Решение № 2937 от 28.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2937 гр. Пловдив, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330113722 по описа за 2023 година

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК 115010670 е предявил срещу Т. И. К.с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., УЛ.*** **, ет. ***, ап. **, общ. ***, обл. **** иск за признаване за установено, че същата дължи сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, присъдени по ч. гр. дело № 7844/2023 г. по описа на ПРС, I гр. състав, а именно: 759,82 лева - главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 24.9.2021 г. – 19.1.2023 г. за обект, находящ се в гр.

П. ул. *** ***, АП**.*; 71,71 лева - обезщетение за забава за периода 30.11.2019 г. – 30.4.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.5.2023 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото, от които: 25 лева - държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се, че в процесния период ищецът е предоставил на ответницата услуги по доставка на питейна вода в размер на 759,82 лв., като по периоди дължимите суми са посочени в табличен вид в исковата молба. Съгласно чл.31, ал.2 и чл.42 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор гр. П. при неспазване на срока за плащане, който е 30 дни след датата на фактуриране, потребителите дължат и законна лихва. Сочи се, че били издадени фактури за посочените суми, които не са заплатени в срок, поради което ответницата дължи мораторната лихва в размер на 1 законната такава.

Твърди се, че съгласно чл.198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на ЗРВКУ, в тази връзка в базата данни ответницата фигурирала като потребител с № ***** Излага се, че ответницата е собственик на обекта, като същата е подала заявление за промяна на партдата, като е декларирала, че ап. 17 отговаря на ап. 52, описан в приложения нот. акт. Сочи, че отчетът е извършван по показанията на монтирани два броя измервателни устройства, който били заведени в картотеката на дружеството със следните номера № ***** и ***** Отчетените количества вода били нанесени в карнетите , като фигурирал подпис на потребителя.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите „Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в този закон – неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаването на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал.1 от ГПК, независимо от размера на задължението”. Твърди се, че за начислената по този ред количество питейна и отведена канална вода е подадено заявление срещу длъжника за издаване на заповед за изпълнение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като са дадени указания за предявяване на уст. иск.

Ето защо, ищецът моли да се признае за установено по отношение на ответницата, че последната му дължи посочените по-горе суми, и да бъде осъдена да му заплати разноските в заповедното и исковото производство.

От особения представител на ответницата адв. Ц. К., е постъпил писмен отговор в срок, с който се оспорват предявените искове като неоснователни като моли същите да бъдат отхвърлени.

Твърди, че ответницата не е потребител, тъй като не се легитимира като собственик на процесния имот.

Оспорва начислените количества вода, като сочи, да не е спазена предвидената в ОУ на дружеството процедура, с оглед отразеното обстоятелство в приложените карнети имотът да е необитаем. Претендира заплащане на възнаграждение от още 200 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 7844 по описа за 2023 г. на Районен съд 2

Пловдив, е образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр.

П. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед за изпълнение. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

В едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр.

П., ул. „****“ № *** ап. **** че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите. Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).

За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

От представения по делото нот. акт за покупко-продажба №**том ***, рег. № ***, дело №***от *г, се ****установява, че ищцата е придобила правото на собственост върху апартамент в град П., ул. *****, представляваща ап. № ***, блок ***, вход **** на ****етаж, ж.к. ****** В представено заявление за промяна /закриване/ на партида, подадено от Т. К., чрез пълномощника й Б. М. е заявено изричното желание за промяна на съществуващата партида на потребител на услуги, предоставяне от ВиК ЕООД – П. за обект - апартамент в град П., ул. ****, ап. ***ет.

***** като нов собственик, титулуващ се с нот. акт № ***, том *** рег. № ***, дело № *****6г. С така представеното заявление ответницата имплицитно е признала обстоятелството, че ап. 17 е идентичен с ап. 52, описан в нот. акт, представен към заявлението. Ето защо съдът приема, че ответницата има качеството на потребител, произтичащо от това, че е собственик на водоснабдения имот.

