Решение № 2476 от 01.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2476 гр. В., 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Г.а при участието на секретаря Димитрина Илк. Д.а като разгледа докладваното от Марина Г.а Гражданско дело №

20233110109158 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен иск от Н. П. П., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Д.И.” № ** срещу „Е. Г. В.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град В., район П., ул. „Е. " №** с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответното дружество да бъде осъдено да предаде на Н. П. отнетото по скрит начин владение върху реална част от 1300 кв.м. от ПИ с идентификатор ****.**.** по КККР на с. К. към м.02.2023г., находящ се в местност К., землището на с. К., с площ на целия имот от 4053 кв.м., представляващ нива, шеста категория, заключено между т. 1,2,3,4 и 5 на представената скица на л. 12 от делото, на основание чл. 76 ЗС.

В исковата молба се излагат следните фактически твърдения: На 14.03.2023г. на ищцата по скрит начин и било отнето владението на 1300 кв.м. реална част от ПИ с идентификатор по КККР на с. К. към м.02.2023г., находящ се в местност „К.“, землището на с. К., с площ от общо 4053 кв.м., представляващ нива, шеста категория, като работници, наети от ответното дружество, оградили с метални колове и оградна мрежа реална част 1300 кв.м. от имота. Отделно от това ответникът е поставил и ограда с дължина от 59 метра. За отнетото владение ищцата узнала от свой познат. Имотът ищцата владее от 08.01.2021 г., когато с НА за покупко – продажба го придобила от своята майка М. П. и леля си П. Т.ова. В края на 50-те години на миналия век в резултат на „колективизация“ и създаването на ТКЗС имотът бил отнет от Н. Д., дядо на ищцата. С решение от 1995г. на ПК А. имотът бил възстановен на наследници на Н. Д. в съществуващи стари реални граници – нива от 5,000 дка в землището на с. К., местност „К.“. Няколко месеца след възстановяване на имота собствениците му М. П. и П. Т.ова го отдавали под наем, като рентата била получавана от тях. През 1999г. бабата на ищцата Н. Д. била въведена във владение в имота. С решение от 2020г. на ОС по З. в гр. А. процесният имот, вече с площ от 4,003 дка, за втори път бил възстановен на наследниците на Н. Д., като за разликата от 0,947 кв.м. бил направен отказ със същото решение. М. П. била въведена във владение на имота. На 08.01.2021г. имотът бил продаден на ищцата от М. П. и П. Т.ова. С решение от 08.10.2021г. по адм. дело с номер *****/2020г. на АС – В., влязло в законна сила на 17.01.2023г. съдът отменил Заповед 181 8445-09.09.2020г. на Началника на СГКК – В., с която е одобрено изменение в КККР на с.

К.. Възползвайки се от това решение ответникът отнел владението на реалната част от имота, собственост на ищцата. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. В него се излагат следните фактически твърдения: Ответникът никога не е упражнявал владение върху имот с ид. номер ****.**.**. Не е вярно, че е отнемано владение на ищцата по скрит начин. Сочи се, че имот ****.**.**, посочен от ищцата към момента е с номер ****.**.** и се владее от Е. М. и К. В.а. Оспорва се, че ищцата е владяла реалната част от процесния имот. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Като писмено доказателство по делото е прието решение от 15.05.2020 г. на Общинска служба З. – град А., от което се установява, че се възстановява правото на собственост на наследниците на Н. К. Д. в съществуващи стари реални граници следните поземлени имоти: нива от 4.053 дка шеста категория, местност К., поземлен имот ****.**.** по кадастралната карта на землището при граници съседи: *****.**.**; *****.**.**;

****.**.**.

От декларация на М. Н. П., ЕГН **********, с нотариална заверка на подписа от 22.12.2020 г. на нотариус с рег. № *** на НК и район на действие Районен съд – град В. се установява, че е налице идентичност между имената на Н. К. Д. и Н. К. Д..

От протокол за въвод във владение на имоти в землището на с. К. е видно, че наследниците на Н. К. Д. са въведени във владение на 18.06.2020 г. по отношение на описаните в решение от 15.05.2020 г. имоти – имот № ****.**.** в местност К..

