Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 109 от 31.01.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 395/2022
Вид
Решение № 109
Подписан
31.01.2024
В сила
31.01.2024
Състав
Вяра Иванова Камбурова, Галя Василева Белева, Димитър Пенчев Стоянов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Бургас, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Д. П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20222100500395 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№1081/08.02.2022г. по описа на РС Несебър, подадена от Етажна собственост на комплекс „РИЧ 2“, с.Равда, ул.“Сирена“ № 10, с идентификатор № *** по КККР на с. Равда, представлявана от управителя Яница Михайлова Липа, чрез адв. Бесри Карагьозов, съдебен адрес: гр.Несебър, ул.“Отец Паисий“ № 29А, офис 5, против Решение № 6 от 18.01.2022г. постановено от РС Несебър по гр.д.№791/2020 по описа на същия съд.

С посоченото решение е отхвърлен като неоснователен иска на Етажна собственост на комплекс „Рич 2“ за признаване за установено между страните, че О. В. В., БУЛСТАТ:

176352261, В. Г. В., БУЛСТАТ: 176352279 и Е. В. В., БУЛСТАТ: 176352293 – тримата с адрес за призоваване: с. Равда, общ. Несебър, ***, комплекс „Рич 2“, ет. 0, ап.

112, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 6, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС, дължат солидарно на Етажна собственост на комплекс „Рич 2“, с.Равда, общ. Несебър, ***, с идентификатор № ***, представлявано от управителя Яница Липа, сумата в размер на 833, 33 евро, представляваща неплатена такса за поддръжка, ремонт и обновление на общите части за периода 2016г. – 2019г., съгласно решения на Общите събрания на Етажната собственост, проведени на 15.06.2016г., 16.07.2018г. и 01.07.2019г., от която за 2016г. сума в размер на 154,58 евро, за 2017г. сума в размер на 328,74 евро, за 2018г. сума в размер на 200,00 евро, за 2019г. сума в размер на 150,01 евро, за които е издадена Заповед № 7/09.01.2020г. за 1 изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1287/ 2019г. по описа на Районен съд- Несебър.

Етажната собственост на комплекс „Рич 2“, с.Равда, е осъдена да заплати на ответниците общо 990 лева съдебно – деловодни разноски.

В жалбата са изложени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Според въззивника, по делото е безспорно установено наличието на влезли в сила решения на общото събрание на ЕС, обективирани в протоколи от 15.06.2015г. и 16.07.2018г. От протокола от 15.06.2015г. било видно, че всеки собственик на имот дължи годишна такса за поддръжка и управление на общите части в размер на 6 евро/кв.м. и 6 евро/кв.м. за фонд „ремонт и обновяване“, като сумите за 2016г. е следвало да бъдат заплатени до 30.07.2016г., за 2017г. – до 31.12.2016г. Видно от протокола от 2018г., таксата за поддръжка възлизала на 200 евро, а за фонд „ремонт и обновяване“ – съобразно идеалните части, но не по-малко от 1% от МРЗ, т.е. сума в размер на 176,88 лв., като срокът за плащане за 2018г. е бил до 31.12.2017г., а за 2019г. – до 31.12.2018г. Безспорно е също, че ответниците са собственици на имот в процесната сграда.

Изразява несъгласие с извода на съда, че ответниците не дължат претендираните суми, защото не били извършвани дейности по поддръжка и ремонт на общите части.