Представена е справка за неплатени задължения за процесния период, която касае процесния имот.

Представени са в заверени преписи на карнети от отчета на имота на ответницата, в които не фигурират подписи на потребител, като са налице 3 отбелязвания за служебен отчет поради неосигурен достъп в период повече от една година, като са били начислявани по 1, 8, 6 и 9 куб.м. вода месечно. Не става ясно защо са начислявани различни кубици вода през отчетния период. Не е установено и броя живеещи в процесния апартамент.

По отношение на количеството доставена и отчетена услуга следва да се има предвид следното: Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите количество вода е регламентиран в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.). Според член 30 от същата Наредба изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, в същия смисъл е и чл.20 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. П..

Изложените съображения в исковата молба, че отчетът на водомера е извършван по показанията на монтирани в имота измервателни устройства, като отразените количества вода са нанесени в карнетите, срещу подпис на потребителя, не се подкрепят от събраните доказателства по делото. В ОУ на дружеството е разписана е ясна регламентация относно изчисляването на консумираната вода, при отказ на потребителя да осигури достъп до жилището и/или неосигуряване на такъв повече от една година.

Съгласно чл.24, ал.4 от ОУ- „При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, и/или при неосигуряване на достъп повече от една година по реда на чл.23, ал.6 и на чл.24, ал. 3, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел . Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена и адреса на свидетеля, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора. След съставяне на протокола, В и К операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл.49, като за потребители в сгради в режим на етажна собственост, и/или повече от един потребител присъединени към едно водопроводно отклонение, начисленото количество се ограничава до разликата /общо потребление/ съгласно чл.25, ал.2 от Общите условия". Според чл.25, ал. 2 от ОУ Разликата (общото потребление), между количеството питейна вода, отчетено по общия водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери и количествата, определени по реда на ал. 8 и чл.23, ал.3 за потребителите, чиито индивидуални водомери не са отчетени, се разпределя между всички потребители пропорционално на отчетените по индивидуалните им водомери, съответно начислените им по реда на ал.8 и чл.23, ал.З от Общите условия количества. Предвид посочените разпоредби, за да се приложи съответната санкция за начисляване на количествата вода при условия на неосигурен достъп, на първо място следва, за всеки един от процесните периоди да е съставян 4 писмен протокол за отказан достъп или да не е осигуряван достъп за повече от една година. Такъв протокол нито се твърди да е бил съставен, нито е представен като доказателство по делото. Не се установява дали е спазена разпоредбата на чл.25, ал.2 ОУ, а именно какви са б и л и стойностите на общия водомер след отчет на индивидуалните водомери, за да се установи дали разликата между отчетите е именно начисленото на ответницата количество вода. Не е установено, при липсата на достъп до имота за посочения в исковата молба период, ищцовото дружество да е приложило процедурата по чл.23, ал.4 вр. чл.24, ал.4 от ОУ, респ. правилно да е изчислена стойността на услугата. Следователно, ищецът не е доказал дали е спазена процедурата по чл.24, ал.4 във вр. с чл.49 от Общите условия, а след като е опорочена процедурата по чл.24, ал.4 от ОУ, размерът на служебно начисленото количество вода за процесния период е без правно значение.

Ето защо съдът приема, че ищецът не е установил изпълнението на задълженията по договора, а именно: доставено количество питейна и отведена вода, което да е отчетено по надлежния ред, за да възникне задължението на ответника за нейното заплащане.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че исковата претенция се явява неоснователна. Предвид неоснователността на главната претенция, то и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, право на разноски има ответника. От същия не са представени доказателства за извършени такива, поради което не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени искове на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, срещу Т. И. К., ЕГН ********** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 759,82 лева - главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 24.9.2021 г. – 19.1.2023 г. за обект, находящ се в гр. П. ул. ****, ап. ******; 71,71 лева - обезщетение за забава за периода 30.11.2019 г. – 30.4.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.5.2023 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 7844 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив, като неоснователен.