Решение № 579 от 29.04.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. Плевен, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Инес Людм. Димитрова при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Инес Людм. Димитрова Гражданско дело № 20244430106845 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с вх. №32847/27.11.2024 г. на Н. Е. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез ЕАД Д. М., срещу „***“ ЕООД, с която се иска да бъде прогласен за нищожен договор за потребителски кредит №***, поради противоречие и заобикаляне на закона, а в условията на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен главния иск, да се прогласи за нищожна клаузата н чл. 5 от договора за потребителски кредит №***.

В исковата молба се твърди, че на *** г. е сключен договор за потребителски кредит №***, по силата на който ищецът като потребител е получил заем в размер на 1000 лв., при ГПР 49,66%, но съгласно чл. 5 от договора е следвало да обезпечи кредита с поръчителство, предоставено с „***“ в полза на ответника-кредитор. Ищецът твърди, че при сключване на договора никъде не било посочено в съдържанието какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано с кредитора дружество, като след като бил усвоен заема от 1000,00 лв., му била начислена и такса обезпечение в размер на 296,20 лв. Ищецът формулира довод за нищожност на договора, поради това, че вноските за такса поръчителство не били посочени в договора за кредит, в ОУ, както и че предоставянето на гаранция е задължително условие за сключване на договора за кредит. В чл.5.3. от ОУ било посочено, че предоставянето на гаранция е само възможност, която повишава кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен кредита. Ищецът твърди, че договорът не е подписан, поради което липсвало съгласие, както и че не е спазена предвидената в закона форма, вкл. на договора за поръчителство. Ищецът формулира довод за нищожност на договора на осн. чл.22,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като в договорът не било посочено по какъв начин е изчислен ГПР и липсвала яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Сумата за предоставяне на поръчителство следвало да бъде включена в разхода по договора, а според ищеца, включването му надхвърлял действителния размер на ГПР и общо дължимата сума по договора. Това представлявало заблюждаваща търговска практика, която не позволявала на потребителя да прецени икономическите последици от договора. По тези съображения, ищецът иска от съда да 1 уважи предявения иск и претендира разноски.

В отговора на исковата молба ответникът „***“ ЕООД не оспорва твърдението, че е сключен договор при параметрите посочени от ищеца, както и че главницата следвало да бъде върната в 30-дневен срок. Ответникът обаче счита, че предявените искове са неоснователни, тъй като предоставянето на гаранция не било задължително условие за сключване на договора, ищецът също така имал възможност да избере гарант, предложен от кредитора или поръчител, избран от него. Ищецът сам избрал в електронната форма обезпезчение от „*** “, и след като се запознал с дължимите такси, подал заявление за сключване на договора. Така той получил на своя имейл преддоговорна информация, в която изрично било посочено, че кредитът се обезпечава. Отделно като потребител той получил цялата информация от „***“ по имейл. Ищецът чрез СМС изрично потвърдил, че желае да сключи договор за потребителски кредит, поради което ответникът счита, че не е налице нарушение на чл. 68е от ЗЗП. Счита още за неоснователно доводите за нарушение на чл. 143 от ЗЗП, тъй като в чл. 5 от договора ясно била посочена избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване на договора, а в СЕФ и договора за гаранция били описани и подробно възможностите за обезпечение. Според ответникът договорът за поръчителство представлявал възмездна услуга от трето лице, която не следвало да се включва в ГПР по договора за поръчителство. Ищецът разполагал и с възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок, но той не сторил това. Ответникът иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и претендира разноски.

В с. з. ищецът не се явява и представлява, в писмените си становища изразява доводи по същество и претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

В с. з. ответникът не се явява и представлява, в писменото си становище моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

От договор за заем от разстояние от №***/*** г., сключен между „***“ ЕООД като заемодател и Н. Е. П., ЕГН **********, като заемател, се установява, че заемодателят е отпуснал заем в размер на 1000,00 лв., срещу задължението на заемателя да върне заема в срок от 30 дни, считано от датата на превеждане на сумата. Съгласно чл. 2 от договора падежа на заема е 20.07.2022 г., като съгласно чл. 3, заемателят следвало да върне сумата от 1033,80 лв., представляващо сбор от главница и договорна лихва, при лихвен процент 3,38% и ГПР 49,85. Съгласно чл. 5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство предоставено от *** в полза на дружеството, като с одобреяване от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени от заемателя. Одобряването на обезпечението се извършвало с одобряването на заема.