Заявява, че за процесния период са били представени отчети както на УС, така и на КС, от които се установявали вида и размера на извършваните ремонти и вида и размера на поддръжката на общите части. Същите били приети от Общото събрание, като решенията за тяхното приемане не са били оспорени от ответниците, само отчетът на КС за периода 2016г.-2018г. бил оспорен като неистински от представител на ответника. Мнозинството от собствениците останали доволни от представения им отчет за извършените ремонти и дейности по поддръжка на сградата, за което говорело решението за приемането му с мнозинство от 53,194 % от ид.ч. Видно от представените справки за потребление на ток и вода през процесния период, ответниците са ползвали имота, което било косвено доказателство, че общите части били поддържани в добро състояние. Отчетът на УС за периода 06.2018г. -01.07.2019г. също бил приет с решение на ОС, което е влязло в сила, с уточнението, че представените отчети са копия поради невъзможността на предишния управител Л. Дергачова да дойде в България поради пандемията от Ковид. Общото събрание приело отчета на УС и за периода 01.07.2019г.- 01.07.2020г. и одобрило извършените разходи през отчетния период в размер на 11591,69 евро. В протокола било посочено, че ЕС има и непогасени задължения за предходни периоди.

Въззивната страна счита, че в процесния случай, с отхвърлянето на иска се толерира незаконосъобразното поведение на отделни собственици на имоти в сгради ЕС, като така постановеното решение се явява в противоречие със ЗУЕС и води до неоснователно обогатяване на некоректните собственици, които не плащат задълженията си към ЕС, въпреки че ползват общите части.

По отношение на представените уведомления за отсъствие на ответниците твърди, че по делото не са представени доказателства за надлежното им връчване на председателя на УС. Сочи се, че по делото е установено потребление на ток и вода, като не е задължително 2 точно собствениците да са ползвали имота, а техни роднини или познати.

Съдът не разграничил таксата за поддръжка и таксата за фонд „ремонт и обновяване“, които се дължат на различни основания. Изтъква се, че таксата за фонд „ремонт и обновяване“ не е обвързана с извършени дейности или престоя на собственика в етажната собственост, а същата е дължима на основание чл.50, ал.2 ЗУЕС. В случая същата била 154,58 евро за 2016г. и 328,74 евро за 2017г.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде уважена предявената претенция. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. М. М.

– процесуален представител на О. В. В., В. Г. В. и Е. В. В., съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Алеко Константинов” № 8. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемите считат обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Намират за правилен и съответстващ на доказателствата по делото извода на съда, че ответниците са пребивавали в имота по-малко от 30 дни за всяка от календарните 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. Цитират относима съдебна практика.

Излагат становище, че съдът не е обсъдил възражението им, че не е била извършвана дейност по поддръжка на общите части. Съгласно практиката на ВКС, при отправено подобно възражение, в тежест на ищеца било да докаже реалното извършване на дейности по поддръжката, каквото не било налице в процесния случай. Сочат, че ответниците в първоинстанционното производство във връзка с това възражение, са се позовали на Определение № 124 от 17.02.2020г. по гр.д. № 3130/2019г. на ВКС, но съдът в мотивите си не е посочил защо не възприема становището на върховния съд. Твърдят, че доказването на реално извършена дейност по поддръжка не може да се осъществи чрез приемането на отчетите на органите на ЕС от Общото събрание. Считат, че ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установи реално осъществена дейност по поддръжка. Според нормите на чл.24, ал.4 и ал.5 от ЗУЕС, за да бъде приет отчета на УС, следва да има проверка от Контролния съвет. Въззивникът представил акт на КС от извършена проверка на финансово-стопанската дейност за периода от 21.09.2016г. до 12.06.2018г., но този акт съдържал данни, които потвърждават възраженията на ответниците за липса на извършена дейност по поддръжка. Във въпросния акт имало забележка на КС, от която се установявало изразходването на средства за чужда собственост без представени документи. В отговора на исковата молба било посочено, че такси са били събирани по лична сметка на Д.К., който освен собственик на имоти в сградата, бил и съдружник в дружеството „Шпикер и Ко“ ООД, което е собственик на поземления имот, в който е построена сградата. Представени били и доказателства в тази насока – електронни писма до собствениците на имоти с указания за заплащане на таксите в брой на Д.К. или по негова лична сметка.

