Решение № 1807 от 12.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1807 гр. Варна, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.Д. М. при участието на секретаря Т. А. Т. като разгледа докладваното от А.Д. М.Гражданско дело № 20253110111578 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба на основание чл.432 от КЗ от страна на ищцата В. Т. В., с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Р. Р. от ВАК, против ответника ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с процесуален представител юрисконсулт П.Г., с цена на иска от 100 лева - частичен иск от такъв на стойност 1333 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие пътнотранспортно произшествие, настъпило на 24.03.2025 г. в гр. Варна. В хода на делото е допуснато изменение на иска, досежно размера на исковата претенция, като същата е увеличена на сумата от 1071 евро - окончателна претенция, претендирана ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба ищцата твърди, че е собственик на лек автомобил „*“ с рег. №***. На 24.03.2025 г. в гр. Варна, на бул. „**“, в района на Централна поща настъпило произшествие между лек автомобил „*“ с рег. №*** и автомобила на ищцата. Виновен за произшествието бил водачът на лек автомобил „*“. Същият, движейки се по бул. „**, предприел маневра обратен завой на светофарна уредба, като отнел предимството на движещия се по същия булевард, но в обратна посока автомобил „*“ и го ударил в предната лява част. За възникналото ПТП и предвид липсата на спор между участниците в него по отношение на обстоятелствата свързани със същото, бил съставен и подписан двустранен констативен протокол за ПТП, в който за виновен бил посочен водачът на лек автомобил „*“. За този автомобил била налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество ЗАД „А.Б.“ АД, съгласно полица №**, която била действаща към датата на 1 възникване на произшествието. На 25.03.2025 г. лекият автомобил на ищцата бил представен за оглед пред застрахователната компания на виновния водач – ответното дружество, при което била образувана застрахователна щета №**. Извършени били два огледа на лекия автомобил, съответно на 25.03.2025 г. и на 11.04.2025 г. Установено било, че вследствие произшествието по автомобила на ищцата са налице следните увреждания: броня облицовка предна - със средна степен на деформация; фар - блок комбинирани светлини, преден ляв - за подмяна; калник преден ляв - за подмяна; врата предна лява със тежка степен на деформация; облицовка праг - пластмасова лява с лека степен на деформация; подкалник метален преден ляв, с лека степен на деформация. На 16.04.2025 г. по посочена от ищцата банкова сметка, от страна на ответното дружество по образуваната при него застрахователна щета била заплатена сума в размер 816,99 лв. Ищцата изразява несъгласие с размера на така определеното и изплатено обезщетение, като твърди, че същото следва да е от 2150 лв. и при приспадане на заплатената вече сума счита, че дължимото обезщетение за причинените щети е от 1333 лв.

Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й плати сумата от 100 лв. – частичен иск от такъв с общ размер от 1333 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по застрахователна щета за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждания на броня облицовка предна; фарблок комбинирани светлини - преден ляв; калник преден ляв; врата предна лява; облицовка праг-пластмасова лява; подкалник метален преден ляв на лек автомобил „*“ с рег. № **, причинени в резултат на настъпило ПТП на 24.03.2025г., което е причинено по вина на водача на лек автомобил „*“ с рег. № **, застрахован по договор за „Гражданска отговорност“ с полица №** при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението. Претендира и да й бъдат заплатени направените по делото разноски.

В представения от ответната страна отговор на исковата молба се твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Ответната страна не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие между ответника и собственика на лек автомобил „*“ с рег. №***. Също така не оспорва механизма на произшествието и настъпилите вреди по автомобила на ищцата. Оспорва иска по размер, като счита, че със заплащането на сумата от 816,99 лв. дружеството изцяло изпълнило задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото застрахователно събитие. Обезщетението било законосъобразно определено съгласно средните пазарни цени и Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - приложение №1 към Наредба №24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл.249, т.1 и 2 от КЗ. Ищцата заявила съгласие с определянето на 2 застрахователното обезщетение съгласно посочената методика, което било видно от уведомлението за щети. Въпросната методика представлявала указания за изчисляване размера на щетата на МПС в случаите, когато обезщетението се определяло от застрахователя, на когото не били представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Към момента на настъпване на произшествието автомобилът на ищцата бил на 20 години, предвид което към стойността на новите части следвало да се приложи коефициент на амортизация, предвид възможността за възстановяване на употребявано МПС, да бъдат използвани авточасти втора употреба или такива от алтернативни доставчици. Ответната страна счита, че в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на увреденото лице или до определяне на застрахователно обезщетение над средните пазарни цени. Ответната страна оспорва и претенцията за лихва.