Договорът е подписан от заемодателя, а в графата за заемател е посочена дата и код ***. От представения СЕФ се установяват същите параметри на договора.

Съгласно чл.5.3 от ОУ за да повиши кредитоспособността си и да повиши вероятността да бъде одобрен заемът от дружеството, заемателят може да предложи едно от следните обезпечение: а) обезпечение, предоставено от гарант, вътв формата на договор за поръчителство и одобрено от дружеството; б) обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство, а поръчителя предложен от заемателя и одобрен от дружеството.

Съгласно чл.5.4. заемателят свободно избира обезпечение.

От заключението на приетата ССЕ се установява, че в посочения в договора ГПР 49,85% е включена главница и лихва, без такса от 296,20 лв., възнаграждение за обезпечаване на кредита, като при включването , ГПР възлиза в размер на 3112,45%.

Размера на кредита от 1000,00 лв. е усвоен еднократно на *** г.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателствени средства относно сключения договор и неговите параметри, и заключение на вещо лице.Съдът дава пълна вяра на анализираните писмени доказателствени средства, тъй като същите се ползват с придадената им по чл. 178 и чл. 179 доказателствена сила и 2 стойност. Съдът дава и пълна вяра на заключението на вещото лице, тъй като същото е обективно и пълно, и е изготвено от компетентно вещо лице.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26,ал.1,пр.1 и 2 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11,т.10, вр. чл. 19,ал.4 от ЗПК, чл. 26,ал.2, пр.3 от ЗЗД и при условията на евентуалност иск по чл. 143,т.19 ЗЗП, които са процесуално допустими.

Настоящият съдебен състав намира, че ищецът и ответникът „***“ ЕООД са обвързани от договор за паричен заем, който съгласно чл. 9 от ЗПК е потребителски и е сключен от разстояние по смисъла на чл.6 от ЗПФУР, тъй като това безспорно се установява от предоставения договор, в който е отразен индивидуалния номер на мястото за подпис на потребителя. Допълнителен аргумент за завършване на фактическия състав по сключване на реалния договор е и факта, че заема от 1000,00 лв. е усвоен еднократно на *** г. Този факт следва от заключението на приетата ССЕ. Между страните, а и по делото безспорно се установяват параметрите на заемното правоотношение. По тези съображения съдът намира за неоснователни доводите на ищеца по чл. 26,ал.2,пр.2 и 3 от ЗЗД.

При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни доводите на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл.

22 ЗПК, като не споделя изложеното от ответника "***" ЕООД в обратния смисъл.

Длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от чл. 5 от договора е, че потребителят предоставя, което следва да бъде тълкувано в смисъл, че условието има задължителен характер за одобряване на заявлението за сключване на договор за кредит. Съгласно т.6 от Решение от 13.03.2025 г. по дело C-337/23 на СЕС, разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора и реалните разходи по кредита, които ще направи.

Това представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като е налице разлика между посочения ГПР в договора и действителния такъв с оглед заключението на вещото лице 3111,66%, при включване на такса за предоставянето на поръчителство.

Предвид изложеното процесният договор за потребителски кредит е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона - разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, и предявеният иск по чл. 26,ал.1 вр. чл.22,вр.чл.11,т.10 от ЗПК срещу ответника "*** 3

ЕООД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

На основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе сторените от ищеца разноски за исковото производство, а именно 55,90 лв. за платена държавна такса, 380 лв. платено възнаграждение за вещо лице, 2400 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС, които са доказани по основание и размер. Представеният договор за правна помощ удостоверява плащане на адв. възнаграждение в размер на 2400 лв. с ДДС в брой при подписване на договора, като в тази част договорът има качество на разписка. Не се установява разхода за куриерски услуги в размер на 15,00 лв., тъй като не са представени доказателства за този разход, посочен в списъка по чл. 80 от ГПК. Следва да бъде посочено, че ответникът не е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 78,ал.5 от ГПК, поради което няма основание за редуциране на възнаграждението.