Считат за неоснователни доводите във въззивната жалба за наличието на неоснователно обогатяване на собствениците, които не заплащат таксите. Твърдят, че в исковата молба се признава, че ответниците са заплатили 502,90 евро през 2016г., 328,74 евро през 2017г., 45 евро през 2018г. и 94,99 евро през 2019г., което според тях означавало, че не са некоректни платци.

3

Искат от съда обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.

По допустимостта на производството, Бургаският окръжен съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощени представители на въззивната етажна собственост, която има правен интерес от обжалването, тъй като районният съд е отхвърлил исковете й срещу ответниците. Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок. Жалбата е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съдебното производство е образувано по искова молба на Етажната собственост на сграда с идентификатор *** по КККР на с. Равда, общ. Несебър, комплекс „РИЧ 2“, с. Равда, ***, представлявана от председателя на управителния съветЛюбов Дергачова, чрез адв. Б. и К., против О. В. В., БУЛСТАТ: 176352261, В. Г. В., БУЛСТАТ: 176352279 и Е. В. В., БУЛСТАТ: 176352293 – тримата граждани на Руската федерация, с адрес за призоваване: с. Равда, общ. Несебър, ***, комплекс „Рич 2“, ет. 0, ап. 112, за установяване между страните, че ответниците дължат на етажната собственост общо сумата от 833,33 евро, включваща такси за поддръжка и фонд „Ремонт“, от които 154,58 евро за 2016г., 328,74 евро за 2017г., 200 евро за 2018г. и 150,01 евро за 2019г.

В исковата молба се сочи, че ответниците са собственици недвижим имот в комплекса- СОС с идентификатор *** по КККР на с. Равда, с обща застроена площ от 65,07 кв.м., представляващ жилище, апартамент, находящ се в с.Равда, местността „Юртлука“, ет.№, ап.112, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата.

Твърди се, че през годините ответниците отказвали да изпълняват задълженията си по чл.6, ал.1, т.8 от ЗУЕС, а именно да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост за заплащане на разходите за поддръжка, управление и ремонт на общите части, макар че използвали обектите си и общите части на сградата.

С решение на ОСЕС по т.2 от протокола за проведеното на 15.06.2016г. събрание било прието всички собственици да заплащат такса поддръжка и ремонт в размер на 6 евро на кв.м. за всички самостоятелни обекти в сградата, както и фонд „Ремонт“- 6 евро на кв.м. за всички самостоятелни обекти, или общо 12 евро. Тези такси била определена за две години – 2016г. и 2017г. Срокът за плащане на задълженията за 2016г. бил до 30.07.2016г., а за задълженията за 2017г.- до 31.12.2016г.

Общо дължимата от ответниците такса за поддръжка и управление, както и за фонд „ремонт“ за 2016г. възлизала на 657,48 евро, от която същите заплатили през 2016г. 502,90 евро, като неплатени останали 154,58 евро.

Общо дължимата от ответниците такса за поддръжка и фонд „ремонт“ за 2017г. възлизала на 657,48 евро, от която същите заплатили през 2017г. половината, а именно328,74 евро, като неплатени останали 328,74 евро.

С решение на ОСЕС по т.3, 4 и 5 от протокола за проведеното на 16.07.2018г. събрание било прието всички собственици да заплащат такса поддръжка и ремонт в размер на 200 евро за самостоятелен обект в сградата, както и фонд „Ремонт“- съобразно идеалните 4 им части в общите части на сградата, но не по- малко от 1 % от минималната работна заплата месечно за всички самостоятелни обекти. Тези такси била определена за две години – 2018г. и 2019г. Срокът за плащане на задълженията за 2018г. бил до 31.12.2017г., а за задълженията за 2019г.- до 31.12.2018г.

За 2018г. ответниците дължали 200 евро такса поддръжка и 45 евро за фонд „ремонт“, като заплатили 45 евро за 2018г. и за доплащане останали 200 евро.