ш И У.Т.“ са осъдени да заплатят солидарно на Ч.Р.А. сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на осъществен акт на пряка дискриминация по признак „сексуална ориентация“ под формата на тормоз по см. на чл. 5 ЗЗДискр., по отношение на ищеца, установен с влязло в сила Решение № 208 от 17.07.2012 г. на Комисията за защита от дискриминация, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 2500 лв. до претендираните 10 000 лв., като неоснователен.

Със същото решение е признато за установено на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр., че Г.Д.В. с изказванията си: „Явно човек с друга сексуална ориентация в комбинация с ромски произход е нещо много, много лошо най – меко казано.“ и „Специално за него, за мен. Той действително тая комбинация гей и циганин е ....ужасна отвратителна.“ е осъществил пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признак „ етническа принадлежност“ под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. спрямо ищеца Ч.Р.А., като ответникът е осъден на основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр да заплати на ищеца сумата от 4500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в следствие на осъществена от негова страна пряка дискриминация.

Горепосочените искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. са изцяло отхвърлени като неоснователни по отношение на втория ответник сдружение „Българска федерация по Ш И У.Т.“. Съобразно изхода на спора Г.Д.В. е осъден да заплати на Ч.Р.А. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторени разноски за производството съразмерно на уважената част от исковете, в размер на 420 лв., а в тежест на последния са възложени сторените от Г.Д.В. разноски за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал 3 ГПК Ч.Р.А. е осъден да заплати на сдружение „Българска федерация по Ш И У.Т." съразмерно на отхвърлената част от исковете сумата от 422,50 лв.

Срещу първоинстанционното решение, в отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от ищеца Ч.Р.А., чрез адв. Хр.

Х., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.

По отношение на предявения иск по чл. 74 чл., ал. 1 от ЗЗДискр. счита, че от доказателствата, присъединени по делото чрез преписката пред Комисията за защита от дискриминацията, се установява, че Г.В. е осъществявал тормоз след узнаването на сексуалната ориентация на Ч.А., като се е срещал със състезатели, техни родителите и близки, за да ги настройва срещу ищеца. В тази връзка сочи, че от разпита на М.П. пред КЗД се установява, че Г.В. е посещавал катедра „Ледени спортове” в Национална спортна академия „Васил Левски”, за да се срещне с ръководителя на катедрата – Щ., който е отсъствал този ден, като ответникът е твърдял пред М.П., че ищецът не трябвало да тренира малки деца, коeто било израз на неговото разбиране, заявено и в национален ефир, че родителите не биха се съгласили децата им да бъдат обучавани от лице с хомосексуална ориентация и поради това че е циганин. Сочи, че от свидетелските показания, събрани пред КЗД, се установява, че Г.В. е ползвал обидни и непристойни думи по адрес на ищеца, като се е питал да убеди последния да се откаже от кариерата си в спорта, заявявайки, че сам е „провалил бъдещето си”, а лицето М.Д. е косвен свидетел на това, че състезатели са коментирали пред него как В. е обсъждал сексуалната ориентация на Ч.А. ми. Поддържа, че от свидетелските показания, събрани пред КЗД, се установявало и, че участието на ищеца като член на управителния съвет на „Луже-България” е довело до изключването на сдружението от федерацията, заради уронване на престижа ѝ. Твърди, че отношението на ответниците по делото спрямо ищеца е довело до отстраняването на всички състезатели на КСШ „Луже-България“ от националния отбор по спортни шейни на естествени трасета, а целта е била да се „накаже” ищеца за неговата сексуална ориентация и етнически произход. Вследствие на целенасочената атака срещу клуба на ищеца, последният е изгубил всичките си състезатели. Поддържа, че многократно изразяваното крайно негативно отношение на ответника В. и активното съдействие на федерацията в прогонването на Ч.А. са се е отразили трайно върху емоционалното и психическо състояние на ищеца, довело го до отчаяние, чувство за малоценност и недостойнство по причина на сексуалната му ориентация и етническия му произход, поради което претенцията му следвало да бъде уважена до пълния размер от 10 000 лв.

Оспорва като неправилен и извода на СРС относно липсата на солидарна отговорност по втория иск, с който съдът е установил наличието на проявено дискриминационно поведение под формата на тормоз от страна на ответника В., по признак „етническа принадлежност“. Счита, че отговорността на втория ответник сдружение „Българска федерация по Ш И У.Т.“ (БФШУЕТ) следва да се ангажира поради неизпълнение на задълженията по реда на чл. 18, вр. чл.