От решение № ****/02.10.1995 г. на Поземлена комисия – с. А. се установява, че се възстановява правото на собственост на наследниците на Н. К. Д. в съществуващи стари реални граници по отношение на нива от 7 дка в с. К., местност Г. Б.; нива от 5 дка в местност К.; нива от 2 дка в с. К., местност И. Т. и лозе от 1.200 дка в с. К. в местност И. Т..

От протокол за въвод във владение на имоти в землището на с. К., се установява, е на 05.10.1999 г. се въвежда във владение Н. К.ова Д..

Като писмено доказателство е приет нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №**, том **, рег. № **, дело № **, от 08.01.2021 г. на нотариус с рег. № *** в НК и район на действие Районен съд – град В.. От него е видно, че М. Н.а П. и П. Н.а Т.ова продават на Н. П. П. собствения си недвижим имот – поземлен имот с идентификатор ****.**.**, находящ се в с. К., община А. с площ 4053 кв.м. в местност К. при граници:

*****.**.**; ****.**.**; *****.**.** за сумата от 5000 лева.

От удостоверение за наследници № *****/**.**.**** г. издадено от Община А. се установява, че Н. К. Д. е починал на 01.05.1990 г. като негови наследници са Н. К.ова Д., негова съпруга, починала на 21.03.2006 г. и дъщерите му П. Н.а Т.ова и М. Н.а П..

От договор за отдаване под наем на земеделска земя се установява, че М. Н.а П. и П.

Н.а Т.ова отдават под наем на А. Т. З. земеделска земя, представляваща нива 5 дка в землището на с. К., местност К.а, реституирана с протокол № ****/02.02.1993 и решение № ****/02.10.1995 г. на поземлена комисия с. А., община А.. Към този договор са налице два анекса от 01.08.1999 г. и 01.05.2006 г.

Като писмено доказателство е представен договор за отдаване под аренда на земеделска земя от 20.05.2010 г., сключен между М. Н.а П. и П. Н.а Т.ова и А. Т. З. като арендатор относно земеделска земя, представляваща нива 5 дка в землището на с. К., местност К.а, реституирана с протокол № ****/02.02.1993 и решение № ****/02.10.1995 г.

2 на поземлена комисия с. А., община А..

Представени като писмени доказателства са решение на Административен съд – град В. по адм. дело № *****/2020 г. и решение на Върховен административен съд по адм. дело, с което е потвърдено решение на Административен съд – град В. по адм. дело № *****/2020 г., с което е отменена заповед от 09.09.2020 г. на Началника на СГКК – В., с която е одобрено изменение в Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., съгласно скица проект № **-****-16.07.2020 г., с който се попълват два нови имота ПИ с идентификатор ****.**.** с трайно предназначение „земеделска територия“ и НТП „нива“ като в следствие на попълването се променят границите на имоти и се заличава един имот, по жалба па „Е. Г. В.“ ООД и други физически лица. В мотивите на същото е отразено, че в административното и настоящото производство не могат да бъдат разрешавани спорове относно съществуването на вещни права между заявителя по преписката и лицата, вписани като собственици за поземления имот, по действащата КК.

От нотариален акт от 21.06.2004 г. на нотариус с рег. № 11 в НК и район на действие Районен съд – град В. се установява, че К.ка Г.а Т.ова и Е. К. М. са закупили поземлен имот, находящ се в местност К., с. К., община А., № **** по плана за земеразделяне на землище в с. К. с площ 1300 кв.м., трета категория, с трайно предназначение за ползване – нива при граници – парцер ***, полски път, парцел 50006 нива на наследниците на И. Д. Т., парцел 50005 нива на наследници на И. И. Т..

От приобщената преписка от Регионална инспекция по околна среда и водите – В. се установява, че Н. П. е подала жалба срещу управителите на „Е. Г.” ООД на 12.12.2023 г. с твърдения, че 14.03.2023 г. са заградили част от имота й и от съседи разбрала, че са инсталирали машини за обработка на камък и строителен отпадък. От извършената проверка на служители на Регионална инспекция по околна среда и водите – В. на 10.01.2024 г., за което е съставен констативен протокол, от който се установява, че в с. К., в края на ул. „П.“, в ляво от път, непосредствено до оградата на последната къща, е констатирано нерегламентирано замърсяване със строителни отпадъци /тухли, бетон, трупи и др./ като кмета на Община А. е предупреден да почисти допуснатото замърсяване в срок до 05.02.2024 г. Постъпило е писмо от кмета на Община А., с който се информира, че констатираното замърсяване е в имот ****.**.**, собственост на Е. М. и К. В.а и извършена проверка от ОД „З.“ – В. и отговор от „Е. Г.“ ООД, с които заявяват, че в собствените им имоти не са извършвани дейности, с които да се допусне замърсяване на околната среда и водите. Постъпил е втори сигнал от Н. П. от 16.02.2024 г., че предписанието не е изпълнено, поради което е изпратено ново писмо до кмета на Община А. от 06.03.2024 г.

