Определение № 1787 от 22.07.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1787 гр. Бургас, 22.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева

Съдебни

Д. ГЕОРГИЕВА заседатели: Й. СИМЕОНОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА в присъствието на прокурора Н. Гр. Б. като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Частно наказателно дело № 20262120202424 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 23, ал. 1 НК и е образувано по повод постъпило предложение на Районна прокуратура - Бургас за определяне на общо наказание на основание чл. 25, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 23, ал. 1 и ал.3, НК и приложение на чл.24, ал.1 НК спрямо посочените в предложението осъждания на Я. Я. А., ЕГН **********.

Прокурорът настоява кумулацията да бъде извършена, в съответствие с параметрите в изготвеното предложение, като излага обстойни и задълбочени аргументи, мотивиращи предложеното увеличение на общото наказание.

Адв. Желю Хубеков, служебен защитник на осъдения, настоява кумулацията, да бъде извършена между изброените в предложението осъждания, като настоява да не бъде приложен чл. 24 НК в посочения в предложението размер.

Осъденият Я. А. моли съдът да вземе предвид, че той полага усилия да преодолее наркоманната си зависимост и да се реинтегрира в обществото. В последната си дума предоставя на съда да реши въпроса относно размера на общото наказание.

Прегледът на събраните доказателствени материали обуславя извод за следните фактически изводи :

Я. Я. А. видимо от приложената по делото справка за съдимост върху личността му е въздействано с методите и средствата на наказателната репресия многократно.

Предмет на настоящото производство за определяне на едно общо наказание са наложените наказания по следните присъди:

1.С Определение за одобряване на споразумение, в сила от 22.01.2026 г. по НОХД 4161/2025г. на БРС е признат за виновен в престъпление по чл.354а,ал.3, т.1, вр.чл.26,ал.1 НК, за което на осн. чл.55, ал.1,т.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, определено за изтърпяване при първоначален строг режим, а на осн. чл.55,ал.3 НК не е наложено по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

Деянието е извършено в периода от 24.04.25 г. до 30.05.25 г. Споразумението влиза в сила на 22.01.2026 г.

1

2.С Присъда, в сила от 03.02.2026 г. по НОХД 3228/2025 г. по описа на Районен съд -Бургас е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196,ал.1,т.1, вр.чл.194,ал.1,вр.чл.29,ал.1,б.а и б.б НК, като му е наложено наказание 2 години „лишаване от свобода“, определено за изтърпяване при първоначален строг режим.

Деянието е извършено в периода 20.05.25г. – 21.05.25г. Присъдата влиза в сила на 03.02.2026 г.

3. С Определение за одобряване на споразумение, в сила от 27.04.2026г., по НОХД 949/2026г. на РС-Бургас е признат за виновен в престъпление по чл.196,ал.1,т.1, вр.чл.194,ал.1, вр.чл.29,ал.1,б.а и б.б ,вр.чл.26,ал.1 и 2 НК, за което на осн. чл.55, ал.1,т.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок 1 година и 3 месеца, определено за изтърпяване при първоначален строг режим.

Деянието е извършено в периода 21.08.25г. -22.08.25 г. Споразумението влиза в сила на 27.04.2026г.

4.С Определение за одобряване на споразумение, в сила от 29.04.2026 г. по НОХД 1459/2026 година по описа на РС-Бургас е признат за виновен в извършване на съвкупност от престъпления – по чл.196,ал.1,т.1, вр.чл.194,ал.1, вр.чл.29,ал.1, б.а и б.б НК, за което на осн. чл.55, ал.1,т.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, определено за изтърпяване при първоначален строг режим.

Деянието е извършено на 06.12.2025 г. Споразумението влиза в сила на 29.04.2025 година.

5.С Определение за одобряване на споразумение, в сила от 08.06.2026 г. по НОХД №1976/2026 г., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196,ал.1,т.1,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.29,ал.1,б.а и б.б НК като му е наложено наказание 1 година лишаване от свобода, определено за изтърпяване при първоначален строг режим.

Деянието извършено на 16.06.2025 г. Споразумението влиза в сила на 08.06.2026 година.

6. С Присъда,в сила от 26.06.2026 г. по НОХД №1764/2026 г.на РС-Бургас, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1,б.а и б.б,вр.чл.26,ал.1 НК като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, определено за изтърпяване при първоначален строг режим.

