Решение № 4519 от 17.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4519 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело № 20221100507671 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20012650/11.02.2022г. по гр.д. № 45970 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 46-ти състав:

- е обезсилена на основание на чл. 415, ал 5 от ГПК заповед за изпълнение от 10.03.2010г. Издадена по заповедно дело № 9335/2010г. по описа на Софийски районен съд в частта, с която С. Г. С., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Р. /България/“ЕАД , ЕИК ******* сумата от 11343,53лв., представляващи главница по договор за кредит от

07.12.2007г., изменен с анекс № 1 от 21.08.2009г. ; горница н ад 1225,30лв. до 2937,77лв. , представляващи лихва по чл. 5.1. от анекс № 1 от 21.08.2009г.; за горница над 1361,22лв. до 1981,35лв., представляващи наказателна лихва за забава за периода от 15.10.2009г. до 25.02.2010г.;

- са отхвърлени поради погасяването по давност искове по чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД на „Р.

/България/“ЕАД, ЕИК ******* срещу С. Г. С., ЕГН ********** за 1 признаване за установено, че С. Г. С., ЕГН ********** дължи на „Р.

/България/“ЕАД, ЕИК ******* заплащане на суми по договор за банков кредит № 41594/07.12.2007г. и анекс № 1/21.08.2009г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 9335/2010г. по описа на Софийски районен съд, както следва: сумата от 219,49лв. , представляващи възнаградителна лихва за периода от 21.08.2009г. до 14.10.2009г.; сумата от 1361,22лв., представляващи неустойка за забава за периода от 15.10.2009г. До 14.01.2010г.; сумата от 1225,30лв., представляващи лихва по чл. 5.1. от анекс № 1/20.08.2009г. За периода от 15.01.2009г. до 20.08.2009г.

- са отхвърлени поради погасяването по давност искове по чл. 430 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД на „Р. /България/“ЕАД , ЕИК ******* срещу С. Г. С., ЕГН ********** за заплащане на суми по договор за банков кредит № 41594/07.12.2007г. и анекс № 1/21.08.2009г., както следва: сумата от 5364,52лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 15.08.2016г., до изплащането й, представляващи главница по начислени от банката по месечни вноски с падежи в периода от 15.08.2011г. до 15.08.2012г.; сумата от 7839,35лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 15.08.2016г., до изплащането й, представляващи неустойка за забава за периода от 12.08.2013г. до 12.08.2016г. върху главницата от 5364,52лв. като Р. /България/“ЕАД , ЕИК ******* е осъдена да заплати на С. Г. С., ЕГН ********** направените по делото съдебни разноски в размер на 2350лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25020710/11.03.2022г. по регистъра на СРС изпратена по пощата на 07.03.2022г. от ищеца Р. /България/“ЕАД , ЕИК ******* в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Посочило е, че неправилно било прието за установено по делото, че ответникът не бил положил подпис върху анекс № 1/21.08.2009г. Съдът не бил обвързан от заключението на тройната почеркова експертиза, следвало да обсъди обосноваността на същото независимо от това 2 дали е оспорено от страните, а това не било направено. Поискало е във въззивното производство да се допусне нова тройна почеркова експертиза.

Претендирало е разноски.

Въззиваемият – ответник по исковете С. Г. С., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Посочил е, че правилно било прието от СРС че не бил подписал анекс № 1. Това се установявало от тройната експертиза, приета от СРС и допълнението й, прието в производство пред СГС. Изводите на вещите лица били обосновани и верни. Така отговорността му следвало да се преценява само с оглед на клаузите на подписания договор от 2007г., но не и на тези по анекса от 2009г. Крайният срок за погасяване на задълженията по договора бил 15.12.2009г. И от този момент започнала да тече погасителната давност за задълженията по него, правилно било прието от СРС, че срокът на давността била изтекла. Претендирал е разноски.

С определение от о.с.з. от 08.06.2023г. въззивният съд е конституирал на мястото на въззивника правоприемника му „О.Б.Б.“АД, ЕИК *******.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 8017528/15.08.2016г. , уточнена с молба от 10.06.2020г. на „ Р.

