Решение № 216 от 18.03.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Сливен, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20232230101160 по описа за 2023 година

Сливенският районен съд /СлРС/ е сезиран с исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД /„В и К - Сливен” ООД/, в която се твърди, че ответницата Д. Д. М. има открита при него партида за недвижим имот, находящ се в гр.Сливен, ул.“Преслав“ № 27а, който е свързан с водопреносната мрежа и към него то ежемесечно доставя питейна вода. Твърди се още, че жената не е заплатила стойността й за периода 01.07.2020г. – 30.09.2022г. и поради това дължи сумата 622,80лв.

Дружеството счита, че има право и на обезщетение - за забавеното изпълнение на паричното задължение – мораторна лихва в размер на 70.08 лв. За тези суми то депозирало пред Сливенски районен съд заявление по чл. 410 от ГПК и му била издадена, в производството по ч.гр.д. № 5404/2022г., заповед за изпълнение, но не и изпълнителен лист, тъй като ответницата в заповедното производство - ответник и в настоящия исков процес, не е била намерена, за да й бъде връчена заповедта и последната е приложена от заповедния съд към делото като редовно връчена в условията на чл.47 ал.5 от ГПК, а на осн.чл.415 ал.1, т.2 от същия нормативен акт е дал указания на заявителя, съществуването на вземанията си по нея да установи с иск. Точно това е сторило „В и К - Сливен” ООД, като претендира съда с решението си да приеме, че М. му дължи цитираните по-горе суми.

Дружеството претендира сторените от него разноски в това заповедно производство26,20лв., а и направените в настоящия исков процес.

На ответницата бе връчен препис от исковата молба, но в установения с чл. 131 ал. 1 от ГПК едномесечен срок не е депозиран писмен отговор. Яви се обаче в проведените по 1 делото заседания и изрази становище, което следва да се възприема като оспорване на исковете- твърди, че не тя, а брат й, след смъртта на баща им, живее в имота.

В тях ищцовото дружество се представляваше по пълномощие от адвокат, чрез който исковете се поддържат.

След като обсъди събраните по делото, доказателства съда приема, че са установени следните факти:

Не е спорно по делото обстоятелството, че ответницата е титуляр на откритата при ВиК Сливен партида за жилище на адрес гр.Сливен, ул.“Преслав“№ 27А. То се установява и от писмено доказателство - карнет. От него е видно още, че имота е присъединен към водопреносната система на ВиК Сливен, като обект № 5737, както и че в него няма водомер.

Отчетът е за по 12 куб.м. консумация на вода на месец, като в началните такива м.06.2019г.- м.02.2020г., е полаган подпис от присъствало на отчета лице от жилището.

Събрани бяха гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля В.Я.М.съпруг на ответницата. В отговор на поставени му в заседанието въпроси заяви, че двамата с нея живеят на адрес: Сливен, ул.“Чудомир Кантарджиев“, а в къщата на адрес Сливен, ул.“Преслав“27а живее единия от братята й, заедно със съпругата си и едно от децата си.

Фактът на тази връзка между свидетеля и ответницата се установява от ангажирано от ищеца писмено доказателство- удостоверение № 9400921260/10.10.2023г., издадено от община Сливен. От него е видно още, че родителите на Д. М. са починали- през 2003-та и 2009-та години, както и че тя има двама братя- родения през 1958г. В.Д.И. и доста помладия С.Д.В.- роден 1971г.

От друг документ, приет като доказателство по уважено искане на ищцовото дружество- удостоверение, без №, на община Сливен е видно, че Д. М. е собственик на 1/6 ид.ч. от процесния имот.

За съответните количества от доставената до процесното жилище услуга, ищцовото дружество е издавало фактури- документите, представляващи приложения на исковата молба- листите от №7 до №33 вкл. от материалите по делото.

За вземанията си по тях „ВиК Сливен“ е депозирало пред Сливенски районен съд заявление по чл.410 от ГПК и му е издадена, в производството по ч.гр.дело № 5404/ 2022 г., заповед за изпълнение - № 3179/ 02.12.2022г., с която на Д. М. е разпоредено да му заплати: главница в размер на 622.80лв.- представляваща стойността на доставена питейна вода за периода 01.07.2020г.- 30.09.2022г., ведно със законната лихва, считано от 01.12.2022г. и до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 70.08лв. и разноски в заповедното производство- 26.20лв. Срещу нея жената не е подала възражение по чл.414 от ГПК, но и не е била намерена, за да й бъде вречена.

2

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Предявени са, в обективно, кумулативно съединяване, два иска за установяване съществуването на парични вземания, главното от които представлява стойността на доставена до обект- недв.имот, вода.

Бе установено, че през процесния период от време ищцовото дружество е доставяло вода до обект в гр. Сливен, на ул. „Преслав“ № 27а, за който ответницата е записана в книгите/карнети/ на „ВиК – Сливен“ като титуляр на разкритата там партида за жилището.

Количествата са фактурирани- за всеки от месеците. Установи се, че в процесния период от време не е бил правен отчет по водомер, а е начислявана /т.н. служебно начисляване/ консумация от 12 куб.м. на месец.

Ответницата оспорва иска с твърдението, че не тя, един от братята й, живее в жилището на споменатия адрес, а то е било собственост на нейната майка, до смъртта й.

