Решение № 590 от 09.07.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 590 гр. Добрич, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Х. като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20243230104088 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: град София, бул.

„Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2 срещу С. С. Х., ЕГН **********, с адрес: с. Л., ул. „***“ № 1, с която се иска ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца следните суми, прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД от „Креди Йес“ ООД с договор за цесия от 12.01.2024 г.:

1)

1432, 97 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 940084/24.06.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата;

2) 438, 66 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 25.07.2022 г. до 24.11.2023 г.;

3) 1968, 37 лева, представляваща неустойка по чл. 8 от Договора;

4) 143, 30 лева, представляваща неустойка по чл. 14 от Общите условия.

В исковата молба се твърди, че между ответника и „Креди Йес“ ООД е възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит № 940084 на 24.06.2022 г. По силата на съглашението „Креди Йес“ ООД е предоставило на ответника сумата от 1500, 00 лева. Ответникът от своя страна се е задължил да върне сумата на 17 вноски при месечна възнаградителна лихва от 3, 330 %.

1

Задължението е следвало да се изплати до 24.11.2023 г., но С. Х. не е погасила кредита. В чл. 6 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя да представи на кредитодателя обезпечение в тридневен срок от сключването му – гарант, който да отговаря на изискванията по чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора. Поради неизпълнение на това задължение му е начислена неустойка по чл. 8 от договора, която към момента на подаване на исковата молба възлиза на 1968, 37 лева. Поради неизпълнение на договорните задължения считано от шестдесетия ден от падежната дата на ответника е начислена и еднократна неустойка по чл. 14 от Общите условия в размер на 143, 30 лева.

Вземанията на поръчителя към ответника са били прехвърлени от „Креди Йес“ ООД на ищеца с договор за цесия от 12.01.2024 г.

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните вземания. Районен съд Добрич не е уважил заявлението на ищеца за процесните суми, като е отказал да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д 3269/2024 г. Настоящото производство е образувано в изпълнение на указанията на заповедния съд.

Не се представлява в съдебно заседание.

В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор от ответника. Последният не изпраща становище и не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид искането на ищцата за постановяване на неприсъствено решение, намира следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, по чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл.

99 от ЗЗД, по чл. 92, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 8 от Договора и чл. 14 от ОУ във вр. чл. 99 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е по иска за главницата да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника и „Креди Йес“ ООД по договор за заем; изпълнение на задължението на кредитодателя за предоставяне на главницата на длъжника, както и настъпила изискуемост на задължението за връщане на сумата; наличие на валидно сключена цесия за прехвърляне на процесното вземане между „Креди Йес“ ООД и ищеца, за която да е бил надлежно уведомен длъжника.

В тежест на ищеца е по иска за възнаградителна лихва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника и „Креди Йес“ ООД по договор за потребителски кредит; изпълнение на задължението на кредитодателя за предоставяне на главницата на длъжника; уговорка за плащане на възнаградителна лихва, размер на лихвата, както и изискуемостта на претендираната лихва; наличие на валидно сключена цесия за прехвърляне на процесното вземане между „Креди Йес“ ООД и ищеца, за която да е бил надлежно уведомен длъжника.

2

В тежест на ищеца е по исковете за заплащане на неустойки да установи наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между „Креди Йес“ ООД и ответника по договор за потребителски кредит; уговорка за заплащане на неустойка поради неизпълнение на чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му или поради несъответствие на обезпечението с изискванията по чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора и поради неизпълнение на договорните задължения считано от шестдесетия ден от падежната дата; размер на неустойката по чл. 8 от договора и по чл. 14 от ОУ; наличие на валидно сключена цесия за прехвърляне на процесното вземане между „Креди Йес“ ООД и ищеца, за която да е бил надлежно уведомен длъжника.

В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнявал задълженията си по договора за потребителски кредит, за което обстоятелство същият не сочи доказателства, както и че е предоставил обезпечение на кредитодателя – гарант, отговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ.

Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение при наличието на няколко отрицателни предпоставки - „Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие“.

Тези отрицателни предпоставки са налице по настоящото дело, тъй като ответникът не представи отговор на исковата молба, не се яви в първото заседание и не направи искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Ищецът се възползва от правото си по чл. 238, ал. 1 от ГПК и в първото заседание направи искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато:

1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;

2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

От представените по делото писмени доказателствени средства може да бъде направен вероятен извод за основателност на претенцията.

Съдът, като съобрази и предпоставките по чл. 239, ал. 1 от ГПК, в първото съдебно заседание прекрати съдебното дирене и обяви, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

Ето защо, с оглед наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, предявеният иск следва да бъде уважен.

По разноските:

3

При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му бъдат заплатени направените разноски.

Представил е списък по чл. 80 от ГПК, с който претендира разноски в размер на 760, 65 лева (440, 00 лева юрисконсултско възнаграждение; 240, 98 лева държавна такса за исковото производство и 79, 67 лева държавна такса за образуване на ч.гр.д. № 3269/2024 г.).

В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 440, 98 лева – разноски по гр.д. № 4088/2024 г. по описа на Районен съд Добрич.

Размерът на юрисконсултското възнаграждение от 200, 00 лева е определен по реда на чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 37 от ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.

В тежест на ответника не следва да бъде възлагана държавна такса за образуване на ч.гр.д. № 3269/2024 г. по описа на Районен съд Добрич. Това е така, защото настоящото производство не е продължение на заповедното производство, водено пред Районен съд Добрич. С исковата молба са предявени претенции, които произтичат от договор за заем, докато в заповедното производство са предявени вземания от запис на заповед.

При тези мотиви, Районен съд Добрич

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. С. Х., ЕГН **********, с адрес: с. Л., ул. „***“ № 1 да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2, по предявения иск с правно основание по чл.

240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, сумата от 1432, 97 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 940084/24.06.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата, което вземане е прехвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД от „Креди Йес“ ООД с договор за цесия от 12.01.2024 г.

ОСЪЖДА С. С. Х., ЕГН **********, с адрес: с. Л., ул. „***“ № 1 да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2, по предявения иск с правно основание по чл.

240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, сумата от 438, 66 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 25.07.2022 г. до 24.11.2023 г., което вземане е прехвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД от „Креди Йес“ ООД с договор за цесия от 12.01.2024 г.

ОСЪЖДА С. С. Х., ЕГН **********, с адрес: с. Л., ул. „***“ № 1 да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, 4

Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2, по предявения иск с правно основание по чл.

92, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 8 от Договора във вр. чл. 99 от ЗЗД, сумата от 1968, 37 лева, представляваща неустойка по чл. 8 от Договора, което вземане е прехвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД от „Креди Йес“ ООД с договор за цесия от 12.01.2024 г.

ОСЪЖДА С. С. Х., ЕГН **********, с адрес: с. Л., ул. „***“ № 1 да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2, по предявения иск с правно основание по чл.

92, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 14 от ОУ във вр. чл. 99 от ЗЗД, сумата от 143, 30 лева, представляваща неустойка по чл. 14 от Общите условия, което вземане е прехвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД от „Креди Йес“ ООД с договор за цесия от 12.01.2024 г.

ОСЪЖДА С. С. Х., ЕГН **********, с адрес: с. Л., ул. „***“ № 1 да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2, сумата от 440, 98 лева – разноски по гр.д. № 4088/2024 г. по описа на Районен съд Добрич.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5