/България/“ЕАД ЕИК ******* срещу С. Г. С., ЕГН **********, с която е поискало от съда

- на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД да признае за установено, че С. Г. С., ЕГН ********** дължи на „Р. /България/“ЕАД , ЕИК ******* заплащане на суми по договор за банков кредит № 41594/07.12.2007г. и анекс № 1/21.08.2009г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 9335/2010г. по описа на Софийски районен съд, както следва: сумата от 219,49лв. , представляващи възнаградителна лихва за периода от 21.08.2009г. до 14.10.2009г.; сумата от 1361,22лв., представляващи неустойка за забава за периода от 15.10.2009г. до 14.01.2010г.; сумата от 1225,30лв., представляващи лихва по чл. 5.1. от анекс № 1/20.08.2009г. за периода от 15.01.2009г. до 20.08.2009г.

- да осъди С. Г. С., ЕГН ********** да заплати на „Р. /България/“ЕАД , ЕИК ******* суми по договор за банков кредит № 41594/07.12.2007г. и анекс № 1/21.08.2009г., както следва: сумата от 5364,52лв., ведно със законната 3 лихва от подаването на исковата молба – 15.08.2016г., до изплащането й, представляващи главница по месечни вноски с падежи в периода от 15.08.2011г. до 15.08.2012г.; сумата от 7839,35лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 15.08.2016г., до изплащането й, представляващи неустойка за забава на плащането на главницата от 5364,52лв. за периода от 12.08.2013г. до 12.08.2016г. . Навело е твърдения че с договор за кредит от 07.12.2007г. предоставил на И.Д. кредит от 23138лв., крайния срок за погасяване на задълженията съгласно анекс № 1 бил 15.08.2012г., кредитът бил с инвестиционна цел. С договора била уговорена възнаградителна лихва, както и неустойка за забава. Задълженията следвало да се погасяват на 24 вноски от по 1098,94лв. Които били анюитетни, падеж на всяка било 15-то число на месеца. След сключването на анекса длъжниците спрели плащанията, останали непогасени процесните суми.

Ответникът С. С. се задължил солидарно с кредитополучателя да отговаря за задълженията по договора. Посочил е, че със заявлението по чл. 417 от ГПК се позовавал на автоматична предсрочна изискуемост на задълженията, която в последствие като възможност била отречена от Тълкувателно решение на ВКС и затова установителните искове предявявал само за падежиралите към заявлението задължения, а за останалите суми които не били погасени по давност предявявал осъдителни искове. Претендирал е разноски.

Ответникът С. Г. С., ЕГН ********** в предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че разпореждането за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист било отменено от СГС по ч.гр.д. № 8426/2016г. и това водело до неоснователност на установителните искове.

Задълженията били погасени по давност. По образуваното изпълнително дело били постъпвали суми, достатъчни да покрият претендираните задължения. Извършените по изпълнителното дело действия не прекъсвали погасителната давност, защото те били по обезсилен изпълнителен лист. Не бил полагал подпис по анекс №1/21.08.2009г. И той не го обвързвал.

Претендирал е разноски.

По делото е приложено заповедно дело № 9335/2010г. по описа на СРС, съгласно което по заявление вх. № 9054/26.02.2010г. . е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, с които е разпоредено С.

Г. С., ЕГН ********** И. Г. Д., Е. Г.а Д., М.Ч.С., Екип Д.“ООД да заплатят солидарно на Р. /България/“ЕАД, ЕИК ******* на основание на договор за 4 банков кредит № 41594/07.12.2007г. и анекс № 1/21.08.2009г. сумата от 11343,53лв. главница, ведно със законната лихва от 26.02.2010г. До изплащането й, сумата от 2937,77лв. лихва по чл. 5.1. от анекс № 1/21.08.2009г.; сумата от 219,49лв. просрочена редовна лихва за периода от 21.08.2009г. до 14.10.2009г.; сумата от 1981,35лв. представляваща просрочена наказателна лихва за периода от 15.10.2009г. до 25.02.2009г.; разноски от 329,64лв. за държавна такса и 579лв. за възнаграждение за юрисконсулт, за така издадената заповед длъжникът С. С. е уведомен на 17.03.2015г., на 31.03.2015г. е подал възражение срещу задълженията по заповедта, на 13.07.2016г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 15.08.2016г. в частта за сумата от 219,49лв. , представляващи възнаградителна лихва за периода от 21.08.2009г. до 14.10.2009г.; сумата от 1361,22лв., представляващи неустойка за забава за периода от 15.10.2009г. до 14.01.2010г.; сумата от 1225,30лв., представляващи лихва по чл. 5.1. от анекс № 1/20.08.2009г. за периода от 15.01.2009г. до 20.08.2009г. С Определение по ч.гр.д. № 8426/2016г. по описа на СГС е отменено разпореждането за незабавно изпълнение постановено по заповедното дело.