Деянието извършено в периода 15.07.25 г. – 18.07.2025г. Присъдата влиза в сила на 26.06.2026 година.

При така изяснените обстоятелства от фактическа страна, БРС счита, че осъденото лице е осъществило противоправните посегателства, предмет на всички шест цитирани осъждания по НОХД № 4161/2025г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, НОХД № 3228/2025г. на Районен съд-Бургас, НОХД № 949/2026г. на Районен съд-Бургас, НОХД № 1459/2026г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, НОХД № 1976/2026г. по описа на Районен съд - гр. Бургас и НОХД № 1764/2026г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, преди да е бил осъден с влязла в сила присъда, за което и да е от тях, преди датата 22.01.2026 г., на която е влязло в сила първото в хронологичен порядък осъждане с определение за одобряване на споразумение по НОХД 4161/2025 г. по описа на Районен съд -Бургас. В разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК се съдържа предписание, указващо на съда,че след като определи наказание за всяко престъпление отделно,следва да наложи най-тежкото сред индивидуализираните наказания, като се имат предвид наказания, които са от един и същи вид. При избор на конкретен вариант за групиране, съдът следва да се ръководи от указанията дадени в Постановление № 4 от 28.VI.1965 г. по н. д. № 2/65 г. на Пленума на ВС, съгласно което – при множество различни варианти, съдът следва да избере този, който е най-благоприятен за осъденото лице. В конкретния случай предложеният от БРП вариант за групиране се явява най-благоприятен.

Предвид това и общото най-тежко наказание, което следва да се наложи на осъдения е наказанието лишаване от свобода за срок от 2 години,наложено му по НОХД 3228/2026 г. и НОХД 1764/26г. на БРС.

2

Налице е съвкупност на престъпления, поради което при приложение правилото на поглъщане на наказания, съдът намира,че единственият възможен и законосъобразен е вариантът на кумулиране на наказанията по всички шест осъждания и на основание чл. 25, ал. 1 и ал.2 вр. чл. 23, ал. 1 НК на А. следва да се наложи наказание „лишаване от свобода“ до размера на най-тежкото от определените наказания за отделните престъпления.

Съдът намира, че балансираният размер на пропорционалното и справедливо увеличение по чл.24 НК на общото най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в случая се явява 6 месеца, предвид което следва да бъде удовлетворено предложението на БРП в посочения размер.

С поведението си осъденият А., независимо от константно действащите житейски неблагоприятни фактори като материални дефицити, социална безизходица и бедност осъзнато показва,че предпочита да следва своята престъпна инерция, поставяйки социалното си съществуване на основата на неопределената случайност, основен дял от която заема извършването на присвоителни престъпления. Действително социалната среда, ограничаваща възможностите за трудова и обществена реализация, а също и негативни фактори като тежко финансово положение и остър недоимък, могат до определен предел да обусловят импулсивни тенденции в поведението,за да се приеме,че основният подтикващ подсъдимия фактор,влияещ върху криминалните му нужди е именно бедността и стремежът към временно осигуряване на препитание. Казаното обаче не намира цялостна логическа валидност към личността на А., поради системната упоритост, изводима от справката му за съдимост. Осъденият Я. А. с деянието по НОХД 1764/26г. демонстрира за 38-ми път /съгласно броя на осъжданията/ системно, въздигнато на ниво личен избор свое противопоставяне срещу правните забрани. В конкретния случай, с поведението си той заявява своята невъзможност, осмислено да направлява свободата си извън пенитенциарните структури,както и нежелание или неспособност за изграждане на волева самодисциплина и самокритичност след многократно прилаганите способи за поправително въздействие, като за пореден път влиза в разрез с нормите на обществото и закона. Още преди достигане прага на пълнолетието А. е дебютирал с престъпната си изява в обществото, като на 15 г.е предприел първото посегателство срещу собствеността – грабеж по см. на чл.198,ал.1, вр.чл.20,вр.чл.63,ал.1,т.3 НК. Именно по отношение на 14 от осъжданията / в периода 2012-2026 г./, касаещи осъществени състави на „кражби“ в условия на опасен рецидив са му налагани различни по размер наказания „лишаване от свобода“ в диапазон от 6 месеца до 3 години лишаване от свобода. Прегледът на съдържанието на приложената справка за съдимост показва, че при санкционирането на предходно реализираното от него престъпно поведение преобладаващо към него е проявявана снизходителност, като са му определяни ниски по размер наказания, като част от налаганите наказания „лишаване от свобода“ са покривали срока на предварителния арест. Акцентът върху отегчаващите фактори несъмнено попада върху доказаната чрез поведението на А. в един продължителен период инертност или нежелание да си наложи уважение към закона и дисциплина в поведението, към които държавата в този период многократно е полагала усилия да го стимулира, използвайки различни механизми за въздействие. Във времевия интервал от 2012г. до 2025 г. осъденият е извършвал престъпления в осезаема динамика, изпълваща всеки възможен интервал от време на социалното му битие на свобода, респ. в кратки срокове след изтърпяване на всяко предходно наложено ефективно наказание „лишаване от свобода“. Хронологически последното изтърпяно ефективно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 8 месеца по ЧНД 1674/2024 г. на РС-Бургас, предшества само с 3 месеца периода на осъществяване инкриминираното по НОХД 1764/26г. на БРС деяние. Обективни фактори, които повишават личната обществена опасност на А. и минимизират възможността за законосъобразна негова реализация в обществото при по-леко негово санкциониране са фактът на престъпната негова неотстъпчивост и настъпило трайно изменение на йерархия на приоритети поради липсата на самостоен волеви потенциал и подкрепящи социални фактори за адекватно лечение на евентуални абстинентни разстройства от наркоманна зависимост /предвид множеството осъждания за престъпления по чл.354а,ал.5,вр.ал.3,т.1 НК по НОХД 924/2020г., НОХД 1717/2023г., по НОХД 4161/2025 г.