От приобщената преписка от Районна прокуратура – В., се установява, че е депозирана жалба от Н. П. на 13.12.2023 г. във връзка с която са извършени процесуални действия чрез събирането на сведения от Н. П., М. Г., Д. Ж. Д., П. Н. И., К. В.а, Е. М. и Т. В..

Приобщено е решение на Административен съд – град В. № 1255/08.10.2021 г. по адм. дело № *****/2020 г., от което се установява, че е образувано по жалба на „Е. Г. В.“ ООД , с която се оспорва заповед на началника на СГКК – В. от 09.09.2020 г., с която е допуснато нанасянето на нови обекти в КККР – ПИ с идентификатор ****.**.** чрез промяна на границите в частта относно собствените на жалбоподателя имот – *****.**.*, ****.*.* и ****.**.* и чрез заличаване на ПИ с идентификатор ****.**.** като жалбата е уважена и заповедта отменена. Решението е потвърдено с решение на Върховен административен съд № 551/17.01.2023 г. по адм. д. № 969/2022 г. Съдържат се документи за извършена проверка от ОД „З.“ – В., както и документите от преписка от Регионална инспекция по околна среда и водите – В., образувана по жалба на Н. П..

От съдебно техническата експертиза се установява, че площта на имота на ищцата по протокол от 13.06.2020 г. за въвод във владение с идентификатор ****.**.** е 4053 кв. м. и е с граници *****.**.**, ****.**.** и *****.**.**. Площта на реалната част от процесния 3 имот, за която се претендира, че е отнето владението е 1300 кв. м. и в момента е с идентификатор ****.**.** по действащата КК. Нейните граници са ПИ с идентификатор *****.**.*, ****.*.*, ****.**.** и *****.**.**. Оградата, така както е поставена огражда 1294 кв. м. като разликата от 6 кв. м. е в рамките на допустимата грешка по чл. 18 и чл. 19 от Наредба за създаването и поддържането на КККР. Оградата, така както е поставен схематично съответства на представената скица от ищцата. Оградата от запад между т.1 и т.2 е телена мрежа на бетонни колове с височина 1,5 м., а от север, изток и юг между т. 2,3,1, 4 и 5 е телена мрежа на метални колове с височина 1,5 м. Процесният имот не е предоставян по реда на ПМС, преди влизане в сила на ЗСПЗЗ и не е зона по §4 от ПР на ЗСПЗЗ, той е бил част от блоковете на ТКЗС. Процесният имот, попада изцяло в имота, придобит от ищцата въз основа на реституция и прехвърлителна сделка.

Събрани по делото са гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д. Ж. Д., от които се установява, че познава Н. от две години, тъй като й е комшия, тъй като има имот от горната страна на м. К.а като ги дели един път. Запознават се по повод оправяне на пътя.

Твърди, че земеделските имоти са възстановени някъде 1995 г., а въводът е бил 2000 година и заявява, че имотът на Н. се е обработвал. Н. я познава от пролетта на миналата година – 2023 г. и тя го е получила по наследство от майка си. Заявява, че пролетта имотът е започнал да се загражда – циментови колове са сложили, микробус има и не можел да си минава до мястото, в което има къща. Твърди, че се е случило март, април, когато са започнали да слагат бетонни колове. Мястото, което е заградено е повече от декар. Т., синът на Е. и П., го питал дали той е отворил мрежата. Знае, че там се трошат камъни, тъй като Т. се занимава с това. В заградената част има голяма машина, но не знае кой е монтирал тази машина. Някъде април, март започнал да носи камъни и докарал машината, а после заявява, че е докарана края на миналата година. Земята не се обработва. Познава Е. и К., две сестри – едната живее в К., едната във В. и в имота влиза синът на Е., Т.. Не знае дали Т. има общо с „Е. Г.”, не знае каква е връзката. Колчетата и оградата ги е сложил Т., той е заградил.