Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 223 от 21.06.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 254/2023
Вид
Решение № 223
Подписан
21.06.2023
В сила
08.08.2023
Състав
Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Николай Илиев Уруков, Атанас Димов Атанасов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Стара Загора, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20235500500254 по описа за 2023 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от Л. Г. С. от гр.К., чрез адв.Я. Т. от АК – Велико Търново, против Решение № 260003 от 16.01.2023г. постановено по гр.дело № 1280/2020 г. по описа на Районен съд Казанлък.

Въззивницата не е доволна от постановеното първоинстанционно решение. Счита, че решението е постановено при нарушение и противоречие на материалния закон, като единственият аргумент на съда за отхвърляне на предявеният по чл.109 от ЗС иск от нея е липсата на правен интерес, тъй като тя не била собственик на недвижимият имот. Посочва, че фактическата обстановка установена от съда отговаря на действителността, но тя не е възприета в контекста на предявените искове, а само подробно описана в Решението.

Според въззивницата от всички събрани доказателства следва извода, че трафопостът е изграден в нарушение на строителните и техническите правила и норми, като дори липсва строително разрешение за експлоатация. Посочва, че от страна на ответното предприятие не се е установило трансформатора да е изграден по действащите правила на ЗУТ по време на строежа и към момента, а не били предприети и никакви мерки за поставяне на шумо- и 1 виброизолация, както и ефективна защита срещу електрически и магнитни полета. Цитира практика на ВКС.

Отделно посочва, че атакуваното решение е порочно на самостоятелно основание и в частта за разноските, като съдът е излязъл извън служебното начало присъждайки разноски на ответника в размер на 360 лева въпреки възражението за прекомерност, което била направила въззивницата и въпреки разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК.

Претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по същество, с което бъдат уважени изцяло предявените искове.

Претендира и присъждане на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна „Е.Ю.“ ЕАД, гр.П., чрез юриск.С. А. Р. , с който молят да бъде отхвърлена въззивната жалба на Л. Г. С. и потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно, обосновано и постановено при спазване на материалните норми и процесуалните правила. Сочат, че съображенията, които съдът е изложил, за да обоснове отхвърлянето на иска са правилни и законосъобразни.

При отхвърляне на жалбата претендират присъждане на разноски в полза на въззиваемото дружество, сторени за юрисконсултско възнаграждение, съгласно представеният списък.

При уважаване на жалбата възразяват срещу присъждане на адвокатско възнаграждение в размер по-голям от еднократния, предвиден в Наредба №1 от 09.07.2004г. за МРАдвВ.

Въззивникът Л. Г. С., редовно и своевременно призована, не се явява.

Вместо нея по делото е постъпила писмена молба от пълномощника й адв. Я.

Т. – упълномощена от по-рано, която моли да се уважени изцяло въззивната жалба и да се отмени изцяло Решението на първоинстанционния съд. Адв. Я.

Т. моли съда да постанови Решение, с което да уважи изцяло въззивната жалба, и да отмени Решението на първоинстанционния съд и да уважи изцяло предявения от нея иск против ответника и въззиваемия по делото.

Въззиваемият „Е.Ю.“ ЕАД, гр.П., редовно и своевременно призовани, са депозирали писмено становище по делото чрез юриск.С. А. Р. , с което молят да бъде отхвърлена въззивната жалба на Л. Г. С. и молят за потвърждаването на първоинстанционното решение, като правилно, обосновано и постановено при спазване на материалните норми и процесуалните правила. В заключение претендират за отхвърлянето на въззивната жалба, като неоснователна и потвърждаване на първоинстанционното решение, както и присъждане на направените по делото разноски. Представят списък на разноските по чл.80 от 2

ГПК пред въззивната инстанция.

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Предявеният иск е с правно основание чл.109 от ЗС.

Пред двете съдебни инстанции се установява следната фактическа обстановка:

Видно от представените по делото писмени доказателства, а и от заключението на вещото лице, се установява, че ищцата и ответника са собственици на процесните недвижими имоти, които са съседни и находящи се в гр.К., ***.

От приложените по делото, заверени по надлежния ред, фотокопия от Нотариален акт за дарение на недвижим имот с № 162, том. 6, peг. №.3220, н.дело под № 786/2013 г. при нотариус М.П. с район PC - Казанлък, вписан в регистъра на Нотариалната камара под номер 445 Л. Г. С. дарява на сина си П.И.С. следния свой собствен недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №6 /шести/, на II /втори етаж/ в жилищна сграда блок-построена върху държавна земя в гр.К. на ***, със застроена площ от 71.29 /седемдесет и едно цяло и двадесет и девет стотни/ кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи: Н.К., Б.А., А.Г., Е.Б., Н.А., ведно с принадлежащото му МАЗЕ под №11 /единадесет/ със застроена площ от 8.81 /осем цяло осемдесет и една стотни/ кв.м., при граници: А.Г., Н.А. и ведно с припадащите му се 3.68 %/три цяло шестдесет и осем процента/ идеални части от общите части на сградата и 3.68 /три цяло шестдесет и осем стотни/ кв.м. от правото на строеж върху терена, с данъчна оценка на дарявания имот от 23556.70 /двадесет и три хиляди петстотин петдесет и шест лева и седемдесет стотинки/лв., като дарителката Л. Г. С. си запазва правото на ползване върху дарявания имот до края на живота си.

