Определение № 347 от 26.09.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 347 гр. Пловдив, 26.09.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20225000500446 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. А. П. против Определение № 382/ 10.08.2022 г. по в. гр. д. № 249/ 2022 г. на ОС – С., с което е прекратено производството по делото, като същото е изпратено на РС - Д. по подсъдност.

В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се поддържа, че окръжният съд не е имал основание да изпрати делото на РС – Д. по подсъдност, а е следвало да го разгледа по същество. Предвид изложеното иска да се отмени обжалваното определение и делото се върне на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, като провери правилността на обжалваното определение въз основа на материалите по делото и изложените в жалбата доводи, констатира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес и против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.

П. А. П. е подал в ОС – С. искова молба, с която е предявил против „Д.Т.“ ООД искове за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение за неплатен годишен отпуск.

1

С обжалваното определение от 10.8.2022 г. ОС - С. е приел, че заявеният от ищеца спор е трудов и тъй като не е подсъден на окръжният съд като първа инстанция, е изпратил делото по подсъдност на РС – Д..

При така установените факти по делото съдът намира частната жалба за неоснователна.

По силата на установените в глава Х II на ГПК „Подсъдност“ правила предявените искове се разпределят между районните и окръжните съдилища съобразно своя предмет и цена. Общото правило, установено в чл. 103 ГПК е, че на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Съгласно чл.

104, т. 4 ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. Т. е. всички трудови спорове независимо тяхната цена са подсъдни като първа инстанция на районния съд. Спорът за дължимостта на трудово възнаграждение и на обезщетение за неплатен годишен отпуск, каквито са заявените от ищеца П. А. П. претенции, представлява спор относно изпълнението на трудовото правоотношение по смисъла на чл. 357, ал. 1 КТ, което го определя като трудов. Както се отбеляза по - горе, всички трудови спорове независимо от тяхната цена и предмет са подсъдни на районния съд като първа инстанция, поради което обжалваното определение на ОС – С., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на РС – Д., следва да се потвърди като законосъобразно.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 382/ 10.08.2022 г. по в. гр. д. № 249/ 2022 г. на ОС – С..

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3