Решение № 460 от 11.01.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. П., 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500712 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на В.ски районен съд №294 от 25.07.2024г. постановено по гр.д.№20235210100403 по описа на същия съд за 2023г. Е ОСЪДЕН М. А. К., ЕГН ********** от с.Д., ул. „Р." №*, общ.В., обл.П., на основание чл. 109 ЗС, ДА

ПРЕУСТАНОВИ създаденото от него чрез неоснователно и противоправно изкопаване и подкопаване на основите на изградената плътна ограда от север на собствения на С. А. Г., ЕГН ********** от с.Д., ул. „Р." №*, общ.В., обл. П. имот, представляващ У. V.- 43 с площ 630 кв.м. по Нотариален акт за дарение на недвижим имот и учредяване право на строеж /суперфиция/ № 124, том I, дело № 259/1983 г. на PC-В., находящ се в с.Д., общ.В., ул . „Р." №*, в кв.23 при граници: север - У. V.-43; изток улица; юг IX-42; запад XVI-35, XV-35 по плана на с.Д., общ.В., реално състояние на опасност за съществуването на масивната ограда, собственост на С. А. Г., ЕГН ********** от с.Д., ул.”Р." №*, общ.В., обл.П., построена в поземления му имот, като възстанови и насипе, засипе с пръст от земята до основите на масивната ограда и най-малко два метра перпендикулярно от нея по цялото й 1 протежение основите на масивната ограда във вида, в който е съществувала, преди да бъде изкопана и подкопана от ответника. Със същото решение е ОСЪДЕН М. А. К., ЕГН ********** от с.Д., ул. „Р." №*, общ.В., обл.П. ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на С. А. Г., ЕГН ********** от с.Д., ул. „Р." №*, общ.В., обл.П., сумата от 1380 лв., представляваща разноски по делото.

Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника в производството пред първата инстанция М. А. К., с ЕГН-********** от с.Д., обл.П. чрез адвокат Т. Д. М., с вх.№5694 от 14.08.2024г.,с доводи за порочност като неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че съдът е нарушил закона и неправилно е тълкувал и приложил чл.109 от ЗС като се цитира съдебна практика-Решение №57 от 26.03.2013г. по гр.д.№907/2012г., второ г.о. и т.3 от ТР№4/2015г. по тълк.д.№4/2015г. на ОСГК, и че съдът е следвало да установи, че ответника пречи на собственика да упражнява своето право, според предназначението на имота или в съответния обем на правото и доколкото предмет на делото е несъществуването на правото ответника да въздейства върху вещта /имота/.

Акцентира, че съгласно изготвената експертиза , в У. V.-43, собственост на ищеца, по общата имотна и регулационна граница с У. V.-44, собственост на ответника в кв.23 по плана на с.Д., е изградена масивна ограда с плътна част, с височина до 2.20м от прилежащия терен. Счита, че така изградената ограда не нарушава по никакъв начин правото на собственост/,владение, ползване и разпореждане/ на ищеца върху У. V.43 в кв.23 по плана на селото. Според жалбоподателя неоснователното действие следва да е такова, че да създава пречки за ползване на собствената вещ и че дори да е налице отнемане на пръст от имота на ответника, това не пречи на ищеца да упражнява своето право на собственост върху оградата.

Поддържа, че ако има умишлено подкопаване, то това би било престъпление по чл.216 от НК, но не и фактически състав на чл.109 от ЗС. Счита, че процесната ограда и в момента изпълнява функциите си за разделяне на двете У.- У. V.-43 с У. V.-44.Акцентира се на извода на експерта, че според строителните книжа за изпълнението на масивната ограда по северната граница на У. V.-43, в кв.23, като същата е изпълнена изцяло в пределите на У. V.-43. Не бил изяснен въпроса дали са спазени строителните книжа или има отклонение от дадената строителна линия и че в 2 случая според жалбоподателя съдът е следвало служебно да назначи геодезическа експертиза, за изясняване на спорен въпрос, съгласно чл.7 от ГПК във връзка с чл.195 ал.1 от ГПК, /цитира се решение №148 от 06.02.

2017г. по т.д.№2637/2015г. на ВКС-второ г.о./,с което бил нарушен принципа на служебното начало. Посочени са и констатациите на експерта, че пукнатините по цялата височина на оградата се намират в участъка, където е направена връзката между изпълнението на първия и втория етап от оградата.

