Определение № 1975 от 16.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1975 гр. Пловдив, 16.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Ненова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501951 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД против Определение № 6030/17.05.2024, пост. по ч.гр.д.№ 1943/2024, ПдРС, с което в производство по чл.248 от ГПК по молба на жалбоподателя е изменено определение №4211/04.04.2024г. пост. по същото дело в частта за разноските, като същите са намалени от 400лв. на 300лв., дължими от жалбоподателя в полза на Д. Г.

А..

В жалбата се поддържа неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Излагат се доводи, че единственото процесуално действие от длъжника е подаване на възражение. Поддържа се, че съдът не е обвързан с минималните размери посочени в наредба

№1/2004МРАВ.Позовава се и на практика на СЕС. Моли за отмяна на определението и намаляване на разноските на 200лв.

По делото е постъпил отговор от Д. Г. А., в който оспорва жалбата и поддържа, че има качеството потребител и не следва върху нея да се възлагат разноските в производството и те сда се поставят в зависимост от материалния интерес, т.к. така би се нарушило правото й на защита. Позовава се също на практика на СЕС. Моли за потвърждаване на определението Претендира разноски в размер на 300лв.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в производството. Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда на чл.274 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена е ДТ, поради което и същата се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

1

Въз основа на заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1943/2024, ПдРС по чл.410 от ГПК против Д. А.. Длъжникът е подал възражение, чрез пълномощник адв. М., като е приложено и пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Даден е срок за предявяване на иска, като заявителят не е предявил вземанията си по исков ред, поради което с определение заповедният съд е обезсилил издадената заповед и е присъдил разноски в полза на дължника в размер на 400лв. Заявителят е подал молба за изменение на прекратителното определение в частта за разноските. С обжалваното определение заповедният съд е уважил частично молбата и е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че е законосъобразно определянето на разноски в полза на длъжника, доколкото същият е представляван от адвокат. Съгл. правилата на чл.78 от ГПК за присъждане на разноски, такива се дължат винаги в полза на страната, чийто искове са уважени или при прекратяване на производството. В конкретния случай обезсилването на издадената заповед за изпълнение и прекратяване на производството води до възникване на право на разноски за изправната страна, съгл. чл.78, ал.4 от ГПК.

С оглед възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, направено от страна на заявителя, то се дължи произнасяне по него. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение следва да се има предвид, че възнаграждението за процесуалното представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредбата, възнаграждението следва да се определи по аналогия. За да се приложи по аналогия възнаграждението следва да се изходи от вида на самото процесуално действие. За възражението е налице утвърден с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието образец. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към заповедта винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването и, включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично. В настоящия случай длъжникът чрез процесуален представител е подал подобно възражение в утвърдения образец срещу цялото вземане. Извършените от адвоката действия са се изчерпали с подаване на бланкетно възражение с попълнени данни на страната и на адвоката и номера на делото, както и на искане за присъждането на разноски.

С оглед на така извършените от адвоката действия по изготвяне на възражението по аналогия следва да намери приложение предвиденото възнаграждение в чл. 6, т.5 от Н №1/2004 МРАВ за изготвяне на книжа, в тази част и на други молби. Тези действия на адвоката са най-близки до действията му по подаването на бланката на възражението по чл. 414 от ГПК, поради което дължимото за тях възнаграждение е 50 лв.

Тук следва да се отбележи, че макар подаването на възражението да не е самоцелно и предпоставя задължението на заявителя да подаде иск по реда на 2 чл.422 ГПК, то за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение в заповедното производства са релевантни извършените от адвоката действия. В заповедното производство действията на процесуалния представител на длъжника са се изчерпали с подаването на бланкетно възражение и за тези действия следва да му се определи горепосоченото възнаграждение. В случай, че е било инициирано производство по реда на чл.422 ГПК след подаване на възражението по чл.414 ГПК, за това производство страните също биха имали право на разноски съобразно изхода на делото.

В настоящия случай, обаче, жалбоподателят обжалва определянето на възнаграждение над 200лв., поради което и съдът е обвързан с искането, с което е сезиран. Ето защо определеното възнаграждзение за процесуално представителство на лицето, сочено като длъжник в заповедното производство следва да бъде намалено до размер от 200лв. В този смисъл и следва да бъде постановен съдебният акт.

Ответната по жалбата страна Д. А. , чрез процесуалния си представител е претендирала разноски и за производството по частната жалба на АКПЗ АД.

Съдът намира, че такива не се дължат, независимо от изхода на делото, т.к. производството не е самостоятелно такова , а е спор относно разноските.

Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, че в производство по спорове за разноски не се присъждат допълнителни такива.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 6030/17.05.2024, пост. по ч.гр.д.№ 1943/2024, ПдРС, в частта, в която на Д. Г. А., ЕГН **********, са присъдени разноски над 200лв. до определения размер от 300лв. , дължими от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3