По делото е приет неоспорен от страните носещ подписи положен за тях договор за кредит № 41594/07.12.2007г., съгласно който „Р. / България/“ЕАД се е съгласило да предостави на И. Г. Д. банков кредит в размер на 23138лв. с инвестиционна цел за дейността на „Екип Д.“ООД срещу задължение на кредитополучателя да върне сумата и да плати възнаградителна лихва от 12,9% годишно на 24 месечни вноски с падеж 15-то число на месеца от по 1098,94лв., краен срок за погасяването на задълженията е уговорен на 15.12.2009г., уговорена е наказателна лихва за забава от 48%, договорът е сключен при Общи условия за делова дейност на банката, ОУ на банката за микрокредити и Тарифата на банката за таксите, които са дължими по договора. Договърт е подписан от С. Г. С., М.Ч.С., Е. Д. и „Екип Д.“ ООД като солидарни длъжници и съгласно чл. 6 от договора те са се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя за задълженията по договора и последващите анекси.

Приет е оспорен от ответника в частта за автентичността на положения за 5 него подпис анекс № 1/21.08.2009г. , съгласно който при забава на плащанията по договора до 30 дни се дължи уговорената в договора като размер неустойка за забава върху размера на забавеното плащане, а ако забавата продължи повече от 30 дни тази неустойка се дължи върху цялата усвоена, но непогасена главница за времето до плащане на забавените вноски.

Съгласно чл. 3 от анекса към него момент дължимите суми по договора са 4280,02лв. редовна главница; просрочена главница от 7063,51лв; просрочена лихва от 2037,80лв; 899,99лв. наказателна лихва за периода от 16.02.2009г. до 21.08.2009г.; текуща лихва от 9,20лв. за периода от 17.08.2009г. до 21.08.2009г. включително. Съгласно чл. 4 от анекса срокът на договора се продължава до 15.08.2012г, като съгласно чл. 5 от договора за периода от 15.09.2009г. До 15.02.2010г. ще се заплаща само лихвата, а след това и останалите задължения. Съгласно чл. 5.1. от анекса просрочената лихва от 2940,69лв. Ще се плати на 12 равни месечни вноски в размер от по 245,06лв.

За периода от 15.09.2009г. До 15.08.2010г. Съгласно чл. 6 от анекса просрочената главница и редовните лихви по кредита в размер на общо 11 343,53лв. Ще се платят на 18 месечни вноски от по 696,50лв. в периода от 15.03.2010г. До 15.08.2012г.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че сумата от 23138лв. По договора за кредит е усвоена еднократно на 10.12.2007г. По банкова сметка посочена в договора. По записванията на ищеца просрочените задължения са в периода от 15.09.2009г. до 15.01.2010г. за редовна лихва от 219,49лв.; преструктурирана лихва от 1225,30лв. и наказателна лихва за забава от 1361,22лв.; към 26.02.2010г. непогасените задължения на ответника били главница от 11343,53лв., редовна възнаградителна лихва от 219,49лв; наказателна лихва за забава от 1981,35лв; отложена лихва по анекс № 1 в размер на 2047лв. - възнаградителна и 899,99лв. - наказателна. Към момента на сключването на анекса била платена главница от 11794,47лв., така непогасена към него момент останала главница от 11343,53лв. Към сключването на анекса дължима била възнаградителна лихва от 4580,20лв., платена била 2533,20лв. Към сключването на анекса дължима наказателна лихва била 1046,73лв., платена била 146,74лв. По записванията на банката към подаването на заявлението се дължали сумите, за които е издадена 6 заповедта за изпълнение. След подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК били постъпили само суми, събрани принудително в общ размер от 2083лв. и те били отнесени за погасяване на съдебни разноски от 689,64лв. И на законна лихва в размер на общо 1393,36лв. Към 26.02.2010г. Имало 164 дни просрочие. Усвоена и непогасена главница по месечни вноски за периода от 15.08.2011г. до 15.08.2012г. била 5364,52лв., наказателна лихва за забава на плащанията й за периода от 12.08.2013г. До 12.08.2016г. била 7839,35лв.