Видно от изявленията на ищцата в с.з., известно й е, че синът й е собственик на имота, а тя е само ползвател. Не желае той да бъде замесван в производство по разрешаване на спора й с ответника, документите, които ответникът иска не може да ги представя, счита че не е нейна работа да доказва, че живея в жилище.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно- техническа експертиза обектът на експертизата представлява пететажна жилищна сграда с идентификатор ***. Сградата е масивна, монолитна, с административен адрес: гр.К., ***. В нея са обособени тридесет самостоятелни жилищни обекти-апартаменти и един обект на техническата 3 инфраструктура-трансформаторен пост /трафопост/.

Стените на жилищната сграда и на трафопоста са общи. Цялата сграда с трафопоста е строена по едно и също време. Няма разлика в мазилката или отделни стени с фуга между тях за обособяване на две постройки.

Трафопостът представлява самостоятелен обект в многофамилната жилищна сграда. Намира се на първи етаж, в южната част на сградата и е с идентификатор ***. Същият е със самостоятелен вход от юг.

От север граничи с апартамент /идентификатор ***/, от горе граничи с апартамент /идентификатор ***/. Стените са тухлена зидария, измазани отвън и отвътре. Подът е бетонова настилка, таванът е стоманобетонова плоча. При оглед на място не се установиха из‐ вършени шумоизолации и виброизолации по стени и таван.

Подобектът трафопост не е самостоятелна сграда, а е самостоятелен обект в многофамилната сграда. Същият не е част от апартамент на първи етаж.

Трафопостът и строежът на помещението, в което е разположен, не е част от апартамент на първия етаж, разположен е в съседство.

Помещението, в което е изграден трансформаторен пост е част от цялата жилищна сграда. То е построено с нея. В Община Казанлък и завод „Арсенал“ АД, не са намерени проекти, чертежи и схеми за изграждане на сградата или следващи изменения.

В помещението на трафопоста не е монтирана вибро и шумо изола‐ ция, както и специална изолация за защита срещу електромагнитни полета.

В проверката си починалото вещо лице инж.Д. Д. е констатирало през м.09.2021 г., че номиналната мощност на монтираната в ТП 34, *** в гр.К. трафомашина е 400 kVA. Тя е произведена от ЕЛПРОМ София, през 1968г. и е тип маслен трансформатор ТМ 400/10/0.4 с фабричен №66711.

Номиналното напрежение на трафомашината е 10 000 волта на високата страна и 400 волта на ниската страна. При проверката направена от новоназначеното вещо лице Ж.Г. е констатирано, че старият трансформатор е подменен с друг нов или реновиран трансформатор 400 kVA масло напълнен.

Трансформатора е произведен от „ЕЛПРОМ Трафо- СН“ ООД Кюстендил, през 1998г. и е тип маслен трансформатор ТМ 400/10-AL с фабричен №128087. Номиналното напрежение на трафомашината е 10 000 волта на високата страна и 400/231 волта на ниската страна.

Съгласно чл.174, ал.2 от ППЗТСУ и чл.91, ал.2 от ЗУТ е допустимо такова съоръжение да се построи в жилищна сграда като се осигури ефективна шумо- и виброизолация съгласно установените норми.

Съоръжението не е трафопост, а разпределителна уредба с трансфор‐ маторна килия. В този случай ЕМП може да бъде многократно в пъти по голямо от създаваното от трансформатора в трафопоста. В Наредба под 4

№9/09.06.2004г. за техническа експлоатация на електрически централи и мрежи /обн. ДВ, бр.72 от 17.08.2004 г. не се третират изисквания за процесния трафопост. Наредбата се отнася за техническа експлоатация на електрически централи и мрежи. Не се констатираха направени шумо, виб роизолация и защита от електромагнитно поле/ЕМП/.

По горното не се спори от страните по делото.

Също така съдът следва да отбележи, че изборът на средството за защита зависи от преценката на ищеца за степента на засягане на правата й в резултат от извънпроцесуалното поведение на ответника, в която посока не може да й се налага ограничение. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на ищцата зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор.

Негаторният иск по чл. 109, ал. 1 от Закона за собствеността предоставя защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което макар и да не накърнява владението, ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според предназначението му от неговия собственик. В тежест на ищцата е да установи чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, материалните предпоставки за уважаване на иска по чл.

109 ЗС. Тъй като искът по чл. 109 ЗС има за своя последица преустановяването на неоснователните действия, респ. възстановяването на състоянието преди започване на неоснователните действия, ищецът следва да установи в съдебното производство по несъмнен, безспорен начин, че неоснователните действия, от които е произтекъл доказаният противоправен резултат, смущават упражняването на неговото право на собственост.

Първостепенният съд приема в мотивите си към обжалваното Решение, че ищцата не е представила доказателства, че е собственик на недвижим имот сградата, в която се намира трафопост ТП34, на *** в гр.К., който трафопост произвежда шум, вибрации и лъчения, които й пречат да ползва собствеността си.

Собственик на недвижимият имот, апартамент №6 /шести/, на II /втори етаж/ в жилищна сграда блок-построена върху държавна земя в гр. К. на ***, със застроена площ от 71.29 кв.м. е П.И.С., но ищцата и въззивница Л. Г. С. , като дарителка си е запазила правото на ползване върху дарявания от нея процесен имот до края на живота си.

Първоинстанционният съд е приел, че само собственикът може да иска прекратяването на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Правото на собственост включва правомощията на 5 титуляра да управлява, владее и се разпорежда с вещта и то се придобива по предвидените специално за него в нормата на чл. 77 от ЗС правни способи правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона, и подлежи на защита, съгласно чл. 108, чл. 109 и чл. 109а от ЗС.