19 ЗЗДискр. за предприемане на ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място. Поддържа, че според установената пред КЗД фактическа обстановка федерацията е станала своеобразен „съучастник” в дискриминационното поведение на ответника В., не е предприела действия за ограничаване или предотвратяване на актовете на дискриминация, а управителните органи на федерацията са съдействали за прогонването на Ч.А. от федерацията, за прекратяване на дейността на отбора му, както и за настройването на професионалните среди против него. Сочи, че Г. В. в качеството си на член на управителния съвет на федерацията е имал възможност пряко да влияе върху решенията на федерацията, а даденото интервю пред БиТиВи несъмнено свързва медийната му изява с професионалната му дейност, още повече че БФШУЕТ след процесния репортаж не е изявило своето ясно и категорично опровержение, като посочи нетърпимостта на подобно поведение сред членовете на своя управителен съвет. По аргументи, аналогични на тези, изложени по първия иск, претендира присъждане на обезщетение за претърпените вреди в пълния заявен размер от 10 000 лв., като счита, че сумата то 4500 лв. не отговаря на критерия справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Претендира и направените по делото разноски.

Ответниците

Г.Д.В. и сдружение „Българска федерация по Ш И У.Т.“ не са депозирали отговор по въззивната жалба на ищеца.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която предявените искове са били частично уважени е подадена въззивна жалба от ответниците Г.Д.В. и сдружение „Българска федерация по Ш И У.Т.“ с оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Поддържат, че макар и за вредите от акт на дискриминация по признак „сексуална ориентация”, извършен от ответниците и установен с Решение № 208 от 17.07.2012 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), да е предявен отделен иск за обезщетение в размер на 10 000 лв., считат, че по делото не са събрани доказателства, установяващи неимуществени вреди претърпени от ищеца именно от признатия за установен акт на дискриминация и само от него. Считат, че се касае за многобройни субективни преживявания от страна на ищеца като резултат от сочените от последния за осъществени по отношение на него актове на дискриминация по признак „сексуална ориентация” и по признак „етническа принадлежност”, извършени в непродължителен период, което обосновава по- ниска сума, обезщетяваща ищеца за неимуществени вреди. Не оспорват установената от СРС фактическа обстановка и употребените от Г.В. изрази в свое писмо до КЗД с вх. № 44- 00-2589/05-07-2011 г. и в публично изказване, излъчено по телевизионния канал БиТиВи, но оспорват като неправилни правните изводи за вероятност от дискриминация - неравнопоставено третиране в пряка причинна връзка с признака „етническа принадлежност”. Считат, че от събраните доказателствата по делото не се установява ищецът А. да е бил неравнопоставено третиран в сравнение с останалите лица, а от показанията на свидетелите на ответниците безспорно се установявало, че принципът за равно третиране не е нарушен.

Твърдят, че не са налице извършени от ответника В. дискриминационни поведения, които да обосноват увреждане. Поддържат, че и по двата иска не било доказано наличието на вреди с възприетата от първоинстанционния съд интензивност и продължителност, поради което размерът на присъдените обезщетения бил силно завишен.

Молят решението да бъде отменено в обжалваната част, а така предявените искове да се отхвърлят. Претендират и разноски.

Срещу въззивната жалба на ответниците ищецът е подал отговор, с който оспорва жалбата по подробно изложените съображения и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като жалбоподателите са заплатили дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира подадената от ищеца Ч.А. въззивни жалба за изцяло неоснователна, а въззивната жалба на ответниците Г.Д.В. и сдружение „Българска федерация по Ш И У.Т.“ са частично основателна, по следните съображения:

По делото не съществува спор между страните, а и от приложените писмени доказателства и приетата комплексна видео-техническа и фонетична експертиза се установяват, следните факти:

С решение № 208 от 17.07.2012 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е установено, че с изказванията си „педераст“,

„гей“, „обърнал резбата“, и „обратен“ ответникът Г.В. е осъществил акт на пряка дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр, вр. §1, т. 1 от ДР към ЗЗДискр. по отношение на Ч.А.. Видно от същото решение, КЗД е установило, че И.В.Т. като представляващ сдружение „Българска федерация по Ш И У.Т.“ и в лично качество, не е извършил нарушение на забраната за дискриминация и не е осъществил пряка дискриминация по признак „сексуална ориентация“ по смисъла на чл. 4, ал.

2, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. спрямо Ч.Р.А.. Макар и да не е изрично посочено в диспозитива на решението, видно от мотивите, Комисията е обосновала своя извод за осъществена дискриминация въз основана на приетия за доказан факт, че при посещението на Г.В. в Национална спортна академия е коментирал пред служителя на академията М. П. сексуалната ориентация на ищеца, използвайки горепосочените думи. Предвид уточнителната молба, находяща се преписката на КЗД (л. 134 СРС), и доколкото не е било спорно между страните, изказването е било направено на 01.04.2011 г., както и че ищецът е бил студент в НСА.

Видно от съдържанието на отговор вх. № 44-002589/05.07.2011 г., депозиран от Г.В. в производството, в което е постановено горепосоченото решение на КЗД, същият е заявил по отношение на ищеца, че „човек с друга сексуална ориентация в комбинация с ромски произход е нещо много, много лошо най-меко казано".