Определение № 675 от 21.09.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 675 гр. Ловеч, 21.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500457 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, *****, чрез юрисконсулт С. Д., срещу разпореждане № 3099/21.07.2026 год. по ч.гр.д. № 1462/2026 г. по описа на Районен съд Тетевен, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Р. К. Д., ЕГН **********.

Счита, че обжалваното разпореждане на ТРС е неправилно и незаконосъобразно. Цитира практика на окръжни съдилища, в която е прието, че при преценка на основателността на искането по чл.410 ГПК, съдът е ограничен единствено до наличието на твърденията, изложени в заявлението, което следва да съдържа надлежно конкретизирано по основание и размер вземане. Твърди, че съдът не следва да събира доказателства за дължимостта, характера, произхода и сформиране компонентите на дълга, както и процесуалната легитимация на страните, а проверява служебно само съдържанието на договора и наличието на неравноправни клаузи. Твърди, че промяната в субектите на облигационното правоотношение е извън обхвата на проверката в хипотезата на чл.410, ал.3 ГПК и в този смисъл договорът за цесия е ненужен за нуждите на заповедното производство. Изтъква, че наличието на вземане на заявителя спрямо длъжника и неговата изискуемост са въпроси по същество, касаещи материалноправната легитимация на заявителя, които следва да бъдат разгледани в исковото производство при наличие на възражение от длъжника.

Моли въззивната инстанция да отмени разпореждане №

1

3099/21.07.2026 год. по ч.гр.д. № 1462/2026 г. по описа на Районен съд Тетевен, с което е отхвърлено заявлението му и да се произнесе по съществото на въпроса.

Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна.

От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д. № 462/2026 год. по описа на РС Тетевен е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Р. К. Д., ЕГН ********** за парично вземане в размер на сумите:

186.20 евро – главница за периода от 27.04.2025 г. до 11.06.2025 г., ведно със законната лихва от 14.07.2026 г. до изплащането й, 8.30 евро - договорна лихва за периода от 27.04.2025 г. до 11.06.2025 г., 43.25 евро – мораторна лихва за периода от 28.04.2025 г. до 14.07.2026 г., разноски за държавна такса в размер на 10.86 евро и 25.56 евро юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е, че на 21.11.2025 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.11.2025 г., сключен на основание чл.99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания" ЕАД и „Моят кредит“ ЕООД, по силата на който вземането на „Моят кредит“ ЕООД срещу Р. К. Д., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 110811 от 11.12.2024 г., е прехвърлено изцяло. Изложено е, че уведомително писмо изх. № УПЦ-П-МК от 03.12.2025 г. за цесия е изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството й на пълномощник на цедента.

С разпореждане № 2999 от 15.07.2026 г. районният съд е оставил без движение подаденото от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение и указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението с допълнителна молба да уточни кога е получено уведомителното писмо за цесия по чл.99 ЗЗД изх. № УПЦ-П-МК от 03.12.2025 г., правени ли са плащания преди и след цесията и за какво, както и да заплати ДТ в размер на 10.86 евро. Заявител е предупреден, че при неизпълнение на указанията, заявлението ще бъде оставено без разглеждане.

С молба от 16.07.2026 г. от страна на заявителя е представено платежно нареждане за внесена ДТ в размер на 10.86 евро.

Тетевенският районен съд е отхвърлил подаденото заявлението, като в мотивите на обжалваното разпореждане е изложил съображения, че заявителят не е изпълнил дадените указания.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло направените от районния съд правни изводи. В действащата редакция на чл. 410, ал.2 от ГПК и понастоящем има препращане относно изискванията, на които следва да отговаря заявлението за издаване на изпълнителен лист - чл. 127, ал.1 и ал.3 от ГПК и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК. Настоящата инстанция също счита, че от 2 страна на жалбоподателя не са наведени в заявлението твърдения относно формиране на вземането и посочването на всички обстоятелства, обосноваващи качеството му на кредитор. В т.2б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС изрично е прието, че при заявлението по чл.

410 от ГПК обстоятелства не могат да се извличат от приложените към заявлението документи, тъй като целта е само да се установи дали вземането е спорно.

На следващо място следва да се отбележи, че в случая заявителят претендира издаването на заповед за изпълнение в качеството си на цесионер и за да се легитимира като титуляр на вземане срещу длъжника, е нужно да има твърдения за изпълнение и на изискването за надлежно уведомяване по реда на чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Условие, за да е противопоставима на длъжника цесията, е да е известен за наличието на всеки кредитор.

Законодателят изрично е свързал правните последици на цесията за длъжника и действието й спрямо него с деня, когато тя му бъде съобщена от предишния кредитор. В случая заявителят не твърди факти относно датата на получаване на съобщението за цесията от длъжника. Утвърдената съдебната практика изрично приема, че когато се касае до частно правоприемство, каквото е настоящата хипотеза, за да се приеме, че е основателно искането за издаване на заповед за изпълнение от частен правоприемник при договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника. В този смисъл са и указанията, дадени в т.4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Поради изложените съображения настоящата инстанция не приема изложените от жалбоподателя доводи, че се касае до проверка, която следва да се извършва от съда в исковото производство по чл. 422 от ГПК. Касае се до редовност на заявлението относно наличието на твърдения за този факт и е в обхвата на проверката, която заповедният съд следва да извърши в производството по чл. 410 от ГПК.

Ето защо въззивната инстанция приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК, а изложените в частната жалба възражения са неоснователни. Достигайки до същия правен извод, Тетевенският районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното и на основание чл.252 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3099/21.07.2026 год. по ч.гр.д. № 1462/2026 г. по описа на Районен съд – Тетевен.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4