Отбелязва се констатацията на вещото лице, че самата стена е изградена без проект от инженер конструктор, със специалност промишлено и гражданско строителство, и съответното инженерно-геологично проучване, за предварително установяване на твърдата основа, която да служи за изграждането на подпорната стена, както и на каква дълбочина следва да бъдат основите на съоръжението, както и неговата височина. Допълва, че засипването на земна маса от К. в имота не би заздравило оградата. Оспорва се извода на съда, че изземването на земна маса от имота на ответника ще доведе до това, че оградата ще се наклони към неговия имот, като в тази връзка не били съобразени изводите на експерта, че събирането и задържането на атмосферните води и теч има и от наличието на счупена канализационна тръба, отвеждаща водите от съседния горен имот, които също компрометират сигурността и стабилността на конструкцията на оградата, доколкото експертът не е успял да установи откъде идва канализационната тръба, при установен теч на вода от нея и периодично продължаващо подкопаване на част от основите на оградата и че водата от тръбата отнема част от земния слой, и че не тя е основната и единствена причина за подкопаване на участъка под оградата.

Като процесуално нарушение допуснато от съда се сочи отказ на исковия съд да изиска ИД №564/2018г. по описа на ЧСИ Х. П., както и да се задължи Община В. да представи документи по административни преписка по заявления за издаване на разрешения за строеж №9 от 20.01.2011г. , №45 от 26.03.2018г. и №209 от 26.09.2018г., като съдът не се бил произнесъл по тези доказателствени искания. Не било взето в предвид и влязло в сила решение №312 от 13.10.2011г. по гр.д.№559/2010г. на РС-В.. Моли да се отмени решението и се отхвърли предявения иск. С въззивната жалба няма направени доказателствени искания по реда на чл.266 от ГПК.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпи писмен отговор от насрещната 3 по спора страна-ищеца С. А. Г., ЕГН-********** чрез адв.М. П., в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество и се потвърди първоинстанционното решение с присъждане на разноските пред въззивната инстанция. Твърденията в жалбата се квалифицират като неправилни. Счита, че правилно съдът е приел, че ответника е извършил противоправни неоснователни действия изразяващи се в подкопаване основите на законно изградената ограда между имотите на страните с което ответника по иска пречи и смущава упражняване правото на ищеца спокойно и съобразно предназначението на собствената си вещ в пълен обем и да упражнява правомощията си на правото на собственост. Правилно съдът кредитирал показанията на свидетеля Н. относно авторството на подкопаването на основите на оградата от ответника. Подробно се излагат констатираните от вещото лице факти и обстоятелства по назначената СТЕ, наличната документация и строителни книжа, наличното отнемане на земна маса, при което частично са оголени и подкопани основите на оградата, липсата на частична опора на изпълнени ивични основи, разположението на участъка , в който се установява оголвани и частично подкопаване на основите на оградата /разположено в средната част от дължината на оградата, събиране и задържане на атмосферни води и теч от счупена канализационна тръба до оголените и подкопани участъци, установените по изпълнената ограда вертикални пукнатини около местата, в които масивната ограда е с частично оголени и подкопани основи, местоположението на пукнатината, изпълнението на първи и на втори етап от оградата, кои са факторите водещи до компрометиране на конструктивната устойчивост на оградата в следствие на отнетата земна маса и задържането на атмосферни и канални води на места от подкопаването на основата и други. Счита, че правилно съдът не е назначил посочената във въззивната жалба геодезическа експертиза, доколкото тези въпроси били предмет на СТЕ изслушана от първата инстанция .Счита ,че правилно съдът не е уважил исканията за прилагане на изпълнителното дело, на документите от Община В., като неотносими към предмета на спора и липса на оспорване законосъобразността на разрешенията за строеж. Счита, че правилно съдът е кредитирал показания на св.Н., че съдът е преценил всички доказателства по делото в съответствие чл.12 от ГПК, отговорил е на доводите на страните и че мотивите му кореспондират с установените факти по делото, при съобразяване с писмените и гласни доказателства и заключението на 4 техническата експертиза. Акцентира, че въззивният жалбоподател не е доказал наличието на правно основание за действията си -подкопаване на основите на законно изградена ограда между имота му и този на ищеца.

Счита, че са спазени всички изисквания за правилност на решението, събрания доказателствен материал надлежно обосновава съдийско убеждение, спазени са процесуалните правила и материалния закон. Моли да се потвърди обжалваното решение, с присъждане на разноските за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна не сочи доказателства по реда на чл.266 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на М.

А. К. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.109 от Закона за собствеността-за прекратяване на всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява своето право.

В исковата си молба, с вх.№2317 от 04.05.2023г. подадена от ищеца С.