3 по всички на РС-Бургас/. На практика, А. отдалечен от разбирането за правов ред и дължимо усилие към реинтеграция, е превърнал в своебразен център на жизнения си интерес интервенцията върху правото на собственост като вид занятие,осигуряващо средства за подхранване на абстинетно инспирираните нужди. Действително, в практиката на касационната инстанция Решение № 45 от 31.01.2023 г. на ВКС по н. д. № 788/2022 г., I н. о., НК, Решение № 285 от 11.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 1018/2016 г., I н. о., НК, и мн.др.устойчиво се приема,че евентуална наркотичната зависимост на дееца като болестно състояние, влияещо в определена степен върху волевия мащаб на самоконтрола,без да бъде извинително обстоятелство, би могла да се обсъжда като смекчаващо обстоятелство. В случая обаче следването на диктуваните от наркоманията потребности, не може да бъде широко третирано като универсално извинително обстоятелство. Не е пресилено да се приеме и,че липсата на самостоен волеви потенциал за проследяване и лечение на евентуално абстинентно разстройство, предопределя това, на преден план проявление да намери тежко повлияната от зависимостта мотивация, но същата не може да се превръща в единствено основание за криминогенно организираното съществуване. Болестният фактор, влияещ до определен предел върху начина на организиране и направляване на поведението може да бъде ползван и само в рамките на ординерните скечаващи обстоятелства, не и да му бъде придавана изкуствена стойност. В основата на този начин на третиране на фактите относно обществената опасност на личността е проявената нейна трайна инертност, която най-адекватно се преценява именно на базата на неосъществилия се поправителен ефект от наложените и влезли в сила предходни наказания, целта на които е била именно постигане на индивидуална корекция на поведението. Индивидуалната превенция е основна и фундаментална цел по см. на чл.36,ал.1 НК и тя се основава на разбирането, формирано чрез една рационална прогноза,че деецът започва да се поправя в един постепенно нарастващ и осъществяващ се процес /във времева линия и образно от процес с нулеви стойности към повисоки стойности/. В случая този поправителен процес след изтърпяните предходни ефективни наказания е бил прекъсван многократно поради собствената на подсъдимия криминогенна воля към нови противоправни форми на поведение. За да се въздейства върху осъдения възпиращо и да бъде ефективно насочен към социално и правно приемливо поведение е нужна реакция, чрез която да му бъде указан респект към абсолютно обвързващото действие на правните норми и забрани, с равноценна приложимост спрямо всички граждани на обществото.