Решение № 274 от 04.08.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Бургас , 04.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на втори август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Недялка П. Пенева

Даниела Д. Михова

Детелина К. Димова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20212100501108 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „Дом Комфорт Бг“ – ЕООД – гр.Бургас - ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение №63/01.03.21г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№4817 по описа на съда за 2020г., с което е призната за незаконна и отменена Заповед №19/27.07.20г., с която на ищцата Р. Д. Т. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено правоотношението с нея, въззивникът е осъден да заплати на ищцата 610 лева – разноски по делото, а по сметка на БРС – 100 лева – държавна такса.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.

Излагат подробни съображения, досежно момента, в който следва да се счете за прекратено трудовото правоотношение между страните. Според въззивника, ищцата не е отправила изявление, а ответникът не е приел такова, респ. – не е отправил насрещен отговор до нея в седмодневен срок, за прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие на страните на осн. чл.325, ал.1, т.1 КТ.

На следващо място подробни аргументи въззивникът излага по въпроса, дали работодателят е следвало да отмени първата своя заповед №2 и да уведоми за това служителя, още повече, че такава заповед не е била връчена на последния. Излага подробни аргументи и по съществото на спора – че правоотношението между страните е прекратено чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, на осн. чл.330, ал.2, т.6, вр. чл.188, т.3 КТ. Според въззивника при налагане на наказанието са поискани и получени писмени обяснения от ищцата, наказанието е наложено с мотивирана писмена заповед, взета е предвид тежестта на нарушението, а заповедта е връчена на служителя.

Въззивникът излага съображения за неоснователност на иска по чл.344, ал.1, т.4 КТ, поради недопустимостта за съвместното му разглеждане с иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ.

Въззиваемата – ищец по исковете Р. Д. Т. представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК 1 писмен отговор на въззивната жалба. В него излага съображения за недопустимост на въззивната жалба, поради просрочието й – същата е подадена на 23.03.2021г. в 22.35 часа – след края на работното време и е регистрирана в БРС на 24.03.21г. С допълнителна молба вх.№4377/27.07.21г. тези възражения се поддържат.

Въззиваемата излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Според нея съдът е разпределил правилно доказателствената тежест, обсъдил е всички доказателства и е достигнал до логични, последователни, категорични и правилни фактически и правни изводи. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед №2/19.05.21г. – по взаимно съгласие на страните, за което е подадено уведомление от работодателя до ТД на НАП. Заповедта е достигнала до знанието на служителката и доколкото в КТ не се съдържа специален ред за уведомяване, това може да стане с всички възможни начини – в тази връзка излага подробни аргументи. Споделят се изводите на съда, че заповед №2 не е отменена от работодателя, респ. – процесната заповед е незаконосъобразна. Излагат се подробни аргументи по въпроса за дисциплинарната власт на работодателя, респ. – дисциплинарната отговорност на работника или служителя. Развиват се съображения досежно евентуалния характер на иска по чл.344, ал.1, т.4 КТ.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена от лице, за което съществува интерес от обжалване на първоинстанционното решение, подадена е в срока по чл.259 ГПК, съдържа всички необходими реквизити, следователно е редовна и допустима.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и предвид висящността на спора пред въззивната инстанция само по част от исковете, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че по силата на трудов договор №1/03.01.2020г., страните са били в трудово правоотношение (ТПО), по силата на което ищцата е заемала длъжността „касиер“ в ответното дружество. Не се спори, че на 08.07.20г.ищцата е отправила молба до работодателя за прекратяване на ТПО на осн. чл.325, т.1 КТ. На 15.05.20г. молбата е поставена резолюция „След изтичане на предизвестие 30 дни“, но на 19.05.20г., работодателят постановил Заповед №2/19.05.20г., с която на осн. чл.325, ал.1, т.1 КТ прекратил правоотношението. Такова прекратително основание било отбелязано и в трудовата книжка на ищцата. На 19.06.20г., ищцата подала сигнал до ИТ – Бургас за дължими й обезщетения, на който получила отговор, в който е посочено, че заповед – 2/19.05.20г. не й е връчена. Със Запоред №11/15.07.20г., работодателят поискал от ищцата обяснения за неявяването й на работа от 19.95.20г., като ищцата изложила обяснения. На 27.07.20г. с тук атакуваната заповед, работодателят прекратил правоотношението на осн. чл.330, ал.2, т.6 КТ – с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Ищцата оспорва съществуването на посоченото основание. Твърди, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед №2/19.05.21г., на осн.- чл.325, ал.1, т.1 КТ – по взаимно съгласие на страните, инициирано от нея, поради което не е могло да бъде повторно прекратено на осн.чл.330, ал.2, т.6 КТ – чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Поради това оспорва законосъобразността на заповедта за прекратяване на ТПО. Претендира нейната отмяна.