Предвид изложените съображения ответната страна моли искът да бъде отхвърлен, като й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от представеното по делото свидетелство за регистрация – Част I №**, че ищцата В. Т. В. е собственик на лек автомобил „*“ с рег. №***. На 24.03.2025 г. ищцата управлявала лекия си автомобил, движейки се по бул. „**“. В същото време, по същия булевард, но в обратна посока се движил лек автомобил „*“ с рег. №***, управляван от водача В.Д.С.. На кръстовище в района на Централна поща водачът на лек автомобил „*“ предприела маневра обратен завой на светофарна уредба, като отнела предимството на движещата се в обратна посока ищца с лек автомобил „*“ и между двата автомобила настъпил удар, като автомобилът на ищцата бил ударен в предната лява част. За настъпилото произшествие бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от същата дата, в който било посочено, че вина за произшествието има водачът на лек автомобил „*“ с рег.

№**. В протокола било вписано, че видимите увреждания по автомобила на ищцата са по фар, предна броня, калник, врата.

На следващия ден след инцидента – 25.03.2025 г. ищцата подала уведомление за настъпилото застрахователно събитие и щетите по автомобила й до ответното дружество, което било страна по застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „*“ с рег. №**, с издадена застрахователна полица №**, валидна към датата на събитието. При ответната страна била образувана преписка по щета с №** г. На 11.04.2025 г. от служител на ответната страна бил извършен оглед на автомобила на ищцата и изготвен опис по щета. Били констатирани следните увреждания по автомобила на ищцата с необходимост от ремонт или подмяна: броня облицовка предна - със средна степен на деформация; фар - блок комбинирани светлини, преден ляв - за подмяна; калник преден ляв - за подмяна; врата предна лява със тежка степен на деформация; облицовка праг - пластмасова лява с лека степен на деформация; подкалник метален преден ляв, с лека степен на деформация. Била извършена експертна оценка по щетата, която определила обща сума на обезщетение от 816,99 лв.

3

Въпросната сума била изплатена на ищцата.

По делото е назначена автотехническа експертиза, от чието заключение се установява, че общата средна пазарната стойност на необходимите разходи за възстановяване на уврежданията по лек автомобил „*“ с рег. №***, при извършване на ремонта в сертифицирани и несертифицирани автосервизи, и в зависимост от вида и качеството на извършване на ремонта, към момента на настъпване на застрахователното събитие, е в размер на 1 560,24 евро. Вещото лице е изчислил и размера на щетите, съобразно Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите приложение №1 към Наредба №24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл.

249, т.1 и 2 от КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, като съобразно тази методика щети са в размер на 423,82 евро. Определена е и общата стойност на обезщетението, като са взети предвид средни пазарни цени за авточасти от алтернативни доставчици към датата на произшествието - 24.03.2025 г., която е 1 489,07 евро. Изрично е посочено в заключението, че не е налице възможност за определяне стойност на уврежданията по автомобила по средни пазарни цени към датата на ПТП при съобразяване цените на авточастите подлежащи на подмяна за ремонт – втора употреба, тъй като не са налице данни за предлагането (наличности и стойности) на нужните за подмяна резервни части към момента на събитието.

Заключението на експертизата е определило пазарната стойност на „*“ с рег. №*** към датата на произшествието – 24.03.2025 г. в размер на 2 400 евро.

Гореописаните факти съдът приема за установени с категоричност по делото от посочените по делото доказателства в заверени копия – горепосочения двустранен констативен протокол за ПТП, както и представените свидетелство за регистрация на МПС част II №**; уведомление за щета на МПС от 01.07.2025г.; опис – техническа експертиза по щета № ** г.; експертна оценка за определяне на застрахователно обезщетение по щета № **; преводно нареждане №**2025 г., както и от заключението на назначената по делото автотехническа експертиза.

На база на така установените факти съдът счита, че се налагат следните изводи:

Основателността на претенцията на ищцата предполага доказване на възникнало произшествие, вследствие което са настъпили щети за автомобила на ищцата; причинна връзка между поведението на водача на автомобила „*“ с рег. №*** и настъпилите щети; наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответната страна и виновния водач за автомобила му; доказан размер на щетите.

В настоящия случай е безспорен фактът на настъпилото произшествие, като съдът приема за доказано с категоричност, че то е следствие виновно поведение от страна на водача на лек автомобил „*“ В.Д.С.. По делото е установен механизмът на настъпилото произшествие, който не е спорен между страните и който сочи, че именно водачът Стъклева при предприемане на маневра обратен завой е нарушила правилата за движение, отнемайки предимството на ищцата. Безспорно, че е налице причинна връзка между действията на 4 водача Стъклева и щетите, настъпили за ищцата по автомобила й. Безспорно са установени и вида на причинените щети за ищцата и степента на увредените детайли.

Спорен между страните е въпросът относно размера на обезщетението, което ответната страна следва да изплати на ищцата като застраховател, сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с виновния за произшествието водач, относно автомобил „*“. В тази насока съдът съобразява, че съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната възстановителна стойност на щетата, която съгласно разпоредбата на чл.400, ал.2 от КЗ е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Предвид това и съобразно данните по делото за характеристиките на автомобила, който е с дата на първа регистрация през 2004 г., съдът счита, че следва да се приеме за обезщетяваща действително претърпените вреди сума на обезщетение, при която са взети предвид средни пазарни цени за авточасти от алтернативни доставчици от 1489, 07 евро.