А. Г., ЕГН-********** от с.Д., ул.“Р." №* обл.П., чрез адв. А. Ч., и против ответника М. А. К., ЕГН-********** от с.Д., ул.“Р." №*, обл.П., се твърди от ищеца, че по силата на наследствено правоприемство от баща си А. С. Г. с идентични имена А. С. Г., починал на **.**.****г., от една страна , и от друга по нотариален акт за дарение на недвижим имот и учредяване право на строеж /суперфиция/ №124, том I, дело №259/1983г. на Районен съд В., е собственик /съсобственик на ½ ид.ч. от У. V.-43 с площ от 630 кв.м., в кв.23, с административен адрес с.Д., ул.“Р." №*, общ.В., по плана на с.Д., при граници и съседи : север -У. V.-44 , изток улица; юг-IX-42; запад-XVI-35, XV-35 по плана на с.Д., общ.В.. Твърди се, че от северната страна на имота на ищеца, е имотът на ответника съсед М. А. К.-собственик на ½ ид.ч. от У. парцел V., отреден за имот пл.№44 в кв.23 по плана на с.Д., целия У. с площ от 660 кв.м., при граници: север- VI-45, изток-улица, юг- V.-43, запад VI-35 и XVII-34-по силата на нотариален акт /н.а./ за дарение на недвижим имот №33,том I,рег.№706, дело №72 от 20.02.2013г. на нотариус №156-Г. К. Х. и акт №116, том I, дело №76 от 20.02.2013г. на СВ при РС-В., придобит /надарен/ от баща му А. А. К.. Твърди се, че през 2009г. А. А. К., бащата на ответника, А.

С. Н. негов чичо /двамата заето с ответника живеещи в общ съсобствен имот, 5 но в различни постройки/ и бащата на ищеца А. С. Г., решили да направят ограда между двата съседни имота. Тогавашната ограда била мрежа с бетонни колове. Предложеното на чичото на ответника към бащата на ищеца било за началната част от оградата да се ползва гърба на неговата постройка и след самата постройка да се започне да се прави оградата на ищеца. Бащата на ищеца се съгласил като изградил частично оградата, след гърба на постройката на А. Н., ползвана за ограда. Твърди, че през 2010г. възникнал спор между двамата братя А. К. и А. Н. относно точното местонахождение на оградата , като според ответника оградата била изцяло в неговия имот, и трябвало ищецът да я построи в своето си място, при което ищецът и баща му бутнали изградената изцяло отрада, а А. Н. бутнал постройката си. Бащата на ищеца започнал изграждане на масивна ограда с ответника като се обърнал към специалист, същата била построена на три етапа, като първият етап на построяването й било в средната част-15линейни метра, след това в началото откъм улицата, източната част на имота, която била съединена със средната част-15.70л.м. и третата част, в крайната западна част, които били съединени до края от 9.61л.м. За строежа били получени от бащата на ищеца всички строителни книжа, и други необходими документи и разрешения. Указанията на бащата на ищеца към специалистите била, оградата да бъде разположена в собственото му дворно място, за да няма спорове със съседите и всичко да е законно. Била направена с пари на баща му, който заплатил всичко и построена изцяло в имота на ищеца. Твърди се, че ответникът М. К. още от началото на изграждане на масивната ограда, казвал, че оградата е в неговия двор, за което пускал жалби против бащата и самия ищец относно законността и разположението на оградата били извършвани проверки на място от контролните органи като всичките били отхвърлени. Целта на ответника според ищеца била да събори масивната ограда на ищеца. В тази връзка ответникът предприел действия по оградата като направил изкоп от неговата си страна по цялата дължина на оградата, изкопът бил най-дълбок в средната част на оградата с ширина от 1метър и около 0.5м. дълбочина, където основата на оградата висяла във въздуха; Ответникът оголил цялата основа на оградата от към неговата си страна по начин, че след като завали дъжд или се стопи снега, там се събирала вода. Съседи на ищеца му казвали, че са виждали ответника на пуска вода с маркуч в изкопа на оградата. Твърди ищецът, че в резултат на това подкопаване на оградата, от страната на ищеца, в 6 средната част на оградата се появили пукнатини, оградата се пропукала, започнали да падат плочки от цокъла. Твърди още, че преди 2години ищецът викал майстор и направил мазилка, залепил плочките на цокъла, но пак се появили в средната част на оградата пукнатини и пак падали плочки от цокъла. Повтаря, че целта на ответника е самосрутване на оградата. Ищецът твърди, че ако не се засипят основите на сградата по цялата й дължина от страната на ответника М. А. К., това може да се случи, доколкото местата са разположени във високопланински район, с падащи обилни количества дъжд и сняг, представляващи предпоставка за нестабилност на оградата особено при земетресение. Твърди се, че оградата няма никаква опора от страната на ответника, който по цялото протежение до самата ограда е направил от към своята страна изкоп, при който са оголени основите на изградената плътна ограда, като сочи, че дори на едно място около метър основите били във въздуха и няма почва под нея. Ответникът отказал да засипе с пръст изкопа.