Ответното дружество оспорва исковете. Признава, че е получило искането на работника за прекратяване на ТПО и е постановило Заповед №2/19.05.20г., но поради обстоятелството, че не е изпълнена процедурата по чл.325, ал.1, т.1 КТ и заповедта не е връчена на ищцата, не е породила действие и правоотношението е останало висящо.

Дисциплинарната процедура по чл.193 и сл. КТ била спазена, а уволнението – законосъобразно.

Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, извършена на осн.чл.269 ГПК не установи съществуването на пороци, водещи до нищожност или недопустимост. Следователно решението е валидно и допустимо. След като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че решението на първоинстанционния съд в обжалваните части е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Разпоредбата на чл.325

КТ регламентира

2 случаите, когато трудовото правоотношение може да се прекрати без предизвестие. В нормата на т.1 е уредена хипотезата “по взаимно съгласие”. За да се прекрати правоотношението по този начин, е необходимо страната – инициатор за прекратяването да отправи писмено предложение до другата страна. Последната е длъжна също писмено да вземе отношение по предложението и да адресира отношението си до предложителя в 7-дневен срок от получаване на предложението.

В настоящия случай ищцата, в качеството си на работник, е отправила искане до ответника, в качеството на работодател, за прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие. Макар работодателят да не е заявил изрично, че го приема, на 19.05.20г. е издал Заповед №2, с която е прекратил правоотношението на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ.

Страната с правен интерес да атакува тази заповед – в случая ищцата, не само че не е предявила иск за отмяната й, но и признава действието й – че тази заповед съставлява волеизявлението на работодателя за приемане на отправеното му предложение за прекратяване на ТПО на осн. чл.325, ал.1, т.1 КТ. По делото не се твърди и не се установява работодателят сам да е отменил тази заповед, преди да постанови тук обжалваната Заповед №19/27.07.20г. След като не го е сторил, той няма правен интерес да твърди, че същата не е породила действие, защото той не е изпълнил процедурата, посочена в чл.325, ал.1, т.1 КТ.

На второ място, дори да се приеме, че заповед №2/19.05.20г. не е породила действие, респ. – ТПО не е прекратено на осн. чл.325, ал.1, т.1 КТ, то същото е прекратено на осн. чл.326, ал.2 КТ. Видно от молбата по чл.325, ал.1, т.1 КТ, ищцата е заявила, че при отказ на работодателя да прекрати ТПО по взаимно съгласие, молбата следва да се счита за едномесечно предизвестие по чл.326, ал.2 КТ. Върху молбата е направено отбелязване, че се приема изявлението за предизвестие. На осн. чл.335, ал.2, т.1 КТ, трудовият договор се прекратява с изтичане срока на предизвестието. Следователно при получаване на молбата на ищцата и поставяне на резолюцията на 15.05.20г., срокът на предизвестието е изтекъл на 15.06.20г. и ТПО е прекратено най – късно на тази дата на осн. чл.335, ал.2, т.1 КТ – преди датата на постановяване на тук атакуваната Заповед №19/27.07.2020г.

По изложените съображения, заповед №19/27.07.20г. за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Решението на Бургаския районен съд, постановено в този смисъл е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемата следва да се присъдят направените във въззивното производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 600 - адвокатско възнаграждение.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №63/01.03.21г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№4817 по описа на съда за 2020г.

ОСЪЖДА „Дом Комфорт Бг 2000“ – ЕООД, ЕИК201968799, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.62, вх.3, ет.2, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Д. Т.

ЕГН********** от ***, сума, в размер на 600.00 лева – съдебно – деловодни разноски, направени във въззивното производство.

Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3