Съгласно чл.2 от Общите условия на ВиК Сливен, потребители на неговите услуги са собствениците или ползвателите на недв.имоти или пък физически лица /освен юридическите, но в делото ответник е физическо лице/, на които е учредено вещно право на ползване. В случая ищцата не доказано основно свое възражение против иска- че не тя, а един от братята й /заедно със семейството си/, живее в процесното жилище. Също не толкова успешно доказване проведе обаче и ищеца- той не установи нито ищцата да е живяла там през процесния период от време, нито пък да е собственик на жилището.

Ангажираните от него доказателства „показват“, че този имот е съсобствена вещ, като М. притежава само 1/6 ид.част от него/я. Ето защо тя отговаря само за 1/6 от общия дългсъгласно чл.30 от Закона за собствеността, правото на собственост може да принадлежи на две и повече лица, като всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Т.е., иска е основателен и доказан до размера 103.80лв. До него съда ще го уважи, а за разликата до пълния претендиран размер ще го отхвърли.

Щом първия иск е частично основателен, то такъв е и втория - защото е акцесорен по отношение на него и следва съдбата му. Не само по тази причина, а извода се налага защото след като ищеца е доставил услугата си до процесния обект, стойността й не е била заплатена. Това е следвало да бъде сторено, при липса на доказателства по делото за друго, от всеки съсобственик-част, съразмерна на притежаваната от всеки от тях идеална част от имота. В случай, че само един или някои от тези съсобственици е живял в имота и е ползвал доставяната на ВиК Сливен услуга, след това, след плащането, онзи, който не е я е консумирал, би имал вземане за платеното към доставчика- поне на плоскостта на неоснователното обогатяване.

Поради липсата на плащане на главницата се е активирала разпоредбата на чл.86 от Закона за задълженията и договорите, идеята на която е, че от забавеното плащане на едно парично задължение кредитора търпи вреди, които длъжника трябва да обезщети, като му заплати поне законната лихва за периода на забавата. Така също, съгл. чл.44 от ОУ на ВиК 3

Сливен, потребителя изпада в забава с изтичането на тридесет дни от момента на издаването на съответната фактура.

При тези съображения съда преценя и акцесорния иск за частично основателен- до размера на 1/6 от общата дължима на това основание сума- 11.68лв.

С оглед изхода на делото, ответницата дължи на ищеца сторени от последния разноски- както в исковия установителен процес, така и в заповедното производство, съразмерно уважената част от исковете- т.е. до размера на 1/6 от разноските. В заповедното производство „ВиК Сливен“ е направило разноски в размера, посочен в самата заповед за изпълнение – 26.20 лв.- заплатена държавна такса за образуването на частното гражданско дело. От тях М. дължи 4.34лв.

Сторените от ВиК Сливен в исковия процес са общо 555 лв., от тях: 75,00 лв. – доплатена държавна такса за образуване на делото и 480 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение. Съразмерно уважената част от исковете ответницата дължи на ищеца разноски в размер на 92.50лв.

С горните аргументи, Сливенски районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА, на основание чл. 415 ал. 1 и чл. 422 ал. 1 от ГПК, за установено, че Д.

Д. М. с ЕГН ********** и съдебен адресат Павлина Янкова Павлинова, последната на адрес: гр.Сливен, ул.“Стефан Егъров“ № 31 д ъ л ж и на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен и адрес на управление на дейността: ул. ”Шести септември” № 27 и ЕИК: 829053806, със съдебен адресат - адв. К., гр.

Сливен, ул. „Г. С. Раковски” № 19, ет. 3 част от сумите, за които в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 5404/2022г. Сливенски районен съд е издал заповед за изпълнение- № 3179/ 02.12.2022г., а именно:

103.80лв. /сто и три лева и осемдесет стотинки/- главница, представляваща част – 1/6, от стойността на водата, доставена от ищцовото дружество до обект на административен адрес гр.Сливен, ул.“Преслав“№27а, за който при него то е с абонатен номер 5737, за периода 01.07.2020г.- 30.09.2022г., а ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата над този размер до пълния претендиран622.80лв.

Сумата 103.80лв. се дължи ведно със законната лихва, считано от 01.12.2022г. до окончателното й изплащане.

- 11.68лв. /единадесет лева и шестдесет и осем стотинки/- обезщетение за забава, т.н. мораторна лихва, за забавеното изпълнение на задължението по първия иск- за главница, а ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата над този размер до пълния 4 претендиран- 70.08лв.

ОСЪЖДА Д. Д. М. с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 5404/2022 г. на СлРС, съразмерно уважената част от исковете, разгледани в настоящия исков процес- гр.д.№ 1160/23 на СлРС – 4,34 лв. /четири лева и тридесет и четири стотинки/,а отхвърля като неоснователно искането над него до пълния претендиран размер – 26.20лв.

ОСЪЖДА Д. Д. М. с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в настоящия исков процес, съразмерно уважената част от исковете – 92.50 лв.

/деветдесет и два лева и петдесет стотинки/, а отхвърля като неоснователно искането над него до пълния претендиран размер – 555лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок, считано от момента, в който бъде връчено на съответната страна.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

5